Една от най-въздействащите картини, които ще останат в съзнанието ми от репортажите от наводненията в Централна Гърция през септември 2023 г., е тази на местния жител Василис Цацарелис, който се връща в наводнената си бащина къща, за да се сблъска с щетите. 80-годишният фермер е виждал селото си под вода и преди – през 1953 и 1994 г. Винаги след това хората са показвали воля и са продължавали напред. Всъщност областта около Кардица, където е неговото село Метаморфози, е постоянно населена от неолитния период, от над 4000 г. Пред щетите днес обаче дори достолепният Василис е безсилен. Нагазил в калта и боклука след отдръпването на 4-метровата вълна, той твърдо иска да напусне селото си завинаги.

„Въпреки че съм роден в тази къща и съм израснал тук, аз не искам внуците ми да останат тук. Предпочитам те да изградят живота си някъде, където няма да са зависими от катаклизмите на времето“, казва той пред „Катимерини“.

На същото мнение са и доста от съселяните му. Намиращото се на по-малко от 230 км по права линия от България село Метаморфози, чието име означава „трансформация“ на гръцки, е на път да изчезне заради климатичните промени. То се намира в най-ниската част на Тесалийската равнина и е населено предимно от фермери, отглеждащи памук. Много от тях поискаха от властите да им бъдат построени жилища в общинския център Паламас.

За първи път в историята, но не и за последен

Гърция е родината на драмата, но реалността, която сполетя южната ни съседка през 2023 г., не би могла да бъде предвидена и от най-смелата фикция. Само за 3 денонощия между 4 и 7 септември в Тесалия бурята „Даниел“ изля еквивалента на количеството дъжд, нормално напояващо земята там за 18 месеца. Водата беше толкова много, че заля сумарно 1100 кв. км в равнината. За сравнение – повърхността на язовир „Искър“ е 30 кв. км. Представете си езеро от Пловдив до Хасково 16 км широко. Или пък Софийското поле, в неговата цялост – от Бухово до Драгоман и от Витоша до Стара Планина. Такава площ беше под вода, а част от нея все още е и половин година по-късно заради спецификата на почвите в региона.

Неслучайно избирам точно тези места за сравнение. Тесалийската равнина е просторно, равно поле, пресечено от няколко реки и обградено от високи планини. Също така е и един от най-важните селскостопански региони на страната, който произвежда 25% от земеделската продукция с принос от 5% към БВП.

Щетите бяха невъобразими. Икономическите такива се оценяват на около 2 млрд. долара от натоварената с пресмятане на последствията нидерландска компания HVA International. В сметката са включени огромни загуби на насаждения и добитък и мащабни разрушения на техника, инфраструктура, сгради. Туристическата индустрия около полуостров Пелион вероятно ще се възстановява с години. Загинаха хора, загинаха и мечти. Официално това беше най-тежкото и мащабно наводнение в историята на гръцката метеорология. То отбеляза края на гореща вълна, една от най-продължителните в страната от десетилетия, която причини само дни преди това друга безпрецедентна катастрофа – най-големия горски пожар в страната, откакто се води статистика. Той унищожи почти изцяло важния национален парк „Дадя“ в Северна Гърция – сама по себе си изключителна загуба на природно наследство и поминък.

Нова реалност

Гръцките учени знаят причината за всичко това – климатичните промени. Знаят и че трябва да се действа решително, защото дори в страна, която е свикнала с пожари и наводнения, се забелязва тревожно нарастване на честотата и мащаба им. Това може да е фатално за икономика, зависима основно от земеделие и туризъм.

Най-знаковото в случая е, че Тесалия е един от регионите, на теория най-добре подготвени да се справят с наводнения. Само от предното по-ограничено наводнение в областта през 2020 г. областната администрация е похарчила 164 млн. евро за предпазни мерки като изграждане на диги, разширяване на корита и др. Някои от тях обаче не са успели да бъдат завършени, като независимият анализ показва, че една от причините е сериозната бюрокрация. Други защити вече са неадекватни на променящото се време.

Преосмисляне на приоритетите

HVA International намират много недостатъци на инфраструктурата за защита от наводнения. Те предлагат дигите да се преместят по-навътре, да се удълбочат коритата на реките и да се забрани строителството в зони, които са податливи на приливни вълни. Предупреждават също, че въпреки наводненията областта е в опасност от брутен недостиг на вода в бъдеще заради екстензивното напояване. Затова препоръчват да се премине към култури, изискващи по-малко вода. Нидерландските експерти обещават, че това дори ще подобри конкурентоспособността на местните земеделци. Цената за реализация на програмата обаче е над 4 млрд. евро.

Преди няколко месеца новоизбраният областен управител на Тесалия каза пред Ройтерс, че преустройството на системата за защита от наводнения толкова го притеснява, че не може да спи. „Мога ли да получа вълшебна пръчка, за да реша проблема?“, пита Димитрис Куретас. Той знае, че администрацията му ще бъде оценена според способността ѝ да се справи със следващото наводнение. В същото време той директно заяви, че ще има „война“ за памука, който осигурява прехрана на 15 хил. семейства в региона с над 200 млн. евро приходи годишно.

Гърция е принудена да действа. В средата на април лично премиерът Кириакос Мицотакис представи основните „стълбове“ на нова гръцка стратегия за адаптация към климата, сред които са преминаване към 80% ВЕИ енергия до 2030 г., справяне с незаконното строителство и по-модерна програма за предпазване и реакция при природни действия. По последната точка специално се споменава разработване на пълноценна система за управление на водите в Тесалия. Скептиците припомнят, че обещания да се защити областта е имало и през 2020 г.

Гърците често обичат да напомнят, че Древна Елада е родината на европейската култура. Предстои да видим дали от тях ще започне и преосмислянето на съвремието ни.