Възможно ли е хаосът да бъде от полза за предприемачите? Какво е отношението на един предприемач, повлиян от австрийската икономическа школа, към държавата, към европейските фондове, към фондовете за рисков капитал? Какво различава предприемачите в ИТ индустрията от останалите? Споделям моите размисли в търсене на отговорите на тези и други въпроси. Те се основават на опита ми като непосредствен участник във възраждането на българското предприемачество през последните 30 години, неговото добро настояще и неговото, вярвам, още по-добро бъдеще.

Георги Брашнаров е сред пионерите в софтуерното предприемачество у нас и двигател за развитието на българската ИКТ индустрия. Той е мажоритарен собственик и управител на една от първите самостоятелни софтуерни компании у нас – „Немечек България“, която е основана преди 25 години и все още е голямата му страст.

През годините той работи активно за утвърждаване и консолидиране на индустрията, както и за осъществяването на множество специализирани образователни програми в България и региона. Той е основател и дългогодишен председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), основател на Българския ИКТ клъстер, на Европейския софтуерен институт – Център Източна Европа, и на Еurореаn DІGІТАL ЅМЕ Аllіаnсе.

Движен от увереността, че успешните предприемачи са длъжни да помагат за изграждане на местна стартъп екосистема, вече повече от десетилетие Георги Брашнаров е един от първите бизнес ангели и стартъп ментори в България. Той е и сред основателите на CEO Angels Club и инвеститорите на рисковите фондове LAUNCHub Ventures и Eleven.

80-те – предприемачеството като призвание

Дори в условията на Народната Република, където частната инициатива не бе (меко казано) поощрявана, аз се стремях да работя с поглед в бъдещето и да правя нещата, както ги виждам. И така, в края на 80-те заедно с приятели вече бяхме организирали наш студентски колектив и пишехме софтуер извън всякакви установени правила и институции. Регистрирахме и една от първите софтуерни фирми по Указ 56 за стопанска дейност. И бързо се оказахме и фирма с много клонове – в Канада, Австрия и дори Австралия, защото голямата част от колегите решиха да емигрират в началото на 90-те.

Началото на 90-те – местният „Див запад“

В началото на прехода тук нямаше много правила. Но истинският предприемач се адаптира към обстановката, в която се развива. Много често съм чувал от западни партньори, че в България възможностите да започнеш и успееш с нещо ново „на зелено“ са несъразмерно по-големи, отколкото в уредените западни общества. Нещо, което в онзи момент ние трудно разбирахме. Именно така, в условия на хаос и без конкретна помощ от държавата, у нас се появиха първите изцяло софтуерни компании и започнаха да действат с ясната идея, че трябва да бъдат експортно ориентирани. Част от тях получиха помощ от хора, които бяха емигрирали от България, като моите първи съдружници. Те имаха добра кариера и позиции в престижни ИТ фирми. Така се роди и отговорът на ранни журналистически въпроси за ролята на държавата – „Най-добрият начин, по който държавата може да помогне… е да не ти пречи“. Разчиташ на себе си, на хората, с които си партнираш, и се опитваш да даваш най-доброто от себе си при конкретните обстоятелства. Търсенето на вина извън самия предприемач и използването ѝ като оправдание единствено и само може да те разфокусира и поведе бързо към неуспех.

Краят на 90-те – ново начало

Неслучайно много български фирми отбелязват своята 25-годишнина тази или следваща година. Фиксирането на официалния курс на българския лев към немската марка на 1 юли 1997 г. беше крайъгълният камък, който постави финансовата система на стабилни основи. Това беше от огромно значение за всички експортно насочени бизнеси. Най-сетне имахме сигурност и забравихме за валутния риск. Започна създаването на R&D компании с чужди капитали и „Немечек България“ бе сред първите. Само за 5–6 години излязохме от черната дупка на ранните 90-те и се появихме на радара на сериозните световни софтуерни компании, които искаха да имат присъствие в България.

