Делът на задължителните застраховки обикновено се смята за показател  доколко един застрахователен пазар е развит. Колкото повече обществото има практиката да се застрахова, без това да е изисквано по закон, толкова повече се виждат признаците на конкурентни, добре функциониращи пазарни механизми. В България най-голям дял традиционно има задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с притежаването и използването на МПС. През последните 5 години брутният премиен приход по нея варира около 38–44% от общия обем на всички приходи на общозастрахователните компании. За сравнение във Франция, Германия и Великобритания този дял е под 20%. Интересно е да се отбележи, че въпросният дял у нас сега е по-висок в сравнение например с преди 10 години, когато е бил 37%. Причината за това не е толкова в липсата на развитие на застрахователния ни пазар, колкото в износа на тази услуга. Няколко български компании започнаха да формират една значителна част от своите приходи, именно продавайки задължителни автомобилни застраховки в чужбина – например в Румъния и Полша.

Тъй като реално автомобилната „Гражданска отговорност“ е застраховка, която се прави на трето лице, а не за този, който я плаща, много често основната мотивация при избор на доставчик на тази услуга е една-единствена и много лесно сравнима – цената. Който предлага по-ниска цена, веднага може да си осигури по-голям пазарен дял и да си гарантира значителен паричен оборот. Благодарение на европейските възможности за единен отворен пазар българските застрахователни дружества не са ограничени да реализират полици само у нас. Те могат да продават „Гражданска отговорност“ в много други държави в ЕС и така да увеличат приходите си. Точно такава политика се забелязва при три от най-големите по оборот застрахователни компании у нас. През 2022 г., която е последната година, в която регулаторът Комисия за финансов надзор (КФН) предоставя данни за приходите от дейност в чужбина, „Лев Инс“ формира 14% от приходите си от продажби извън България, „ДаллБогг: Живот и здраве“ – 31%, а „Евроинс“ – цели 42%. Именно експанзивната политика в сектора на задължителните автомобилни застраховки позволи на „ДаллБогг: Живот и здраве“ само в рамките на една година да се изстреля от пето на първо място сред застрахователите в България по обем на приходите. През 2024 г. нейните приходи се увеличиха с 63% до 527 млн. лв.

Източник: КФН, изчисления на сп. "Мениджър"

Но с голямата сила идва и голямата отговорност. През април „ДаллБогг: Живот и здраве“ получи забрана да оперира в Полша от местния регулатор. Посочената причина е, че организационната структура на компанията не отговаря на мащаба на бизнес дейността ѝ в Полша. В началото на юни КФН временно забрани на „ДаллБогг“ да продава и удължава застраховки в чужбина за период от 3 месеца от началото на юли. Решението може да бъде обжалвано.

Няколко дни по-късно КФН обяви, че мониторингът над България в системата за международно автомобилно застраховане „Зелена карта“ ще отпадне от 5 юли 2025 г. Това ограничение беше въведено още през 2018 г., отново поради проблем със забавени обезщетения на български застрахователи към пострадали лица в чужбина. Разрешаването на проблема със системата „Зелена карта“ дори беше поставено като условие пред членството на България в еврозоната. В крайна сметка изискванията от страна на българските представители са изпълнени.

„Отмяната на мониторинга е признание за усилията на целия застрахователен сектор и за последователната регулаторна политика в България. Това е крачка напред не само за НББАЗ, но и за имиджа на страната в международната застрахователна общност“, коментира председателят на КФН Васил Големански. Междувременно пазарът на общозастрахователни услуги се развива значително. У нас има 12 застрахователни компании, които генерират над 10 млн. лв. годишни приходи от ГО на МСП, и цели 14 компании, които се фокусират над други застрахователни услуги и са под този условен праг.

Източник: КФН, изчисления на сп. "Мениджър"

През 2024 г. КАСКО застраховките представляват около 30% от целия пазар на общото застраховане. В този сегмент традиционно водещ по приходи за 2024 г. е „Армеец“ (227 млн. лв.), следвана от „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ (219 млн. лв.) и ДЗИ (203 млн. лв.). Само тези три компании представляват над 50% от целия пазар в този сегмент. Той е сред най-стабилните, що се отнася до приток на приходи, и отчита 16% растеж на годишна база.

При третия най-голям сегмент застраховки – тези, които са свързани с имуществена защита от пожар и бедствия – през миналата година има застой в приходите. Тук най-големите играчи са „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с 83 млн. лв. приходи, ДЗИ с 60 млн. лв. и „Уника“ с 55 млн. лв., като всяка една от тези компании регистрира увеличение на приходите си в сегмента. Тези лидери представляват 45% от целия пазар, в който участват общо 15 различни компании.

Наред с бума в ипотечното кредитиране стабилно се установява и развитие на гаранционното и кредитното застраховане, в който се включват и гаранции по големи правителствени международни договори и европейски плащания. През миналата година общите приходи в този сегмент представляват 5% от пазара, като трите най-големи компании са „ДаллБогг“ със 70 млн. лв. приходи, „Евроинс“ с 55 млн. лв. и „ОЗК Застраховане“ с 21 млн. лв. Тези три компании всъщност представляват цели 77% от пазара на гаранционното и кредитното застраховане. Интересно е да се отбележи, че докато приходите в сегмента като цяло отбелязват спад от 8%, то трите най-големи компании имат среден растеж на приходите си от този тип застраховки от 25% на годишна база.