Business Signature СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ /// Строителство и инвестиции 2024

Инж. Делчев, на какъв етап са международните проекти, по които работи „Трейс Груп Холд“ в Сърбия и Румъния?

В Сърбия работим почти 12 години, като сме изпълнили различни инфраструктурни проекти. Сред тях са както магистрали, така и жп линии, поддържаме около 2500 км пътна мрежа. В момента изпълняваме два големи жп проекта, чиито трасета се модернизират, за да се постигне движение по тях от 120 км/ч. Това са жп линията Ниш – Цариброд (Димитровград) с дължина 100 км, която е в начална фаза, и около 30 км жп линия Ниш –Брестовац, която е изпълнена почти 60%. Отделно имаме и по-малки проекти, които покриват целия спектър на строителство на европейско ниво.

Работим на 36-часови прозорци. Това означава, че прекъсваме движението за 36 часа, изпълняваме около 500 до 600 метра, след което възстановяваме движението за 72 часа. От април 2024 г. започваме работа с два екипа, което ще ни позволи да постигаме по 1000 метра на прозорец. Жп линията Hиш – Цариброд e eдинcтвeният yчacтъĸ в цялaтa дължинa нa мeждyнapoдния Kopидop Х, ĸoйтo нe e eлeĸтpифициpaн. Проектът за нас е предизвикателен в няколко направления – организация на работа в кратковременни прозорци; жп линията в момента няма контактна мрежа, а е само на дизелова тяга. След завършването на нашия проект ще има вече и контактна мрежа, което означава, че локомотивите ще се движат и с електрическа тяга. Предстои ни работа в тунелите на клисурата.

Сръбските железници са част от паневропейския транспорт и дават заявка за сериозна модернизация през последните години. За целта привличат китайски и руски инвестиции, но и европейски. Нашите два проекта са инвестиция на Европейската инвестиционна банка. Част от средствата са безвъзмездни и идват от Инвестиционната рамка на ЕК за Западните Балкани. Ако всичко върви по план, през 2025 г. ще приключим Ниш –Брестовац, а през 2027 г. ще приключим Ниш – Димитровград.

Румъния е много важна за нас, защото се доказваме в държава – членка на ЕС, извън България. При съседите ни на север също имаме два проекта – изграждането на улична мрежа и спечеления търг за магистралата Плоещ – Бъзъу с дължина 30 км. Работим от август 2023 г., като досега проектът е изпълнен 60%. Стойността на проекта е над 250 млн. евро. В него също работим със смесени екипи от български и румънски специалисти, като работниците са местни. Успяхме само за два месеца след спечелването на търга да се установим на място, да организираме дейностите и да се подсигурим с доставчиците. До октомври 2024 г. ще сме готови за пускане на движението по трасето, което е с 20 стоманобетонни и метални мостови съоръжения.

Каква е значимостта на тези проекти за региона?

Проектът Ниш – Цариброд (Димитровград) е част от транспортен Коридор Х[1], който осъществява връзката на Европа през Турция с Азия. При постигане на 120 км/ч товарите ще се придвижват по-бързо и ще се ускори търговията. Същото се отнася и за автомагистралата в Румъния, която ще ускори движенето в посока север през Молдова. Когато има работеща инфраструктура, икономиката се развива по-бързо. Без добри жп и автомагистрали всеки инвеститор заобикаля региона. Реално помагаме да се изгради инфраструктурата по оста север-юг.

В Румъния работим с над 150 големи строителни машини и екип от около 15 инженери от България, 70 души местни специалисти и отделно от 450 до 500 работници. Екипите ни са смесени, инженерните проекти са на универсален език, но всеки международен проект си има предварително зададен работен език. В Сърбия комуникацията, писмена и устна, е на английски, докато в Румъния, тъй като е член на ЕС, работният език по проекта е румънският. Нашите хора координират, управляват и изпълняват строителните процеси заедно с местните си колеги. В Сърбия в екипа ни от около 400 души само петима са българи.

Как гарантирате качеството на строителните дейности на международните ви проекти?

