Телекомуникациите в България си остават един съществен и добре развиващ се бизнес. Според годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2023 г. общият обем на пазара на електронни съобщения в България възлиза на 3,803 млрд. лв. – отчетеният ръст е 12,6% спрямо 2022 г.

Това означава, че секторът представлява 2,1% от БВП на страната. Основните приходи идват от предоставяне на достъп до интернет – 51,4% дял в общия обем на пазара.

През 2023 г. Общите инвестиции, направени от 378 предприятия, са 672,658 млн. лв.,

което е ръст с 3% спрямо предната година.

От тях във фиксирани мрежи са вложени 129,467 млн. лв., а в мобилни мрежи 283,757 млн. лв. Към края на 2023 г. се наблюдава разместване на пазарните позиции в мобилните услуги на базата брой абонати, като „Виваком“ вече е на второ място с дял от 32,4%, като измества в „Йеттел“, на които се падат 31,4%. А1 е пазарен лидер с дял от 36,2%.

Докладът на КРС показва, че у нас мнозинството от хората имат месечен абонамент за мобилни услуги – 83,8%, на предплатена услуга са едва 16,2% от абонатите.

Окрупняване на сектора

Една от основните тенденции на българския телекомуникационен пазар през последните няколко години е неговото окрупняване около трите големи телекома – А1, „Виваком“ и „Йеттел“. Те закупиха множество малки фиксирани оператори из цялата страна. Имаше и две относително големи сделки – придобиването на blizoo от А1 и приключилата наскоро сделка за „Булсатком“, където купувач бе „Виваком“.

Тази тенденция не е уникална за България – в повечето европейски страни се стига до трима играчи на телеком пазара, а в някои по-малки дори и до двама. Все още у нас има стотици малки кабелни оператори, които предоставят телевизия и интернет.

Нови собственици

Очаква се промяна в собствеността и на два от трите големи оператора. Ситуацията е сложна, защото двете сделки са обвързани. През август 2023 г. беше съобщено официално, че е постигнато съгласие за това е& от Обединените арабски емирства (ОАЕ) да придобие 50% плюс една акция от притежаваните от чешкия фонд PPF мобилни оператори под марката „Йеттел“ в България, Сърбия и Унгария, както и О2 в Словакия.

От съобщение на рейтинговата агенция Fitch Ratings от януари 2024 г. се разбра, че договорката между продавача и купувача включва и съгласие след пет години PPF да може да поиска да продаде, а е& да може да поиска да купи останалите акции и така да придобие 100% от операторите.

Сделката обаче така и не бе приключена. Вместо това от нея се заинтересува Европейската комисия, която започна проверка на е& за държавна помощ, която трябва да приключи най-късно до 15 октомври. Става въпрос за използването на държавно финансиране, което осигурява по-изгодни от пазарните условия за придобиване на операторите.

Междувременно се разбра, че мажоритарният акционер в „Юнайтед Груп“, английският фонд BC Partners, ще продава своя дял, който е 55%. У нас „Юнайтед Груп“ е собственик на „Виваком“ и Нова телевизия. От изказване на управляващия партньор на BC Partners Никос Статопулос пред гръцка медия стана ясно, че активите могат да се продадат поотделно и че към процедурата по продажба са проявили интерес над 20 кандидата.

Публикация на агенция Bloomberg твърди, че след кандидатите е и е&, която е и кандидат за „Йеттел“. Друг кандидат-купувач е и Saudi Telecom. Той вече присъства на нашия телеком пазар чрез дружеството Tawal, което закупи от „Виваком“ United Towers Bulgaria, което притежава местата с мобилните станции на оператора.

Не е възможно една и съща компания да придобие и „Виваком“ и „Йеттел“ – това едва ли би било разрешено от Комисията за защита на конкуренцията. До края на годината ще стане ясно как ще се развият тези две трансакции.

Към редакционното приключване на броя нямаше нова информация по отношение на продажбата на дела на BC Partners в „Юнайтед Груп“.

