През 2024-та отбелязахме 30 години от първата стъпка на България към НАТО и 20 години пълноправно членство, но постигнато ли е НАТО като вътрешнополитическа цел?

Основното за членството ни в НАТО е, че то ни даде най-вече гаранции за сигурността. Нашият суверенитет и териториалната ни цялост са ангажимент не само на нашите въоръжени сили, но и на всички останали 31 държави членки. Именно принципът на колективната отбрана мотивира и други държави да се присъединяват към НАТО. Наскоро Финландия и Швеция станаха членове. България съвместно с другите страни членки участва пълноправно в обсъждането и вземането на важни решения в сферата на сигурността и международните отношения. Понастоящем сме заобиколени от страни съюзници (Сърбия е страна партньор) и от тази гледна точка ние днес имаме много по-голяма сигурност, отколкото през времето на Студената война. Може да кажем, че членството ни в НАТО е важен фактор за това да се развиваме като демократична, суверена и свободна държава.

Бих казал, че за 20 години постигнахме значителен напредък, за да се чувстваме пълноправни членове на НАТО, но има още много какво да се свърши. Най-сериозният проблем е, че основните системи въоръжение и техника са от времето на Варшавския договор, морално и физически остарели и несъвместими с въоръжението на нашите съюзници. През последните години се полагат много усилия за придобиване на нови кораби, самолети, бронирани машини и други средства, но за цялостната модернизация на армията ще трябват още много средства и време, което ще зависи от волята и единомислието на политическите партии.

Какви са причините Стратегията за национална сигурност на България да не бъде актуализирана от 2018 г. насам? Какви рискове крие това на фона на събитията на международната сцена?

Наистина, необосновано е да нямаме актуализирана стратегия за сигурност. Самият този факт е риск. Защо е важно да имаме такава стратегия? Първо, този документ дава общата оценка и насоките, в които да се съсредоточат усилията, средствата и финансите на държавата за гарантиране на сигурността и минимизиране на рисковете. Второ, той е сигнал към другите държави как България вижда своята национална сигурност, какво смятаме да правим в една или друга област.

А след 2018 г. много неща в света се промениха. Най-същественото е, че войната се върна в Европа. Руската агресия спрямо Украйна е най-голямата заплаха за мира и сигурността. От друга страна, Русия засили агресивните хибридни дейности спрямо други държави, включително и страни – членки на НАТО и ЕС. Черно море се превърна в арена на военни сблъсъци и регион с концентрация на много рискове – бежанци, свободно плаващи мини, екологични проблеми, разпространение на различни видове оръжия и много други. В световен мащаб имаме локални войни, регионална нестабилност, ръст на миграционните процеси, климатични промени, водещи до нестабилност, и много други. Ние като държава трябва да кажем как виждаме изхода от всички тези неблагоприятни фактори, какво правим на национално ниво и какво предлагаме като политики в НАТО, ЕС и други организации.  

Аз мисля, че основната причина, че нямаме актуализирана стратегия, се крие в политическата нестабилност и честата смяна на правителства и парламенти. Все пак това е документ, който дава политическа оценка на това кои са основните рискове за страната. Стратегията се изготвя от правителството и се приема от Народното събрание. Между основните политически сили няма сериозни различия за оценката на рисковете. Но отново искам да споделя, че този документ на практика представлява общата задача за работа на службите за сигурност и другите ведомства, които съставляват системата за национална сигурност. Недопустимо е тези структури сами да си определят целите и задачите извън Народното събрание и МС, които изготвят и одобряват стратегията.

Искам да добавя, че България активно участва в разработването, обсъждането и приемането на новата Стратегическа концепция на НАТО (утвърдена на 29 юни 2022 г.) и Стратегическия компас на ЕС (приет през март 2022 г.). Концепцията ясно казва, че „Руската федерация е най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците и за мира и стабилността в евроатлантическата зона“. Втората по значение заплаха е тероризмът.

Тук трябва да кажа, че ние като страна член приемаме горните оценки и насоки на действие спрямо общите рискове. Но това, естествено, не променя включително законовото изискване да имаме актуален национален документ.

Когато говорим за национална сигурност, често визираме само външните заплахи. Колко значима заплаха обаче са политическата нестабилност и растящото недоверие в политическия процес у нас?

Този въпрос до голяма степен е свързан с предишния, защото много от рисковете за сигурността са вътрешни или свързани с процеси и явления вътре в страната, като гарантиране на правата, свободите и здравето на хората, защита от природни бедствия и аварии, осигуряване на енергийна сигурност, опазване на природната среда и много други. Даже демографските въпроси, обучението и възпитанието също могат в определен смисъл да се разглеждат като свързани с националната сигурност. В този смисъл политическата нестабилност пречи на приемането на ключови документи и провеждането на политики.

Или друг пример. Да вземем корупцията. Това не е само „усещане“ у хората. Корупцията влияе негативно на икономиката и на другите сфери, но е и най-прекият път за проникване на чужди интереси. Ако няма ефективна борба с корупцията, ние сме уязвими.

