На тазгодишните избори за Европейски парламент залозите са високи, тъй като някои проучвания сочат, че десните евроскептични партии ще постигнат значителен успех.

Резултатите от изследванията на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) показват, че двете основни политически групи в парламента – Европейската народна партия (ЕНП) и Прогресивният алианс на социалистите и демократите (S&D) – вероятно ще продължат да губят места, а те загубиха депутатски бройки вече в два поредни евровота. Това отразява дългосрочния спад в подкрепата за традиционните партии и нарастващата подкрепа за екстремистки и по-малки партии в цяла Европа, което води до все по-голяма фрагментация на европейските партийни системи както на национално, така и на европейско равнище.

Въпреки това се очаква ЕНП да остане най-голямата група в парламента и следователно да запази повечето правомощия за определяне на дневния ред, включително по отношение на избора на следващия председател на Комисията.

Прогнозите показват, че центристката група на либералите „Обнови Европа“ (RE) и групата на Зелените/Европейски свободен алианс (G/EFA) също ще загубят места, падайки съответно от 101 на 86 и от 71 на 61. Междувременно групата на Европейската обединена левица трябва да увеличи представителството си от 38 на 44 места. Освен това, ако Движение „Пет звезди“ в Италия, което вероятно ще спечели 13 места, реши да избере да се присъедини към левицата, това би увеличило броя на членовете на ЕП в крайното ляво.

Но основният печеливш на изборите ще бъде популистката десница. Очаква се радикалната дясна група „Идентичност и демокрация“ (ИД) да спечели 40 места и с почти 100 евродепутати да се превърне в третата по големина група в новия парламент. И ако унгарската „Фидес“, която се очаква да спечели 14 места, реши да се присъедини към групата на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), вместо да седне с независимите евродепутати, то ЕКР може да се окаже втора по големина политическа сила в ЕП.

Най-мрачните прогнози изчисляват групите на ЕКР и ИД заедно да представляват 25% от евродепутатите и за първи път да имат повече места заедно от ЕНП или С&Д.

Коалиционни модели

Тези промени ще се отразят на размерите на потенциалните коалиции между политическите групи в залата, а това ще постави десницата пред дилема с кого да се коалира: с центъра или с крайното дясно.

„Голямата коалиция“ на ЕНП и С&Д, която загуби мнозинство в парламента за първи път през 2019 г., ще загуби места, притежавайки 42% от общия брой в сравнение със сегашните 45%. С групата на „Обнови Европа“ „супер голямата коалиция“ от трите центристки групи ще държи общо 54 на сто от местата. Със средното ниво на сплотеност при гласуване в рамките на групите – което означава, че невинаги може да се гарантира, че всички членове ще следват гласуването на групата – 54% от местата може да не са достатъчни за тези три групи, за да си гарантират печелившо мнозинство, когато гласуват заедно в Европейския парламент.

Другият вариант „популистка дясна коалиция“ – съставена от ЕНП, ЕКР и ИД – ще увеличи техния дял от местата от 43% на 49%. Освен това мнозинството от независимите евродепутати са от крайнодесни партии, което означава, че с тяхна подкрепа коалиции на мнозинството могат да се формират вдясно от центъра за първи път в историята на Европейския парламент.

„Ключовият евродепутат“ в следващия парламент вероятно ще бъде в групата на ЕНП, а не в центристката (преди това – либерална) „Обнови Европа“ за първи път.

Поглеждайки към двата края на политическия спектър, „критиците на ЕС“ от радикалната десница и радикалната левица ще се увеличат драстично и ще контролират 37% от местата в сравнение с 30% в сегашния парламент.

Какво означава това за европейския проект

„Десните популисти водят предизборни кампании срещу нашата обединена Европа – заяви германският канцлер Шолц преди седмици. – Те са готови да унищожат това, което сме построили за децата; те подклаждат настроения срещу слабите и малцинствата.“ Според Шолц проспериращ ЕС, способен да „свърши нещата“, е „най-добрият отговор на популизма и автократите“. Той също така обеща да продължи подкрепата за Украйна, заявявайки, че това е „ключът към възстановяването на мира в Европа“.

Европейският парламент традиционно е двигател напред, прогресивна сила в разработването на политики, като често настоява за по-широкообхватни, общоевропейски решения от държавите членки в Съвета. С възможни нови крайнодесни коалиции на мнозинството след изборите парламентът може да премине от отстояване на проевропейски инициативи към блокирането им. Но дори и при липса на изразено евроскептично мнозинство резултатът ще определи посоката на политиките на ЕС за следващите пет години.

Промени в ключови политики?

По отношение на външните работи и най-вече на подкрепата на ЕС за Украйна мнозинството в следващия Европейски парламент вероятно ще подкрепи продължаването на вида финансова, логистична и военна помощ, която ЕС и съюзниците му изпращат на Киев от февруари 2022 г. Ще има обаче по-голям брой евродепутати (особено в ИД и сред независимите евродепутати), които са по-благоразположени към Русия. Освен това подкрепата за Украйна в останалата част от парламента също може да намалее, тъй като националните партии ще започнат да се нагаждат към мнението на своите избиратели. Ако станем свидетели на победа на Тръмп на американските избори в края на годината, проукраинското единодушие може сериозно да бъде разклатено, особено ако той обещае „примирие“ – при каквито и условия да е то.

Добрата новина е, че за европейците вече стана ясна необходимостта от по-силна и по-отбранителна Европа, която може да се противопостави както на евентуални промени в политиката на САЩ (под ръководството на Тръмп), така и на по-нататъшни прояви на руска агресия по границите на Европа. И макар че нашите проучвания показват различна чувствителност в ЕС по отношение на различните кризи, икономиката, сигурността и отбраната излизат като основен приоритет.

Като се има предвид евроскептицизмът на ЕКР и ИД и някои национални партии в ЕНП, вероятно в следващия парламент ще видим мнозинства в подкрепа на повече икономическа, фискална и регулаторна свобода за държавите членки. Можем да очакваме този блок да гласува против предложенията на комисията за прилагане на общи правила и вместо това да застане на страната на нарастващата група национални правителства – като тези в Унгария, Италия, Словакия и Швеция, – които настояват за по-малка намеса от страна на Брюксел в икономическите, фискалните и регулаторните правила на държавите. За някои като Унгария, Словакия и вероятно България това резонира с надеждите им за по-малко контрол от страна на Брюксел върху корупцията, върховенството на закона и ерозията на демокрацията.

ЕНП и либералната група „Обнови Европа“ обявиха, че политиките в областта на околната среда няма да бъдат приоритет през следващия законодателен период. В сегашния парламент лявоцентристка коалиция (на S&D, „Обнови Европа“, Групата на Зелените и на Левицата) имаше превес по въпросите на политиката за околната среда, но много от тези гласувания са спечелени с много малка разлика. Значителното изместване надясно в новия парламент ще означава, че коалицията „антиклиматична политика“ вероятно ще доминира.

Сред някои избиратели има загриженост относно дълго планираната реформа на системата за убежище и миграция. Въпреки че много наблюдатели прогнозират възход на крайната десница поради страх от имиграция, тежестта на този проблем се надценява. Само 15% от анкетираните смятат имиграцията за водещата криза за последното десетилетие, докато 21% избират глобалните икономически сътресения, 19% – пандемията Ковид-19, 16% – изменението на климата, и 16% – войната в Украйна. Имиграцията като водещ проблем е характерна единствено за Германия и Австрия. Според данните в някои страни избирателите са обезпокоени както за имиграцията, така и за емиграцията – най-вече в Румъния.