Онези читатели, които следят „Мениджър“ редовно, ще си спомнят, че във февруарския брой стана въпрос за това, че светът е изправен пред „перфектна буря“ и облаците вече отдавна са се сгъстили над всички ни. Няколко месеца по-късно това става още по-видно. Безпардонното и безотговорно поведение на световните лидери, както и саморазвиващата се, плъзгаща се вече по свои пътеки динамика на разбитата система за сигурност, водят от една ескалация до друга. В това време световната общественост – сред които и всички ние – наблюдава, като се надява, че оценките на редица разузнавания в Европа за идващ глобален конфликт са все още част от мрачната научна фантастика.

В сферата на контратероризма има неписано правило – съмнението за атентат е потвърден атентат. В нашия случай, когато изследваме международната сигурност и отношения, няма как да не видим, че сигналите сочат разрастване на насилствената спирала, която засяга все повече и повече региони. Все по-често един конфликт е с такъв брой въвлечени участници, че се отразява далеч извън зоната, в която е избухнал. Да вземем пример с последните сражения в Демократична република Конго (ДР Конго), където регионален спор и бунтовническа офанзива, подкрепена от съседна държава, поставя под въпрос световния достъп до редки минерали и стратегически ресурси, до които желание да се домогнат имат няколко световни сили. Или Мианмар, където гражданската война, избухнала след свалянето на демократичната лидерка Аун Сан Су Чи от хунтата през 2021 г., отдавна вече е излязла от границите на държавата и застрашава търговски пътища и поминък за стотици милиони както вътре в Мианмар, така и в съседните азиатски държави. Треморите от военните действия, в които Китай, Япония, Франция, Индия и Русия имат директно и индиректно участие, предизвикват вълни от несигурност, достигащи до съседен разкъсван отново от вражди район – Южна Азия. Битката за ресурси в Афганистан става ожесточена. Москва, Пекин, Техеран и Ню Делхи (а все по-често и ЕС) се надпреварват за сделки с талибаните, като пренебрегват основни опасения за сигурността. Вълната продължава, като достига Близкия изток – район, който често у нас забравяме, че е граничен на ЕС и има пряко отношение не само за глобалната сигурност, но и за европейската.

А Близкият изток не изневерява на геополитическите изследователи и продължава да бъде епицентър на нестабилност, разпадащи се и създаващи се нови съюзи, докато военните действия продължават в няколко зони. Противоречията между Иран и Израел, чиято битка излезе от сенките и вече можем спокойно да кажем, че воюват директно, са най-новият слой, който притеснява външнополитическите анализатори. За тях няма съмнение, че има свързаност между световните събития. Притесненията относно геополитическите рискове редовно се оказват начело в проучванията за опасения на инвеститорите през последната година. През последните месеци „геополитическият риск“ често е и миловиден евфемизъм за непредсказуемите американски политики за мита, предпочитани от американските институции, които не искат да дразнят твърде много Белия дом. Но сега геополитическият риск, който се материализира, е по-традиционен – ​​заплахата от продължителен конфликт в Близкия изток, който излага на риск световните доставки на петрол.

Военните конфликти и цената на петрола

Взаимодействието между геополитическата несигурност, цените на петрола и макроикономиката рядко е еднозначно, както показват изследвания на Европейската централна банка, публикувани през 2023 г. В тях се посочва, че цените на суровия петрол Brent скачат с 5% непосредствено след терористичните атаки от 11 септември в Ню Йорк, тъй като инвеститорите оценяваха вероятността война в Близкия изток да наруши доставките. Но те падат с 25% в рамките на 14 дни, тъй като се появяват опасения, че забавящата се световна икономика ще отслаби търсенето на петрол. В рамките на двете седмици след руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. цените на Brent се повишиха с 30%. Но осем седмици по-късно те се върнаха на нивото си преди инвазията. Невинаги е било така. Шоковете в цените на петрола от 1973 и 1979 г. бяха последвани от рецесии в САЩ и потенциалът за геополитически обусловен скок на цените на петрола, който да преобърне световната икономика, все още тревожи както политиците, така и инвеститорите. Много ще зависи от това колко дълго ще продължи израелско-иранският конфликт и как ще ескалира. Трябва да се помни, че дори по време на т.нар. „Танкерна война“ през 80-те години, в която по време на Ирано-иракската война над 200 петролни танкера, преминаващи през Ормуз, бяха бомбардирани, цените на петрола се стабилизират след първоначален скок. Ефектите от всичко различно от сериозно прекъсване на производството на петрол в Близкия изток вероятно ще бъдат ограничени. И тук идват неизвестните – от политически съюзи до глобалната система за сигурност.