Рисковите фондове – голяма промяна с малки инвестиции

През 2011 г. се появиха и първите фондовете за рисков капитал – LAUNCHub и Eleven. Хубаво е, че те попаднаха в ръцете на читави екипи, минаха под радара на нездрави политически и икономически интереси и помогнаха за голямата промяна. Тогава ставаше дума за малко пари – основният тикет беше по 25 хил. евро, което днес не звучи впечатляващо. Това бяха малки инвестиции, които направиха голяма разлика. С европейски средства се подкрепиха над 300 новостартиращи компании и се създаде прототипът на българската стартъп екосистема.

България беше една от първите държави, в които заработиха успешно такива фондове. Повечето от съседните ни страни бяха години назад и това ни даде конкурентно предимство. Впоследствие заедно със съмишленици помогнахме за подобно развитие и в други страни на Балканите. Там също навлязоха фондове за рисков капитал и се появиха местни бизнес ангели, което доведе до напредък на целия регион.

Значението на стартъп екосистемата

Иновативната стартъп екосистема е от изключително значение за всяка развита страна. Тя не пада от небето с указ на някое министерство. Ражда се естествено, което я прави жилава и бързо развиваща се.

Няма единно мнение защо хората решават да инвестират в стартъпи. Някои търсят нов начин да ускорят забогатяването си – високият риск дава и огромни възможности, които не съществуват при класическите инвестиционни инструменти. Други виждат в това добър начин да върнат обратно нещо към обществото, и то по добър либертариански начин. Хубаво е да помагаш на младите да се развият, да се събираш със съмишленици, да чуваш смели нови идеи, да критикуваш конструктивно, ако е необходимо. И всичко това с едничката цел да постигнем заедно резултат, който да е устойчив и да не приключи с изчерпването на поредния грант.

Софтуерната индустрия, бизнесът и стартъпите днес

Постепенно всички компоненти на екосистемата станаха много по-зрели и устойчиви. БАСКОМ, която беше създадена през 2001 г., в момента представлява най-динамичната и бързо развиваща се част от българската индустрия. На софтуерните компании у нас отне 10 години, за да достигнат първия 1 млрд. долара оборот, но сега този милиард се постига за под година. Професионалните софтуерни инженери в различните си роли надхвърлят 50 000 и са истинска нова средна класа. Създаването на подготвени таланти за индустрията се превърна в нов успешен бизнес модел сам по себе си. Пионерите в инвестициите, двата утвърдени фонда, се развиват успешно с независимо финансиране от големи европейски институции и частни партньори. Голяма група от нови фондове оперира и помага на новите предприемачи в ранните стадии на тяхното пътешествие. Имаме и първите еднорози (компании с оценка над 1 млрд. долара). Не на последно място, имаме и устойчив и растящ ангелски клуб – CEO Angels, който скоро ще стане Bulgarian Angels Club. Тези компоненти работят активно както помежду си, така и с много международни партньори, разпознали силата и стойността на иновативната екосистема в България.

Бъдещето на предприемачеството в България

Избягвам да класифицирам хората по етнос или народност, но през годините съм забелязал някои повтарящи се „български“ мотиви. Сред положителните ни черти са изобретателността и способността за оцеляване. Отдавам го на хаотичните и трудни времена, през които сме преминали като народ. И сме намирали начин да правим важните и интересни за нас неща, независимо от системата, която обикновено ни е ограничавала. Това качество е в основата и на българската софтуерна индустрия и талантите в нея. Ние сме известни със способността си да създаваме качествени решения и продукти на база непълни или направо объркани задания. И това е голям позитив и предимство.

От друга страна, в повечето случаи тази изобретателност е все още на ниско ниво, с ниски хоризонти. Нямаме стремеж към нещо голямо и по-обхватно от личния интерес и добруването на най-близките до нас. Нещата се променят бавно, но този манталитет, комбиниран и с много ограничения локален пазар, все още е пречка.

Все пак като предприемач аз нямам друг път, освен да съм оптимист. И вярвам, че с всяка следваща година бизнес средата и манталитетът в България се променят към по-добро. Разбира се, можеше редица процеси да се случат по-бързо и по-добре. Можеше да се освободим от някои регулационни и до известна степен лобистки настройки. Можеше да направим работещи различни европейски директиви като тази за Синята карта например.

Но истинският предприемач не се разколебава от пречките. И вярвам, че българите ще продължат да градят и търсят успех – за себе си, за хората, с които работят, за държавата, в която развиват дейността си.