Затова на сигурността трябва да се гледа комплексно. Много ми се иска следващият Министерски съвет да постави като един от приоритети си защитата на националната сигурност, да укрепи организационно Съвета по сигурността и този съвет да действа реално.

Всички погледи са насочени към 2025 г. Очаквате ли дипломатически преговори през 2025 г. относно войната на Русия и какви могат да бъдат работещите гаранции за сигурност на Украйна?

Много сложен въпрос. Има редица фактори, от които ще зависи как ще се развива войната. Основните са двете воюващи страни – Русия и Украйна, но сериозно значение имат САЩ, ЕС и отделните европейски държави, както и развитието на съществуващите международни конфликти или бъдещи такива, в които горните държави ще бъдат ангажирани, както и други фактори.

Понастоящем бойната линия е замразена вече втора година. Въпреки някои тактически успехи на Русия в последно време има паритет, който не позволява на нито една от воюващите страни да постигне решителна победа на бойното поле. Казвам това с уговорката, че не възникнат обстоятелства, които да доведат до колапс на украинските отбранителни линии. Иначе казано, чисто военен изход няма.

Не виждам и допирни точки, въз основа на които Русия и Украйна да седнат на масата на преговорите. Украйна ще настоява за пълно освобождаване от Русия на завзетите територии, изплащане на репарации за възстановяване на инфраструктурата и убитите украинци, връщане на отвлечените украински деца и др. От своя страна Русия ще иска най-малкото запазване на това, което е успяла да завземе. Със сигурност Москва ще продължи да нанася удари по украински градове и цивилната инфраструктура, за да принуди украинското общества да окаже натиск върху управлението да прекрати военната съпротива. Ще продължат руските хибридни действия срещу Украйна и държавите, които я подкрепят, включително и ядрената реторика. Русия за поредна година увеличава военния си бюджет, който по някои оценки може да достигне до 30% от БВП, като икономиката е минала на военно ниво на производство. Русия произвежда повече снаряди, отколкото всички европейски страни, взети заедно. Само този факт дава на Русия възможност да изстрелва 5–6 пъти повече снаряди, отколкото Украйна.

На базата на горното, ако говорим за възможности за мир, то най-вероятно е прекратяване на огъня и оставане на армиите по границите на завзетите от Русия украински територии. Този вариант не е от интерес нито за една от двете държави. Подобен мир ще бъде нетраен с възможност да се подновят военните действия във всеки момент. От друга страна, дава възможност за „глътка въздух“, тъй като и двете армии са изтощени, и за попълване на бойните способности.

Възможна е и ситуация на продължаване на войната при по-ниска интензивност, при която бойните действия периодично се възобновяват. Иначе казано, нито мир, нито война.

Други фактори също могат да имат влияние на едната или другата страна. Помощта, която Украйна получава от САЩ и европейските държави, е ключова. От февруари 2022 г. според института в Кил Украйна е получила от САЩ помощ за над 84 млрд. евро, от които над 65 млрд. евро военна помощ, а помощта от европейските страни е над 100 млрд. евро, от които 66 млрд. – военна помощ.

Все още не е ясно как ще се осъществи заявката на бъдещия президент на САЩ да реши военния конфликт в кратки срокове. Евентуалното намаляване на помощта може да има негативно влияние върху отбранителните способности на Украйна и би могло да принуди страната да преговаря с Русия. Възможно е САЩ да се опитат да упражнят и спрямо Русия форма на натиск, най-вече свързана със санкциите или прилагане на мерки за намаляване на цените на енергоносителите, а оттам и доходите на Русия. Може да се очаква, че Тръмп ще се опита да накара европейските държави да поемат по-голям финансов ангажимент за помощта за Украйна. В самата Европа са възможни редица проблеми от гледна точка на помощта. От една страна, има сериозни различия относно използването на общите европейски фондове. Унгария от дълго време блокира използването на средствата от „Инструмента за мир“ на ЕС. От друга страна, виждаме политическа нестабилност в Германия и Франция, която може да се отрази на подкрепата за Украйна.

Нещо много важно, което трябва да имаме предвид, когато разглеждаме войната в Украйна и потенциалния изход от нея – Русия иска да владее цяла Украйна или най-малкото да я контролира по подобие на Беларус. Такъв е бил и първоначалният замисъл, когато Русия напада на 22 февруари 2022 г. Според изказвания на говорителя на Кремъл и на други руски официални лица тази задача не е променена и към днешна дата, което ни дава насоки за размисъл какво ще се стреми Москва да постигне на бойното поле или на масата на преговорите.

Защо Украйна е важна за Русия? Първо, Русия разглежда Украйна и Беларус като буфер между себе си и западния свят. Тя смята, че като контролира двете държави, си осигурява военни възможности за възпиране на военна операция или достатъчно време за реакция при ракетни удари. Това е мисленето в Русия от векове. Друг е въпросът, че западният свят няма планове да напада Русия. Второ, Русия не е самодостатъчна без държави като Украйна, Беларус, Молдова, Грузия и други бивши съветски републики. Самият Путин многократно е заявявал, че разпускането на СССР е най-голямата грешка. Русия е огромна като територия държава, но 80% от населението и по-голямата част от икономиката са съсредоточени в европейската ѝ част. Добивната промишленост, от друга страна, е далеч на изток и на север. На Русия са необходими човешкият и икономическият потенциал на Украйна и други държави. Това е експанзионистична и имперска политика, която се разпростира и доста по-далеч на запад. Именно това беше вербализирано от някои европейски военни и политици, които предупреждават, че Европа трябва да бъде готова да се отбранява от такъв агресивен играч, каквато е понастоящем Русия.

