Броени седмици преди десетите избори за Европейски парламент депутатите в най-голямата паневропейска институция одобриха мащабен пакет от мерки срещу прането на пари и финансирането на тероризъм. Най-общо мерките са три – нова, шеста Директива срещу прането на пари, създаване на нов наднационален орган за борба срещу прането на пари и съставянето на единен „наръчник“ с практики.

Реформирането на системата за превенция срещу изпирането на пари започна през 2019 г. с въвеждането на Директивата относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на ЕС, тоест тези, които „надуват свирката“, че нещо не е наред. Но финализирането на новите мерки отне много повече време. Едва след прилагането на санкциите срещу Русия заради военната агресия на страната, реално се осъществи напредък.

„Въпреки 13-те пакета от санкции срещу Русия резултатите от тях не са такива, каквито очаквахме, и една от причините е, че се намират начини за заобикалянето им“, признава Ана Мария Попчева, испански евродепутат, родена в България, която е докладчик по пакета мерки. „Новата агенция ще работи, за да се координират по-добре действията на националните органи за борба с прането на пари, а също така тя ще е пряк надзорник на 40 от най-рисковите финансови институции“, добавя тя.

Новият орган и неговите правомощия

Очаква се тя да заработи през 2025 г. Нейното учредяване беше предложено през 2023 г., след като първоначалната идея с нейните функции да бъде натоварен Европейският банков орган, не получи достатъчно подкрепа. Основната мисия на Агенцията ще бъде да действа като контактен център между националните органи за финансово разследване, като гарантира гладка комуникация между екипите на отделните държави. Именно недостатъчно добрата комуникация между разследващите институции в Дания и Естония се посочва сред причините защо толкова дълго време съмнителните парични потоци в датската Данске Банк не са били разследвани достатъчно задълбочено. Освен това Агенцията пряко ще разследва най-значимите лица, поставени под подозрение – такива, които имат дейности в поне 6 страни членки. Предвижда се да разрешава спорове, ако такива възникват между националните институции. Друго нейно правомощие ще бъде да публикува мнения за динамиката в рисковете на всеки две години. Агенцията ще има надзорни функции и над дружествата, които предоставят достъп до крипто активи.

Централата ѝ ще бъде във Франкфурт, след като няколко града настояваха да бъдат неин домакин.

Задълженията на страните членки на ЕС

Общо казано, с шестата Директива за мерките срещу изпирането на пари страните членки имат значително по-големи задължения. Те например ще трябва да следят за рисковете, които произтичат от неналагането или избягването на целеви финансови санкции. Въвеждат се редица нови процедури, с които се гарантира неотменимият достъп до информация и прозрачността на реалната собственост на разследваните активи. Органите за финансово разследване, които действат на национално ниво, вече трябва да имат постоянен достъп до финансова и административна информация като например до регистрите за вписаните ипотеки. Освен това се предвижда блокирането на транзакции да се изпълнява в рамките на до 3 дни след получаване на доклад за подозрителна дейност.

Според шестата директива се прецизират и увеличават санкциите за умишлени и неумишлени нарушения. Максималната санкция става двойно по-голяма – 10 млн. евро, или 10% от оборота – което от двете е по-голямо. Също така изрично е записано задължение разследващите органи да сътрудничат на Агенцията и на годишна база да изготвят за нея доклади за дейността и резултатите си.

Единен наръчник

Всички процедури и подходи за разследване и реакция срещу случаи на пране на пари са описани в новия единен наръчник за мерките срещу прането на пари, който е третата основна част от новия пакет от мерки. Неговата цел е да стандартизира работата на националните разследващи органи, така че да гарантира спазването на всички необходими стъпки за превенция и да структурира усилията срещу недекларираните парични потоци. От 2029 г. нататък всички правила за прозрачност на реалния собственик ще важат и за футболни отбори. Всички лица с богатство, надхвърлящо 50 млн. евро, и фондовете, банките или други институции, които управляват тяхното състояние, ще се считат за такива с по-висок рисков профил. Предвижда се също така ограничаване на плащанията кеш на суми до 10 000 евро. То няма да важи за трансакции между физически лица, при което не се извършва плащане за стоки или услуги. Това ограничение и към момента важи в България и в повечето страни –членки на ЕС, в Белгия – 3000 евро, а в Гърция дори горната граница е едва 500 евро за кешовите плащания. Без лимит са плащанията в Австрия, Ирландия, Кипър, Нидерландия и Люксембург. В Германия също няма ограничение, но всеки, който иска да плати над 10 000 евро кеш, трябва да се идентифицира, а в Швеция търговците имат право да откажат продажба.

Причините за новите мерки

Всъщност голяма част от новите мерки започнаха да се обсъждат още през 2019 г. – около година след най-големия скандал с пране на пари в историята на ЕС, който стана повод за инициирането им. През 2017–2018 г. благодарение на сигнал от бивш служител започна разследване за колосално изпиране на пари в рамките на ЕС. Стана ясно, че през сравнително малкия клон на датската Данске Банк в Естония за периода 2007–2015 г. са преминали около 800 млрд. евро, голяма част от които с нерегламентиран произход и основно от руски нерезиденти. Клонът би трябвало да е под надзора и на естонските, и на датските органи, но те си прехвърлят вината. Единният европейски банков орган също е критикуван за това, че в продължение на години не установява подозрителната дейност. Освен това преждевременно преустановява разследването срещу естонските и датските регулатори за нарушение на законодателството на ЕС.

Това не е единственият такъв случай, а просто най-големият и набиващ се на очи. Подобни нерегламентирани трансакции в особено големи размери бяха регистрирани и в латвийската банка ABLV, която загуби лиценза си след сигнал от американските регулатори; в шведската Swedbank, която разкри, че част от трансакциите на естонския клон на Данске Банк са преминали през нея; в малтийската Pilatus Bank, която също бе затворена след сигнали, че е позволила нерегламентирани трансакции от Азербайджан, а нидерландската ING бе глобена над 900 млн. евро от местния регулатор поради същите обвинения. „Надзорът срещу прането на пари в ЕС прекалено често се е провалял“, призна тогава еврокомисарят Валдис Домбровскис.

Имиджови щети

Във връзка с прането на пари България попадна през 2023 г. в сивия списък на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force, което означава, че подлежим на увеличен мониторинг. В него са също Хърватия и Турция, но също така и страни като Конго, Йемен, Сирия и други. Специално за нашата страна като проблемни се изтъкват неактуалната и некоректна информация в Търговския регистър, неефективни разследвания и прокурорски обвинения за различни типове пране на пари, включително корупция по високите етажи и организирана престъпност. Според анализа на организацията българската държава трябва по-решително да демонстрира, че конфискацията на нерегламентирани активи е ясна политическа цел, както и че трябва да бъде въведен мониторинг, който да предотвратява злоупотреби, преди те да са възникнали. Като цяло заключението на FATS е, че нашата страна не изпълнява стратегия с ясни стъпки за целенасочена борба с прането на пари. Всички тези забележки очевидно сочат към значителни усилия на държавната администрация, които трябва да бъдат извършени, преди да бъде извадена България от списъка, което трудно ще се реализира в положение на непостоянни правителства и отказ на голяма част от местните политици от ефективни реформи.