Качествените изисквания не се различават много. Най-важно е как се осъществява контролът, защото за нас като строители липсата на качествен контрол води до негативи. И в България, и в Румъния, и в Сърбия участниците в строителния процес са еднакви – проектанти, инженер-консултанти, контролни органи от страна на възложителя. Когато всички тези експерти са си на мястото и държат да се спазват зададените технически параметри и нормативни документи, не би трябвало да има проблеми в качеството. 

Мога да кажа, че има малко по-завишен контрол на качеството в Сърбия и в Румъния.

Една от силните страни на „Трейс“ е, че инвестираме в хора, които контролират качеството. Нещо, което до преди десетина години почти липсваше в строителството. Това са независими хора в екипа, които обаче не са на пряко подчинение на ръководителя на проекта. Тези хора са очите и ушите на мениджмънта по отношение на качественото изпълнение на проекта. Те са ангажирани например с контрола на качеството на входящия материал, от който пряко зависи крайното качество.

Инфлацията силно засяга вашия сектор. С каква стратегия преодолявате негативните ефекти от постоянно повишаващите се цени на материалите и труда?

Не можем да гарантираме, че цената на пазара няма да се промени. Единственото, което можем да направим, е с добри търговски практики да избегнем спекулата на някои търговци. От реалното повишаване на цената на материалите до крайната цена има спекула и това е единственото, което можем да избегнем. В крайна сметка индексите, които растат, променят стойността на материалите и ние водим преговори с възложителите за индексиране на проектите. Индексацията е необходима и се прилага от целия бранш. В същото време не можем да си позволим цените да повлияят на качеството на проекта, защото ние залагаме името си в него. Договорите FIDIC, които са най-често използваната форма на международни договори за строителство в света, залагат такива опции за индексиране на цената, която може да варира и надолу, и нагоре, бих казал, включват правила за адаптиране на сумите в договора и правила за удължаване на времето за изпълнение и процедури за промяна. Тези договори коректно и точно определят отговорностите на участващите страни в процеса на инфраструктурното строителство – възложител, проектант, строител, надзор, както и разпределението и управлението на рисковете. Ние имаме опитен, експертен екип, който работи по договорите FIDIC в Сърбия и Румъния.

Каква е вашата визия за бъдещето на транспортната инфраструктура в България и региона?

Транспортната система е основен индикатор на съвременното икономическо развитие, гарант за растеж и устойчивост. Големите предизвикателства предстоят. Част от това е сериозната модернизация на жп инфраструктурата. И тук визирам не само тази в България, но и в Сърбия. Там предстои да се реновира коридорът от Ниш към Белград. В същото време в България има сериозна жп инфраструктура, която трябва да се модернизира, за да може да поеме един такъв трафик. Товарният и пътническият жп транспорт ще играят все по-важна роля за една по-зелена Европа.

Модернизацията на жп трасетата е важна не само за товарния, но и за пътническия жп превоз – удобни и бързи влакове ще улеснят пътуването за много хора. С един хубав, комфортен и бърз влак може да се пътува за по-кратко време, отколкото с автомобил. Ако се случи модернизацията на цялото трасе София – Бургас със скорост от 160 км/ч, то ще са необходими 3 часа, за да пътувате от столицата до морето – пиеш кафе, четеш книга… И всъщност е много удобно и безопасно. Ние сме участвали в реновирането на трасета по този маршрут, но все още има участъци и възли, които предстои да се реализират. Моята визия е, че в следващите 3–4 години трасето ще бъде факт. А когато българското и сръбското трасе се съединят, всъщност няма да си говорим за пътуване София – Бургас, а например Истанбул – Пловдив – Будапеща. Този коридор реалистично може да е готов до 2030 г.

Друга интересна перспектива е жп коридорът България – Северна Македония – Гърция, който предстои да се разработва.