Цените

В доклад на Европейската асоциация на телеком операторите (ETNO – European Telecommunications Network Operators Association), публикуван в началото на тази година, се казва, че средният приход на потребител (ARPU) в Европа продължава да изостава от всички глобални конкуренти. През 2022 г. мобилният ARPU беше 15,0 евро в Европа за разлика от 42,5 евро в САЩ, 26,5 евро в Южна Корея и 25,9 евро в Япония.

През 2022 г. ARPU за фиксиран широколентов достъп беше 22,8 евро в Европа за разлика от 58,6 евро в САЩ, 24,4 евро в Япония и 13,1 евро в Южна Корея.

През 2023 г. 5G в Европа достигна 80% от населението спрямо 73% предходната година. Въпреки това Европа все още изостава от всички свои глобални конкуренти: Южна Корея (98%), САЩ (98%), Япония (94%) и Китай (89%).

Европейските пазари остават фрагментирани – на континента има голям брой различни мобилни оператори. През 2023 г. Европа наброява 45 мобилни оператора в сравнение с 8 в САЩ, 4 в Китай и Япония и 3 в Южна Корея.

У нас засега не се наблюдава интерес от големи европейски оператори. А1 е мажоритарна собственост на мексиканската телеком група America Movil на милиардера Карлос Слим. Собственик на „Виваком“ е инвестиционен фонд – BC Partners от Великобритания, а на „Йеттел“ – чешкият фонд PPF.

Технологиите

Европейската комисия определи четири цели, които да тласнат региона по пътя към успешна цифрова трансформация за хората, бизнеса и околната среда. Целите са: цифрова инфраструктура, цифрова трансформация на бизнеса, цифрови умения и цифрови обществени услуги.

Според последния доклад е постигнат напредък на много фронтове, но ЕС все още е далеч от постигане на целите си. Последните оценки на Европейската комисия показват, че са необходими допълнителни инвестиции до най-малко 200 млрд. евро, за да се осигури пълно гигабитово покритие в целия ЕС.

Фиксираните мрежи са „работният кон“ на цифровата екосистема, пренасяйки над 85% от целия трафик на данни. Това означава, че подобряването на фиксираната широколентова свързаност е от ключово значение за изпълнение на целите на Европейската комисия за постигане на гигабитови мрежи.

Предизвикателствата пред българските телекоми

През последните няколко години операторите у нас първо инвестираха в мрежи от четвърто, а след това и в мрежи от пето поколение. Основните приходи на компаниите идват от абонаментни планове, предплатени пакети и продажби на телефони, таблети и различни аксесоари, както и от телевизионна услуга и някои специфични бизнес услуги. Приходи идват и от абонати на чужди оператори, туристи и преминаващи през България, които използват българските мрежи.

Новите технологии изискват допълнителни инвестиции в оптична мрежа, нов спектър и по-голям брой базови станции в населените места.

Зад ъгъла вече чака и 6G, като сегашните прогнози са, че първите подобни мрежи ще се появят в най-богатите страни през 2030 г. Европейската комисия вече предостави финансиране за изграждане на 5G мрежи, но с развитието на технологиите тези суми ще трябва да растат, защото операторите няма да могат да докажат възвръщаемост на подобни инвестиции.

Не е случайно, че се търсят възможности за развитие на нови бизнеси – дали чрез навлизане в пазара на системните интегратори или в този на създаването на медийно съдържание под формата на политематични, филмови или спортни канали.

Държавата и бизнесът са основните двигатели на търсенето на модерни телекомуникационни решения.

Все още навлизането на електронни услуги от държавната и местната администрация е ограничено. Всички сегашни услуги могат да се използват с мрежи от четвърто поколение.

5G позволява такива приложения като самоуправляващи се автомобили, камери за излъчване на спортни събития през безжичната мрежа, безжично свързани производствени роботи, управление на камери и сензори за охрана, както и на дронове – примерно за наблюдение и анализ на различни селскостопански насаждения. Вече има експерименти и за дистанционно извършване на операции.

Никак не е случайно, че водещите страни в мобилните комуникации са силни икономики като САЩ, Китай, Япония и Южна Корея. България има нужда от скок в икономическото си развитие, за да може да си позволи и да има смисъл от следващите поколения мрежи в мобилните телекомуникации.