Темата за устойчивостта вече е в дневния ред на множество български компании. С влизането в сила на Директивата за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (CSRD)[1] и с приемането на новите Европейски стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS) много по-широк кръг организации поетапно от 2025 г. ще трябва да изготвят и оповестяват нефинансови отчети, свързани с екологичните, социалните и управленските фактори. На корпоративен език изготвянето на поредните отчети често означава нови разходи, които обаче не допринасят за развитието на бизнеса и за успеха на компанията. Ако този подход се приложи към новите европейски регулации в сферата на устойчивостта, ESG може се окаже една пропусната възможност. Компаниите, които няма да се възползват от шанса (защото нормативната принуда може да се разглежда и като шанс) да осмислят своя бизнес модел, отношението към служителите и практиките на доброто корпоративно управление, в бъдеще ще понесат негативни последици. Не толкова от гледна точка на санкции, а от самия пазар. Впрочем бизнесът има много основания да гледа на регулациите като на тежест, която изисква все повече и повече финансов, човешки и времеви ресурс. Обемът, сложността и...