За мен е важно да се разработват и т.нар. интермодални терминали, свързващи няколко вида транспорт. „Трейс“ изгради първия такъв терминал в България до Пловдив. Нашата страна има пристанища на море, пристанища на р. Дунав, жп и пътна инфраструктура и е съвсем нормално, правейки интермодални терминали, да станем „гара разпределителна“ за търговията със стоки. Добрата транспортна инфраструктура е реалният инструмент за свързаност, чрез който държавата може да участва в геополитически отношения и процеси.

Ангажирате ли се със социално отговорни и екологични практики при изпълнението на инфраструктурните проекти?

Няма как да избегнем използването на строителна техника на обектите, на които работим. За нас е важно да не замърсяваме с отпадъци околната среда. Друг приоритет е минимално да засягаме дървесната растителност. При строежа на софийското метро, което е един от мащабните ни проекти през изминалите години, винаги сме се старали да избягваме изсичането на дървета, където и доколкото е възможно. А там, където се е налагало, сме правили компенсаторни залесявания. Организирахме кампания „Гората на „Трейс“, в която засадихме дъбови дръвчета в един от парковете в София – Хиподрума. Участваме в различни зелени инициативи, както и в Петия залесителен сезон в „Новата гора на София“ край Суходол. Оценяваме ефекта от глобалното затопляне като наш и това е начинът да помогнем на природата да се бори с него.

Към какви проекти се насочвате идните 12 до 24 месеца?

Във всички държави, в които работим, и в други, които наблюдаваме, следим проектите, които предстои да се реализират. В Сърбия предстои да се обявят тръжните процедури за изграждане на жп линията Ниш – Белград на стойност над 2 млрд. евро, разделена на няколко участъка. По същия начин следим всички проекти, които предстоят в Румъния –строителство на магистрални участъци, посока север, както и обявяване на тръжни процедури в жп инфраструктурата. 

Следим и проекти в България – участъка Търново – Бяла, софийския Околовръстен път между Люлин и Бъкстон. Предстоят и жп проекти като Видин – Медковец, тунели под Петрохан и други инфраструктурни проекти.

В краткосрочна перспектива, 12-месечен хоризонт, „Трейс“ има и много големи проекти, които предстои да завърши – автомагистралата в Румъния, проекта в Сърбия – жп линията Ниш – Брестовац, модернизация на жп възел гара Пловдив и транспортно-комуникационен пробив под гарата, строителството на столичното метро.

Инж. Боян Делчев завършва Математическата гимназия „Гео Милев“ в родния си град Стара Загора. Продължава образованието си във Висшето строително училище „Любен Каравелов“. В своята професионална кариера за кратък период успява да се утвърди като един от изявените инженери – мениджъри в „Трейс Груп Холд“ АД, в областта на метро и жп строителството. Инж. Делчев е ръководител на проекта за изграждане на столичното метро в участъка от бул. „Патриарх Евтимий“ до бул. „Черни връх“ с дължина 2,6 км и 3 метростанции – НДК, „Европейски съюз“, „Джеймс Баучер“. Преди това е ръководил и изграждането на метростанция „Младост 1“ и прилежащото ѝ трасе. Инж. Делчев участва в управление на строителството на рехабилитацията на жп линията Пловдив – Бургас.

В началото на 2013 г. е избран за изпълнителен директор на едно от най-големите строителни дружества на холдинга – „Трейс София“ АД. От 2014 г. е член на Съвета на директорите на холдинга, а по-късно става главен изпълнителен директор.

Отличен е от Столичната община с плакет за принос в строителството на „Метрополитен София“.

Коридор Х

Oбщoeвpoпeйcĸият тpaнcпopтeн ĸopидop №10 (Зaлцбypг – Люблянa – Зaгpeб – Бeлгpaд – Hиш – Coфия) пpoвeждa мeждyнapoднитe пoтoци мeждy Eвpoпa, Бългapия и Typция в ĸoмбинaция c Oбщoeвpoпeйcĸи тpaнcпopтeн ĸopидop 4 пocpeдcтвoм бългapcĸия yчacтъĸ ГKΠΠ „Kaлoтинa“ – Coфия – Πлoвдив – Cвилeнгpaд – ГKΠΠ „Kaпитaн Aндpeeвo“.