Business Signature СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ /// Строителство и инвестиции 2024

Г-н Моллов, какви са най-сериозните проблеми, с които се е сблъсквала България по отношение на опазването на водните ресурси през последните години?

Проблемите, свързани с опазването на водните ресурси, не са от последните години, те са от доста по-отдавна и са основно в две направления. Едното е замърсяването на водните ресурси, а другото е разхищението им. Причините за това имат своята предистория. През 2017 г. пресните водни ресурси на България се оценяват на 82 трлн. куб. м, като намалението им от началото на века е почти с 20%. Винаги цената на водата и на доставката на водния ресурс до населението са били пренебрежимо ниски. В тази връзка никой никога не се е опитвал и не се е стремял да пести вода, осъзнавайки, че водните ресурси всъщност са ограничени. Ние имаме по благоприятно стечение на обстоятелствата, възможността да не отчитаме този факт. В момента регионите, които страдат от безводие, страдат не толкова поради липса на воден ресурс, а поради липса на добре функционираща, довеждаща инфраструктура. България е облагодетелствана от природата и имаме големи количества воден ресурс, но въпреки това те също са ограничени. По отношение на замърсяването допреди 20 години броят на пречиствателните станции в страната ни беше крайно недостатъчен. Благодарение основно на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) и съфинансирането, което получаваме от европейските фондове, успяхме да изградим немалко пречиствателни станции. Традиционно у нас се е насадило мнението и практиката, че отпадните води трябва да се отвеждат в най-близкото дере, река или поток, което, естествено, е един от основните замърсители на водните ресурси. Към този източник на замърсяване трябва да се добави развитието на земеделието и подпомагането му с различни препарати, хербициди, които се утаяват в почвата и след това чрез дъждовните и подпочвените води отново стигат до водните ресурси за питейни нужди. Не бива да забравяме и умишленото изпускане на замърсени промишлени отпадни води, въпреки че тези случаи намаляват през последните години. Това са сериозните проблеми по отношение на качеството на самите водни ресурси. Тук обаче трябва да направим уточнението, че голяма част от нас усещат липсата на вода в домовете си и това до голяма степен се дължи на липсата на добре поддържана, довеждаща водна инфраструктура. В случая основно говорим за водопроводна такава, но липсата на отвеждаща (канализационна) инфраструктура е предпоставката за замърсяването на водните източници.

Като водещ доставчик на инженерни решения във ВиК сферата какви са вашите наблюдения – с какви темпове върви подновяването на ВиК инфраструктурата в България?

Съвсем отговорно смятам, че темповете на подновяване са изключително ниски. ВиК инфраструктурата на България масово е изградена преди повече от 40 години, когато сме били на едно от първите места по покритие на населението с инфраструктура за водоснабдяване. Мисля, че повече от 99% от населението са били обхванати от тази инфраструктура. Не така е стоял въпросът с канализационната инфраструктура, чието покритие е обхващало около 70% от населението, може би малко повече. От тогава до сега подмяната и поддръжката на тази инфраструктура е, да не казвам, че е занемарена, но не е на необходимото ниво. Това води до трайна амортизация, която най-често характеризираме с нивото на загуба на вода. Още през 2015 г. Световната банка заключи в свой доклад, че са необходими над 12 млрд. лева. Според Националния инвестиционен план, изготвен от Министерството на регионалното развитие през 2021 г., вече говорим за необходимост от почти 34 млрд. лв., които включват 13,7 млрд. лв. за изграждане на нова инфраструктура, тоест разширяване на мрежата, и 20 млрд. лв. за подмяна на вече съществуваща и амортизирана такава. Драматично увеличената необходимост от финансов ресурс говори затова, че темповете са недостатъчни.

Какви са най-ефективните методи за оптимизиране на инфраструктурата в България, за да няма значителни загуби, и насоченият воден ресурс да зависи от консумацията?

Методите за оптимизация не са толкова много, но най-важното е да осъзнаем, че водната инфраструктура трябва да се управлява устойчиво. Това означава да се планират както инвестициите за нейната подмяна, така и инвестициите в нова инфраструктура, така и мерки за нейната оптимизация. В много случаи се изготвят инвестиционни планове, които на по-късен етап по ред причини не се реализират и амортизацията се натрупва все повече и повече. Методите за намаляване на загубите на вода са основно в две посоки. Първата е чрез реконструкция и подмяна на остарелите тръбопроводи, както и реконструкция на самата мрежа, защото в някои случаи това също е възможност за намаляване на загубите. Втората е чрез регулиране и управление на налягането на мрежата, не като цяло, а в отделни зони в зависимост от потреблението. Разбира се, затова са необходими реконструкции по самата мрежа, за да се осигури зониране, както и системи за управление на тази мрежа, или SCADA системи.

В бързо променящия се пейзаж на технологиите как „Райкомерс“ се справя с въвеждането на иновации и устойчиви практики?

