Business Signature

Д-р Дренски, управлявате едно от най-големите многопрофилни лечебни заведения в страната, променят ли се през годините мястото и ролята на МБАЛ „Уни Хоспитал“ за болничното здравеопазване у нас?

Идеята за създаването на МБАЛ „Уни Хоспитал“ е на големия хуманист проф. д-р Лъчезар Цоцорков, който я изгради преди близо 9 години. За това време МБАЛ „Уни Хоспитал“ се утвърди като стратегическо лечебно заведение на националната здравна карта на България.

Подкрепата на „Асарел-Медет“ е не само в построяването на голяма многопрофилна болница в Панагюрище, оборудвана с последните технологии и събрала елитен медицински екип. Тя е и във визионерството на проф. Цоцорков в географския център на България достъпът на пациентите да бъде лесен от всяка точка на страната. Ето защо в момента с гордост можем да кажем, че над 85% от лекуващите се при нас идват от населени места извън нашата област.

Мотото ни е „Всичко за здравето под един покрив“ – доста амбициозна заявка, която ние защитаваме всеки ден, като внедряваме съвременни протоколи на лечение, инвестираме в квалификацията на специалистите, въвеждаме иновации в апаратурата, лекарствената терапия и консумативите и оставаме безкомпромисни към качеството и отношението към болните и техните близки. Потвърждение на това са международните акредитационни системи, които болницата покри с успех. Вие сте сред мениджърите на лечебни заведения, които са известни със стремежа си към внедряване на последната технология в медицината.

Как виждате развитието на МБАЛ „Уни Хоспитал“ и кои са следващите области, в които ще инвестирате?

Винаги съм смятал, че медицината на бъдещето е тук още днес. Имаме призванието да се развиваме в сектор, който е изключително динамичен и в който иновациите означават по-бързо, по-щадящо, по-ефективно и персонализирано лечение, както и запазване на качеството на живот на пациентите. Не можем просто да оперираме пациент и да премахнем тумор, а да не предвидим как ще живее след интервенцията – дали органът може да бъде съхранен, дали съседните тъкани са ненакърнени, може ли оперативната рана да е минимална по размери, проведена ли е рехабилитация, прецизна ли е хистопатологичната оценка, направен ли е генетичен анализ, дали е подбрана точната терапия, която таргетира само раковите клетки, и т.н.

Нашият ангажимент е да обезпечим комфорта и достойнството на всеки човек по време и след лечението. Ето защо инвестираме в роботизирана хирургия – иновация, която прави ръцете на хирурга изключително точни и напълно щадящи. Това е основата на доброто общо състояние, с което пациентът да започне следващите етапи от борбата с рака – в медицинската онкология и лъчелението, където ние сме утвърден център с високи резултати.

Друга иновация, която въвеждаме, е т.нар. „дигитална патология“. Това означава заключението на патолога на всяка взета биопсия да се анализира и с помощта на изкуствен интелект с огромни масиви от данни в глобален план. Така се верифицира достоверността на резултата, който е определящ за генното типизиране и назначението от страна на медицинския онколог на точната лекарствена терапия за конкретния пациент и генетичните специфики на онкологичното му заболяване. Именно това е смисълът на персонализираната медицина. Да подходим професионално към всеки пациент и да му осигурим специфичното и работещо за оздравяването или поддържането на качеството му на живот лечение.

Ще има ли приложение роботизираната хирургия и извън оперативното лечение на ракови заболявания?

Роботизираната хирургия надгражда с помощта на съвременните технологии направлението лапароскопска или с други думи, „безкръвна“ оперативна дейност. Сигурен съм, че приложението ѝ е напълно възможно при повечето случаи, изискващи оперативни интервенции, в областта на гръдния кош, коремната кухина, малкия таз. Това я прави безценен инструментариум в ръцете на умелите гръдни и коремни хирурзи, безспорни са ползите от приложението на роботите в урологията и гинекологията. С роботизираната хирургия младите специалисти се усъвършенстват много по-бързо и качествено.

Друго предимство е постоянният обмен на опит, в който участваме, с водещи лечебни заведения в чужбина чрез телемедицината. Така световните постижения в медицинската наука се поставят в услуга на всеки един пациент, избрал МБАЛ „Уни Хоспитал“ за своето лечение. 

Д-р Явор Дренски е управител на МБАЛ „Уни Хоспитал“ от 30 март 2022 г. От началото на 2019 г. е изпълнителен директор на инвестиционната компания на лечебното заведение „Асарел Панагюрище Здраве“, като продължава да съвместява двете ръководни длъжности. От 2010 до 2016 г. е изпълнителен директор на МБАЛ „Токуда Болница София“. Част е от екипа на японската болница от самото ѝ създаване, като последователно заема постовете административен директор (2005– 2009) и Медицински директор (2009–2010). През 2013 г. е един от основателите и първи председател на Националното сдружение на частните болници. През 2016 г. е председател на Управителния съвет на Българската асоциация за персонализирана медицина, а впоследствие заема поста на изпълнителен директор. Отличен е с наградата „Болничен мениджър на 2015“.

„Уни Хоспитал“ отбеляза 8 години от официалното си откриване през юни 2024 г. За този период над 152 хил. пациенти са потърсили помощта на медицинските екипи в болницата. Това доказва, че МБАЛ „Уни Хоспитал“ се откроява на националната здравна карта като водещо високотехнологично и модерно лечебно заведение. В болницата са разкрити 28 диагностични и лечебни структури, 340 болнични легла. Над 85% от пациентите са от цялата страна. В лечебното заведение работят около 180 лекари, близо 400 са специалистите по здравни грижи, медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и санитари. Общият състав на МБАЛ „Уни Хоспитал“ е над 700 души.