Представете си следната ситуация – направили сте резервация за лятната си ваканция още през декември, грижливо сте опаковали багажа си, натоварили сте го в колата, изминали сте стотиците километри до точка А и сега е време за зареждащи емоции на брега на морето. Отивате на плажа, готови сте за приключения, а там съвсем непринудено се развява червен флаг. Усещате как у вас вече се надигат недоволството и разочарованието, но все пак там някъде се прокрадва надеждата, която ви казва, че всичко в този живот е временно – камо ли цветът на флага.

За туристическата индустрия обаче червеният флаг, сигнализиращ опасни условия, се задържа в рамките на няколко години. Коронавирусната пандемия беше отключващото събитие с потенциал на цунами, което не само смени цвета на знамето, но и накара ангажираните в сферата да променят стратегиите си и в някои случаи цели бизнес модели, за да не се окажат отнесени. В условията на трудно и за някои непосилно възстановяване се насложиха още няколко кризи – войната в Украйна, нестихващото напрежение в Газа, висока инфлация.

Към април 2024 г. флагът в сектора, изглежда, отново има потенциал да се завърне към зеления цвят. Но рисковете остават налице.

Секторът на пътуванията и туризма в България се очаква да нарасне с повече от 14% през 2023 г. до 11,4 млрд. лева според Съвета за пътувания и туризъм (WTTC). Това ще е възстановяване на над две трети от отчетените 14,8 млрд. лева през 2019 г. Прогнозите на организацията са до 2033 г. секторът да достигне 19,1 млрд. лева – 10% от БВП на България. През 2022 г. туризмът заема 6,5% от БВП на страната, след като нараства с една четвърт на годишна база – до 10 млрд. лева. За сравнение през 2019 г. приносът на сектора към БВП е 9,9%.

Очакванията на експертите са през следващото десетилетие 364 хил. работни места да са ангажирани в туризма и пътуванията. Само през 2023 г. прогнозите са за разкрити нови 17,5 хил. работи места, с което общият им брой ще надвиши 287 хил. Според годишния доклад на организацията една трета от загубените по време на пандемията работни места вече са възстановени.

Очакванията на Евростат са през 2023 г. броят на нощувките на местата за настаняване в България да надхвърли 27 млн. – ръст от 11,9% спрямо 2022 г. Данните нареждат България на пето място в Европейския съюз по ръст на броя на нощувките през 2023 г. Увеличението от 11,9% е значително по-високо от средното ниво за ЕС от 6,3%. Чуждестранните туристи са реализирали около 14,7 млн. нощувки в България през миналата година, а българите – 12,3.

В по-голямата част от сектора вече е налице адаптация към водещите тенденции, наложени от потребителите и променените условия, казва Константин Занков, председател на фондация Travel Mind United.

Такива са наблюденията и на Деница Колева, заместник-председател и член на УС на Бургаската регионална туристическа камара и член на УС на Българската туристическа камара. Според нея обаче секторът се движи твърде бавно. Експертът изтъква, че България от години вече не може да се съревновава с дестинациите, които се рекламират с ниските цени на предлаганите услуги.

„Единственият начин да останем трайно на пазара в международен план е да подобрим качеството на предлаганата услуга, да разнообразим изживяването по време на престоя на гостите, да откликнем на новите тенденции за здравословен начин на живот и подобряване на здравословното състояние на туриста. Същевременно трябва да предложим разнообразни занимания на цялото семейство, които да накарат гостите да се върнат отново в България“,

смята тя.

Константин Занков откроява няколко водещи тенденции у нас в сферата на туризма. Част от тях са:

• Туристите вече пътуват доста по-често и за по-кратки престои. В летния сезон правят по 3–4 почивки;
• Хората търсят изживявания по време на ваканция – те комбинират почивките си със своите хобита, интереси. Предпочитат дестинации не само за релаксация, а които могат да ги обогатят с нещо;
• СПА туризмът се развива най-добре в България. У нас вече има нагласа, че той е подходящ не само за лечение, но и за профилактика. Хотелите в сегмента се справят добре и успяват да работят целогодишно;
• Хората вече не резервират почивките си в последния момент, както беше в периода около коронакризата. Това помага на ангажираните в сектора да предвиждат по-добре дейността си и не наемат служители само за висок сезон;
• България се ориентира към промените в традиционните модели на работа. Банско и Семково са известните места за дигитални номади у нас, в София също има много дигитални номади, Чепеларе, хотелите по морето също работят за тяхното привличане. Очаква се растеж на дестинациите за дигитални номади. Те търсят места, които да им предлагат различни възможности и разнообразие, не само опции за евтино място, от което да работят;
• Развива се устойчива тенденция към екологични дестинации и балансиран живот в природна среда.

Когато снегът стане мираж

Зимният сезон 2023/2024 г. все още не е напълно възстановен, като средната заетост е 30% за зимните курорти и 17–18% за страната. Очакванията са изминалият зимен сезон да отбележи около 5-процентен ръст на посещенията на годишна база. По думите на Занков предизвикателство са климатичните промени, които пречат на образуването на добра и устойчива снежна покривка. Туристите от Великобритания, Германия и логично – Израел, намаляват. Това води до трудности за курорти като Банско и Боровец. Пампорово компенсира с много посетители от Турция и Гърция. За периода 1 декември 2023 г. – 25 март 2024 г. регистрираните туристи у нас са 1,8 млн. Най-много са българските – 1,3 млн., румънските – над 62 хил., от Гърция – близо 57 хил., от Турция и Великобритания – около 53 хил. Близо 28 хил. италиански туристи са посетили България за посочения период, показват данните на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ). От началото на декември 2023 г. до 25 март най-предпочитана дестинация е била София, която отчита 323 хил. туристи. След нея се нареждат общините Банско, Велинград, Самоков, Смолян, Чепеларе и Варна.