Не е лесно, защото в първоначалния етап както въвеждането, така и използването на нови технологии обикновено изискват значителен ресурс. Ние работим предимно с обществени възложители и всички сме изключително чувствителни към това как се изразходва общественият ресурс. По тази причина повечето обществени поръчки са с критерий „най-ниска цена“. На пръв поглед изглежда, че това е най-доброто използване на обществения ресурс, но на практика е точно обратното – това е най-неефективният метод. Най-ниската цена в дадения момент предполага най-ниска стойност на монтажните дейности, т.е. най-ниско заплащане на труда, ниско качество на използваните материали, липса на свободен ресурс за въвеждане на иновативни технологии. От друга страна, една от основните линии, които „Райкомерс“ развива в своето съществуване, е въвеждането на нови технологии специално във ВиК инфраструктурата. Като компания ние сме ангажирани с инвестиции в иновативни подходи и технологии за опазване на водните ресурси. Преди повече от 20 години за пръв път въведохме и досега изключително много залагаме на безизкопни технологии при реализацията на ВиК проекти. От една страна, поради тяхната по-голяма ефективност, от друга – заради намаленото отрицателно въздействие върху околната среда. Не се налага да имаме огромни изкопи, големи количества земна маса и строителни отпадъци, които трябва да бъдат депонирани, като същевременно по този начин успяваме да намалим неудобствата за всички, чието придвижване е възпрепятствано вследствие на строително-монтажните дейности. Наскоро закупихме нова машина, която е по-енергоефективна, по-компактна и притежава отлични експлоатационни характеристики за безизкопно полагане на тръбопроводи. Не е лесно въвеждането на новите технологии, но всеки, който иска да се задържи и развива на пазара, е длъжен постоянно да инвестира в тях.

Каква е ролята на устойчивите материали и технологии в развитието на инфраструктурата за опазване на водата?

За изграждането на един водопровод са необходими четири неща: механизация, технологии, материали и майсторлък. Ако наличието на механизация и майсторлък са важни за самото изграждане, то използваните технологии и материали дават своето отражение в продължение на години. Това характеризира второто основно качество на новоизградената инфраструктура освен нейната функционална пригодност, а именно – нейната устойчивост във времето. Ако вземем предвид, че водоснабдителната инфраструктура в България е изграждана в последните 30 години на миналия век и състоянието ѝ в момента е близко до трагичното, то това се дължи до голяма степен на използваните азбест-циментови тръби, или етернитови тръби, както ги наричаме, които са крехки и имат недостатъчна трайност. Материалите, които се използват в момента, са с гарантиран живот от поне 50 години.

Какви са най-големите предизвикателства, с които се е сблъсквала „Райкомерс“ при реализирането на проекти за устойчива водна инфраструктура?

Те са основно в три направления. Първото е недостатъчният финансов ресурс, който се осигурява. Възложителите, и това донякъде е естествено, се опитват да извлекат максимума с ограничените средства, с които разполагат. Трябва да сме наясно обаче, че компромисите, които се правят в това отношение, винаги се отразяват на крайния продукт. Ако искате да си купите биодомати, няма как да платите цена като за оранжерийни. Второто предизвикателство е недостатъчната информация за съществуващата инфраструктура и същевременно недостатъчно добре подготвените проекти (основно заради недостатъчен финансов ресурс). Третото направление, с което се сблъскваме, е недостатъчното отчитане на реалните нужди за реализацията на определен проект, или по-скоро сляпото съобразяване с наложени общи правила. Конкретен пример за това мога да дам с предишния програмен период на ОПОС, когато предимно се изграждаше канализационна инфраструктура и подмяната на водоснабдителната инфраструктура беше допустимо само по протежението на изгражданата канализация. Какво се случи? В даденият град Х, в който изграждаме канализационна мрежа и същевременно подменяме част от водоснабдителната, подменихме водопроводите по улиците, но не ги подменихме в кръстовищата, защото там канализационна инфраструктура не беше предвидена. Резултатът е, че на практика се увеличи нивото на загубите и на авариите, защото всички тези неподменени участъци реално започнаха да аварират, и то с бързи темпове, т.е. ефектът от направената инвестиция за подмяна на амортизираните водопроводи беше минимален.

Какви са вашите прогнози за бъдещето на водните ресурси в България? Какви са вашите препоръки за действията, които трябва да се предприемат?

По отношение на самите водни ресурси прогнозите ми са, че в близкото бъдеще ще продължаваме да ги имаме, защото, както казах,  сме облагодетелствани с тяхното наличие, а и защото се надявам да предприемаме все повече мерки за тяхното опазване. За първи път информацията за това какъв ресурс е необходим за подмяна на вече съществуващата водна инфраструктура стана обществено достъпна и се предложиха конкретни мерки за плановата ѝ подмяна с ускорени темпове. Ако това, което виждаме в последните осем месеца продължи и занапред, ставам все по-голям оптимист, че загубите на вода реално ще започнат да намаляват и в близките 10–15 години ще се доближим до средноевропейското равнище. Препоръките ми са да не подценяваме необходимостта от опазване на водните ресурси и инвестициите, които са нужни за поддръжката на водната инфраструктура. Трябва да сме наясно, че това изисква съществен ресурс, който в повечето случаи ние реално не покриваме с нашите такси за водоснабдителни услуги.

Какви са вашите препоръки към българските граждани, как те могат да се включат в опазването на водните ресурси?

Препоръките са такива, каквито са и към моето семейство и моите деца. Водният ресурс е ограничен. Всеки в ежедневието си е добре да полага грижи точно заради опазването му, а не заради това, че ще му се увеличи сметката за вода. Пак повтарям: сметката за ВиК услугите, които потребяваме, продължава да е пренебрежимо малка и не може да е мотиватор, примерно през зимата да не оставяме дворните чешми да текат, за да не замръзнат, вместо да спрем водоснабдяването. Всяко действие има значение. Дори малките промени в навиците ни могат да окажат голямо влияние върху опазването на водните ресурси. Трябва да го правим всички, иначе в един момент ще стигнем до положението, в което са немалко държави, включително и на нашия континент, когато инфраструктурата е достатъчно добра, но вече водният ресурс е пред изчерпване. Тогава мерките за неговото осигуряване струват десетки, ако не и стотици пъти по-скъпо.