Политическите съюзи: Нов баланс на силите

Близкият изток остава един от най-сложните и динамични региони в света, където политически съюзи, военни действия и геоикономически интереси се преплитат, за да оформят не само регионалния, но и глобалния пейзаж на сигурността. През 2025 г. регионът е изправен пред нови предизвикателства и възможности, които ще определят траекторията му до края на годината и ще имат дългосрочни последици за международния ред. Днес върху динамиката в региона влияят няколко продължаващи кризи – гражданските войни в Судан (в момента най-кървавият конфликт в света) и Мианмар, напрежението около Тайван, войната в Украйна, военните действия в Газа и подновената – вече открита – война между Иран и Израел. Една от най-забележителните промени е отслабването на шиитските фракции, свързани с Иран, и възходът на сунитските групи, което променя регионалния баланс на силите. Сунитските движения, като „Хаят Тахрир ал-Шам“ (ХТШ) в Сирия, печелят влияние за първи път от три десетилетия насам, докато иранската т.нар. „Ос на съпротивата“, включваща „Хизбула“, „Хамас“ и хутите, губи позиции. Тази промяна е резултат от няколко ключови, свързани помежду си събития, които си влияят едно друго на различни етапи.

Трябва да припомним, че през март 2023 г. Саудитска Арабия и Иран постигнаха нормализация на отношенията си чрез китайско посредничество, чиито основи бяха поставени през 2017 г. по време на посещение на голяма китайска делегация в Джеда. По това време отразявах Йемен, военните действия там и поклонението хадж, ето защо бях базиран в Саудитска Арабия за месец. Тази делегация беше толкова важна за саудитските власти, че не беше позволено да се носи телефон по време на срещите и визитите. Нормализацията с Иран е част от резултатите на онези събития, но тя доведе до прекратяване на атаките на хутите срещу саудитски цели и по този начин успокои пазарите и регионалната сигурност. Сделката показа нарастващата роля на Китай като посредник в региона, но въпреки това напрежението между Рияд и Техеран остана заради конфликтите в Йемен и Сирия. Междувременно Саудитска Арабия под ръководството на престолонаследника Мохамед бин Салман укрепва позициите си, предоставяйки платформа за т.нар. високорискови преговори като тези между САЩ и Русия и Русия и Украйна. Другата страна на дипломацията на Саудитска Арабия е ядрената програма на Иран.

Докато Израел продължава да разширява влиянието си чрез Авраамовите споразумения, нормализирайки отношенията си с държави като ОАЕ и Бахрейн, в началото на тази година се появиха индикации за потенциално включване на Саудитска Арабия в този формат, което се оценява като геополитически пробив. Продължаващият конфликт в Газа и ескалацията с „Хизбула“ в Ливан ограничават тези усилия, като палестинският въпрос остава ключов фактор. Неслучайно „Хамас“ извърши атаката върху Израел през 2023 г.: по този начин се спряха всякакви преговори между Рияд и Тел Авив, а Иран си върна част от загубените позиции. Документи на „Хамас“, иззети от израелската армия, разкриват в детайли планирането на атаката и потвърждават именно теорията, че целта е била саботиране на дипломатическия процес между Саудитска Арабия и Израел.