Значително разминаване има между данните на ЕСТИ и данните, които Националният статистически институт предоставя. На по-долната графика са представени данните на НСИ за посетители от водещите пазари за зимен сезон 2023–2024 г. „Това се дължи на различния механизъм на водене на статистиката – при НСИ са места за настаняване, които институтът проследява, а в ЕСТИ подават информация всички категоризирани туристически обекти“, обяснява Занков.

Факторът Шенген

Очакванията на експертите са за силен летен сезон. По думите на Занков ранните записвания са най-много за последните три години. Той прогнозира заетостта да се върне към нивата от 2019 г., която беше рекордна за сектора. Все още Черноморието не може да си върне германския пазар, но британските туристи достигат нивата преди пандемията. Деница Колева също има положителна прогноза за сезона, макар че голяма част от гостите изпитват притеснения от близостта на България с Украйна на фона на продължаващите военни действия там.

Каре: През летния сезон 2023 Министерството на туризма отчита 4 867 926 регистрации на туристи в местата за настаняване с 10 и повече легла в България. Ръстът спрямо сезон 2022 е с 10%. Вътрешният туризъм надвишава равнището от 2019 г., а входящият се възстановява 90%.

Според Занков проблем остава много хаотичната реклама в туризма. Той отбеляза, че на ниво министерство имаме рекламна кампания за Черноморието, за която за похарчени близо 2,5 млн. лева. Тя обаче не е ориентирана към правилните страни, не са използвани правилните канали. „Няма концепция, няма стратегия, не се обсъжда с бизнеса. Не се измерват резултати, за да знаем дали се справяме добре и да надграждаме“, коментира той.

Положителен тласък се очаква и от частичното присъединяване на България към Шенген от 31 март. То ще създаде много по-приятно преживяване на летището, а чужденците, които имат шенгенски визи, ще могат много по-лесно да влизат в България.

Когато служителите продължават да не достигат

Към момента около 320 хил. служители са ангажирани директно в туризма и пряко свързани сектори през летния туристически сезон. Не достигат около 26 хил. по данни на Института за оценки и анализи в туризма. Това е проблем, с който се сблъсква не само България, но цяла Европа и САЩ. Гладът за кадри се изостря, особено след пандемията, защото много подготвени служители с добри комуникационни умения и владеещи няколко езика се преориентираха към сектори с много по-високи възнаграждения. „Браншът, както винаги, ще се приспособи към ситуацията и ще открие сезона, за съжаление, с внос на кадри от чужбина. Това не е добра практика, макар да се прави на много места. Най-добре е ние да имаме български, обучени кадри. Трябва да мотивираме мениджъри, които са завършили у нас. Да има форуми, кампании, в които да се рекламира работата в туризма като престижна, а не всеки да я асоциира със сервитьорство. Има голяма нужда от кадри и в туроператорския сектор, не е само хотелиерството“, посочва Занков. Тази година се очаква внос на кадри от Киргистан, Казахстан, Непал, Виетнам. Проблемът обаче се простира отвъд недостига. Въпреки вноса на служители все по-трудно може да се говори за качество на услугата. Колкото и да са мотивирани кадрите, които идват от чужбина, те са с визи за по три месеца. Това на практика означава, че те пристигат в страната и трябва директно да започнат работа. „Бизнесът трябва да инвестира време, за да обучи кадрите си и после да може да ги задържи“, категорични са експертите.

Пътят напред

Според Занков, за да имаме устойчивост на туристическия продукт, трябва сезонността да е по-дълга, а не да се работи само във висок сезон.

„Няма как хотелиерът да иска да плати кредита си за цялата година с работа за два месеца и половина – това неминуемо рефлектира върху цената. Бъдещето ни е да мислим отвъд конвенционалния и най-масовия планински и ски туризъм“, отбелязва той.

Оказва се, че възможностите за това в България са много. Като водещ сегмент на туристическия пазар експертите посочват СПА ваканциите. Хотелите, които развиват този пазар, се справят много добре и успяват да си осигурят целогодишна заетост. Отличници са зимните курорти. Те правят много фестивали и събития през летния и пролетния сезон и увеличават привлекателността си.

В България има обаче и много възможности, чийто потенциал не се развива или остава подценен. Примери за това има в планинския туризъм, който чужденците традиционно много харесват, гастротуризма, всякакви алтернативни форми – конен, орнитоложки, голф, културен в градска среда, спортен. В някои от сферите вече има „бели лястовички“. Една такава е община Белоградчик, която от години предлага и свободни полети с балон. Градът се рекламира успешно като втората Кападокия – а защо не и дори като по-добра дестинация.

Докато туристическият сектор за изходящ туризъм се готви за отпадането на диференцирана ставка от 9% ДДС от 1 юли 2024 г., нарастват очакванията, че това може да доведе до ръст на цената на продукта, иначе казано – бизнесът може да стане по-неконкурентен спрямо други европейски държави. „Туризмът не трябва да се гледа само като туристически данък от нощувка. Туристическият продукт е хибрид от всички други услуги“, коментира Занков.