Темата за устойчивостта вече е в дневния ред на множество български компании. С влизането в сила на Директивата за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (CSRD)[1] и с приемането на новите Европейски стандарти за отчитане на устойчивостта (ESRS) много по-широк кръг организации поетапно от 2025 г. ще трябва да изготвят и оповестяват нефинансови отчети, свързани с екологичните, социалните и управленските фактори.

На корпоративен език изготвянето на поредните отчети често означава нови разходи, които обаче не допринасят за развитието на бизнеса и за успеха на компанията. Ако този подход се приложи към новите европейски регулации в сферата на устойчивостта, ESG може се окаже една пропусната възможност. Компаниите, които няма да се възползват от шанса (защото нормативната принуда може да се разглежда и като шанс) да осмислят своя бизнес модел, отношението към служителите и практиките на доброто корпоративно управление, в бъдеще ще понесат негативни последици. Не толкова от гледна точка на санкции, а от самия пазар.

Впрочем бизнесът има много основания да гледа на регулациите като на тежест, която изисква все повече и повече финансов, човешки и времеви ресурс. Обемът, сложността и скоростта, с която се приема новото европейското законодателство в сферата на устойчивите финанси и климатичната неутралност, дават достатъчно аргументи в подкрепа на това разбиране. Регламентът за оповестяване на информация за устойчивостта в сектора на финансовите услуги (SFDR)[2] е един добър пример. Той бе изменен само няколко месеца след неговото приемане, а техническите стандарти, които го доразвиват, възлизат на повече от 70 страници. С него инвеститорите бяха задължени да оповестяват информация относно отчитането на основните неблагоприятни въздействия и интегрирането на рисковете за устойчивостта в процеса на вземане на инвестиционни решения, както и да представят преддоговорна информация, ако предлагат продукти с ESG характеристики (т. нар. “light green” products) и продукти с ESG цели („dark green” products). Само че задължението за оповестяване на тази информация влезе в сила, преди да са готови техническите стандарти (към друг един регламент), които определят коя дейност и по какви критерии се счита за екологично устойчива. Не достатъчно ясните критерии за разграничение между продукти с ESG цели и ESG характеристики доведоха до това, че след първоначалното класифициране на своите инвестиционни продукти европейските финансови институции започнаха сами да променят статута им от dark на light green, за да се „застраховат“ срещу евентуални регулаторни санкции. В стремежа си да ограничи т.нар. green washing и да гарантира, че инвеститорите ще публикуват стандартизирана и съпоставима информация, европейският законодател стигна дотам да запише в стандарт как да се казва разделът на интернет страницата, в който те публикуват изискуемата информация.

Затова и не без основание опасенията на българския бизнес са свързани с начина, по който CSRD Директивата ще бъде имплементирана в българското законодателство, както и с готовността на българските компании да изготвят и оповестяват нефинансова информация по новите европейски стандарти – ESRS.

В условията на тези все по-сложни и бързо променящи се регулации ролята на ESG експертите и като цяло на консултантите е много важна. Много компании ще разчитат именно на тях, за да се ориентират в тази необхватна материя, за да започнат да измерват и отчитат своя „ESG отпечатък“. Колкото и да звучи противоречиво, би било добре, ако консултантите успеят да убедят компаниите, че ESG не е работа, която може да бъде изцяло аутсорсната. Когато говорим за интегрирането на ESG стандартите в самия бизнес модел, ролята и на външните консултанти, и на служителите на компаниите, отговарящи за тази област, е само да преведат мениджмънта през целия цикъл на идентифициране, изпълнение и отчитане на ESG целите. Експертите могат само да подпомогнат цикъла на трансформация, не и да го осъществят без ангажираността на всички, които участват във веригата за създаване на стойност.

Дали поради законовите изисквания или поради натиск от инвеститорите, компаниите ще започнат да оповестяват информация относно своите ESG политики, резултати и рискове. Шансът им е в това да погледнат отвъд нормативното съответствие и да изградят своите стратегии, с които да се позиционират в променената бизнес среда. Ако се възползват от този шанс, ще им бъде по-лесно и за в бъдеще да се трансформират заедно с нея, защото тя ще се променя много по-бързо и по-революционно от регулациите.