В днешно време Иран, отслабен от вътрешни и външни предизвикателства, се дистанцира от милициите и организациите, които подкрепя. Кампанията на Израел срещу „Хизбула“ и „Хамас“ след атаката на 7 октомври 2023 г. сериозно удари иранските възможности, а падането на режима на Башар Асад в Сирия в някои отношения напълно унищожи инфраструктура, която Иран гради в продължение на 20 години. Все пак режимът в Техеран ще продължи да работи колкото може по своята ядрена програма. Тя е единственият сериозен щит, на който Иран може да разчита при събития като ескалацията с Израел от 12 юни насам. Дори ударите между двете страни да спрат, операциите няма да секнат, а напротив – Израел е готов вече открито да призовава за сваляне на иранския режим, докато прави всичко възможно да саботира и атакува ядрената програма на страната. Досега Израел и Иран воюваха помежду си чрез трети играчи – вече не.

Израел на Бенямин Нетаняху се позиционира като регионална сила и знае, че да достигне този статут, е нужно да контрира амбициите на Турция, която е не само една от най-мощните държави в Азия, но е и страна – членка на НАТО. Анкара играе двойна роля, като балансира между Запада чрез НАТО и Изтока чрез партньорства с Русия и Иран.

Военни действия: Ескалация и опити за деескалация

Военните действия в Близкия изток продължават. Конфликтът в Газа, отнел живота на над 100 000 души по данни на неправителствени организации, засилен след атаките на „Хамас“ през октомври 2023 г., остава централен за региона.

Ескалацията между Израел и Иран, за която стана дума, добавя нов слой напрежение. Към юни войната между тях е вече факт, а блокадата на Ормузкия проток, важен за глобалната икономика, е реална възможност. С напредването на военните действия можем да очакваме ново разпределение на силите в региона.

Да не забравяме важно парче от пъзела – Сирия. Офанзивата на бунтовническия алианс през декември 2024 г., ръководен от ХТШ, свали режима на Асад, отбелязвайки край на 50-годишното управление на семейство Асад.

И накрая, но не по важност – трябва да припомним, че йеменският конфликт, макар и с временно примирие от май 2025 г., остава нерешен, а той е от стратегическо значение както за Иран, така и за Израел. Хутите и тяхната военна организация „Ансар Аллах“, подкрепяни от Иран, запазват контрол над ключови територии, но САЩ засилиха въздушните си удари, отбелязвайки 279 атаки през април 2025 г. по данни на ACLED. Тези действия целят отслабване на икономическата мощ на хутите, но предизвикват значителни цивилни жертви, а управлението на проиранската група е все още налице в големи части на Йемен. Без да се справи с опасността от хутите, Израел няма да може да атакува, както иска Иран – йеменското движение, макар и с ограничени военни възможности, лесно може да блокира трафика по Червено море, както вече направи през 2023 г., когато имаше и отвлечени моряци, сред които и българи.

В резултат на всички споменати кризи Европейският съюз идентифицира зависимостта от близкоизточни суровини като риск за икономическата си сигурност, особено за редкоземни метали, а блокирането на морски пътища като Баб ел-Мандеб или Суецкия канал може да наруши сериозно глобалната търговия.

Какво да очакваме до края на 2025 г.?

Задаването на този въпрос е една от най-големите грешки, които можете да направите в компанията на анализатор или експерт по района. Реално е, че ясен отговор не може да се даде – не и без спекулация. До края на 2025 г. Близкият изток вероятно ще остане в състояние на напрегнато равновесие. Политическите съюзи ще продължат да се развиват, като Саудитска Арабия и Израел може да направят стъпки към по-тесни връзки, но палестинският въпрос ще остане пречка. Военните действия в Газа и напрежението с Иран ще определят краткосрочната стабилност, като дипломацията ще бъде ключова за предотвратяване на ескалация, но нейните инструменти няма да бъдат толкова ефективни заради глобалната криза с международното право. Геоикономически регионът ще запази ролята си на енергиен център, но рисковете от смущения в доставките ще нарастват.

Близкият изток ще продължи да бъде изпитание за международния ред. Участието на САЩ ще бъде решаващо, но нарастващото влияние на Китай и Русия предполага необходимостта от по-широк консенсус. Успехът ще зависи от способността на международната общност да комбинира дипломация с икономически стимули и хуманитарни усилия.

Близкият изток е огледало на глобалните предизвикателства. Начинът, по който светът реагира на неговите кризи, ще определи не само бъдещето на региона, но и стабилността на международната система като цяло.