Всеки път става така! През лятото на 2015-а към края на август се случи нещо, наричано flash-crash. Пазарът на акции в Съединените щати падна значително за много кратко време. Големият индекс падна с 5% в първите няколко минути от сесията. След това върна голяма част от загубите и на края на деня отново имаше натиск и затвори на минус около 3,6% . При отделни компании имаше спадове от по 90% за много кратък период. При тях накрая на сесията спадът беше само десетина процента. Та когато се случи нещо такова, аз, разбира се, бързо пресмятам колко много пари е можело да изкарам, ако бях наблюдавал пазара точно тогава и ако не се бях поддал на паниката. След това в продължение на години – всяко лято – прилежно и старателно гледам борсите всеки ден, дори и когато съм в отпуск или на път, в очакване на следващата такава златна възможност. Предполагам много хора са така. И разбира се, нищо такова не се случва. До деня, в който вниманието ми се е притъпило, изморил съм се да чакам толкова и точно тогава това се случва отново.

Върнах се към новини и анализи от периода след срива 2015-а. Тогава Marko Kolanovic, анализатор в JPMorgan, става звезда, като успява бързо и правилно да разнищи причините, довели до тези резки и дълбоки движения. Накратко – основните фактори са два:

• по-ниска ликвидност (заради летния сезон и заради алгоритмите);
• стадният ефект, накарал много инвеститори едновременно да търсят защита от по-нататъшен спад.

Има много причини за това пазарите да са по-волатилни точно през лятото. Най-често споменаваната е, че липсва ликвидност. Нормално е да си представим, че в период на отпуски има по-малко борсови играчи, които активно следят пазара и подават нареждания за търговия. Това е така дори във времената на изкуствен интелект, автоматизация, алгоритмична търговия и какво ли още не. Накрая – все трябва да има човек, който да натисне копчето, да пусне алгоритъма или да подкара сървъра, а този човек може да е в отпуск на другия край на света. Нещо повече, когато все по-голяма част от ликвидността на пазарите разчита на алгоритми, то сривовете могат да станат още по-дълбоки. Всички тези компютърни програми, които помагат на брокери, дилъри, маркет-мейкъри и всякакви други инвеститори да подават нареждания „автоматично“, имат вградени защити, които ги изключват, когато входящите данни им изглеждат нереални. Малко като автопилота на самолет, който се изключва, когато започне да получава явно неверни данни за скоростта например.

През 2015-а тези фактори само усилиха движението надолу. Пазарът вече беше изнервен и цените падаха в дните преди срива. Фундаменталните причини бяха слабост в китайската икономика и неяснота относно монетарната политика на Федералния резерв. Хм… колко познато и актуално звучи това и сега.

Тази година сривът дойде в началото на август, отново понеделник и отново след няколко сесии на червено в Съединените щати предишната седмица и силен спад в понеделник рано в Азия, по-конкретно този път в Япония. Там силно покачване на йената доведе до големи спадове в цените на акциите на компании износители (те стават по-малко конкурентни, когато местната валута се засилва). Към 6 сутринта европейско време на 5 август фючърсът върху Nikkei 225 се търгуваше на минус над 10% спрямо предишния ден. Това доведе до големи спадове и в европейските и американските борсови индекси. Не се стигна до момент, в който за конкретни акции на големи компании да няма изобщо оферти купува, както през 2015-а, но въпреки това паниката беше осезаема.

Какво обаче накара йената да се качи толкова рязко? Една от теориите за обменните курсове казва, че те трябва да се променят според разликата в инфлацията (или в покупателната способност) на двете икономики. Според тази теория, ако в една държава цените се качат с 4% а в друга с 10%, то валутата на втората държава би трябвало да отслабне с около 6%. Звучи простичко, но теорията има много недостатъци, които правят ползването ѝ за конкретни изчисления за кратки периоди неподходящо. Освен това и никога не е сигурно дали в изходния момент курсът между две валути е бил в еквилибриум; дали дадено движение поражда дисбаланс, или идва да коригира вече съществуващ такъв. Все пак, поглеждайки курса долар-йена за последните 10 години, няма как да не привлече вниманието силното покачване на долара от 2020-а насам.

От около 110 йени за долар в продължение на няколко години от 2014 до 2020 г., което подсказва някакъв баланс, се стига до 150 йени за долар през 2021–2022 г. и след това дори до 160 йени. За този период инфлацията в Япония е била около 8% (с натрупване), докато в САЩ говорим за над 21%. Теорията казва, че доларът трябва да пада спрямо йената, а той се качва, и то с много. Едното обяснение за този дисбаланс отново напомня за стадния ефект. Лихвите в Япония бяха около нулата и останаха там дори и след като Фед покачи доларовите лихви до над 5%. Това създаде възможност за големи печалби от т.нар. carry-trades. Вземаш на заем йени на много ниска лихва, обръщаш ги в долари и купуваш активи, носещи много по-голяма доходност. Ако сме сред първите, които го направят, то все по-голямата популярност на такива сделки ще накара все повече инвеститори да ги сключват, което пък, забележете, ще кара йената да отслабва – повече хора я продават и купуват долари. И нашите печалби са все по-големи, докато „музиката свири“. Промяна в монетарната политика на Япония даде първите знаци, че това парти може да свърши скоро. Пазарът си даде сметка, че лихвите в Япония няма да останат на нулата за вечни времена, и инвеститорите започнаха да купуват йени. Много от тях поискаха да са от първите, които ще развържат тези иначе толкова доходоносни carry-trades.

Един от анализите от 2015-а казва, че тогавашните обяснения за срива странно напомнят за тези около краха през 1987-а. Знам, че много коментатори са фенове на нумерологията: 1987–2015–2024-а. Сигурен съм, че това ще даде абсолютна сигурност у много хора за това кога ще дойде следващото подобно събитие. За мен истината е, че няма значение кога точно се случва. Трябва да се гледа за наличие на факторите. И основният е натрупани дисбаланси. Дори и да сме сигурни, че пазарът върви в грешната посока, много е трудно да се предвиди кога точно ще обърне. Широко известна мъдрост звучи нещо като: пазарът може да остане ирационален по-дълго, отколкото ти можеш да останеш над водата. Затова да се залага срещу пазара е толкова рисковано и потенциално толкова печелившо. Аз напоследък харесвам и прилагам друга стратегия – отварям позиции, след като се случи събитието и след като видя пазарната реакция на това събитие. Тя често е пресилена, включително и поради причините, описани по-горе.