Кои са неудобните въпроси, които администрацията на Тръмп може да зададе на Европа?

Има няколко ключови групи въпроси, които ще определят в голяма степен отношенията между САЩ и Европа. Без да ги изброявам по важност, ще ги посоча.

Първо, ще останат ли САЩ ангажирани в сигурността и отбраната на Европа, както и досега, или тази роля ще бъде променена. САЩ предоставят в НАТО някои ключови способности, с каквито европейските страни не разполагат, а и някои не могат да изградят – поне не в обозримо бъдеще. Това са способности за командване и контрол, за разузнаване, особено космическо, високоточни оръжия и други. САЩ на практика осигуряват на Европа сдържащия потенциал на ядреното оръжие.

Европейските страни няма да могат да заемат и мястото на САЩ в подкрепата на Украйна с военни средства.

Второ, възможна ли е търговска война между САЩ и Европа? Едностранно налагане на вносни мита спрямо европейски производители ще породи ответни мерки. Европа е много по-добре подготвена за икономически спорове със САЩ, отколкото при първия мандат на Тръмп. Европейските страни имат и много аргументи спрямо икономическите отношения със САЩ, включително по отношение на дотациите на някои производства. Несъмнено, една възможна конфронтация ще има отражения върху всички други сфери. Аз мисля, че няма да се влезе в конфронтационна спирала, тъй като САЩ и Европа имат много общи стратегически интереси, включително по отношение на Китай, Русия, ситуацията в Близкия изток и други глобални въпроси, които ще бъдат по-скоро обединяващи.

Трето, дали САЩ при администрацията на Тръмп ще третират ЕС като една общност, или ще се направи опит за работа с отделни държави. Различните подходи могат сериозно да се отразят върху единството на Съюза. Естествено, от значение е и как европейските страни ще подходят към един или друг модел на сътрудничество. Аз смятам, че ЕС трябва да остане единен в отношенията си със САЩ.

Достатъчно бързи и мащабни ли са действията на ЕС в посока укрепване на европейската отбранителна индустрия?

Моят отговор е не. Европейската отбранителна индустрия остава разединена и национално ориентирана. Това кара държавите да се конкурират, вместо да си сътрудничат и да обединят ресурси. Доста инициативи се предприеха от Европейската комисия за насърчаване и подпомагане на европейското отбранително производство, за стимулиране на използването на най-нови технологии и други. Но това може да даде резултат в един продължителен период и при положение че държавите се откажат от доминирането на националния приоритет във военното производство.

Аз имам повече притеснения за българската отбранителна промишленост, че тя ще остане извън европейската производствена база и България ще бъде купувач на нови системи въоръжение и техника, а не и производител. Много са факторите, които допринасят за това мое песимистично мнение. Основните ни предприятия имат изградено производство по стандарти на бившия Варшавски договор и имат достатъчно поръчки за години напред. На практика те нямат интерес да инвестират в ново производство по натовски стандарти. За това положение вина имат и министерствата, които не успяха да намерят оптималния начин да се обвържат нашите производствени възможности с европейските инициативи. В ЕС се обсъждат възможности за ползване на общи фондове или за получаване на заемни средства за развитие на военно производство. Но тези механизми ще бъдат достъпни само за фирми, които произвеждат най-високотехнологични средства и по западни стандарти. Боя се, че може да изпуснем изключителни възможности да се впишем в общата европейска отбранителна технологична и производствена база.

Видяхме изборите в България, в Молдова, в Румъния, в Грузия. Защо Русия успява да използва напълно способността си да ескалира резултати, включително изборни, с мрежите си от агенти?

Русия умело използва слабостите в нашите общества. От друга страна, социалните мрежи и новите технологии ѝ предоставят нови възможности за манипулиране и влияние. Аз бих добавил и Китай, а и други фактори, които използват същите похвати. Проблемът е, че ние не сме ефективни в противодействието. Ето например борбата с фалшивите новини у нас е оставена на медиите, НПО и академичните среди. Държавата с нейните инструменти липсва. Това е проблем.

Не обръщаме внимание и на новите форми на влияние върху хората, върху техните емоции и предпочитания, а оттам и върху управлението на страната.

Да вземем ТикТок. В тази мрежа изкуственият интелект прави профил на всеки потребител и по този начин филтрира и му предоставя информация, която да му хареса или да отговаря на неговите убеждения. Критичното мислене се заменя от емоционални реакции на харесвам-не харесвам. Много лесно е да се манипулира такъв човек. Това е сериозен проблем.

Виждате ли перспектива пред идеите за разширяване не само на географията (в Тихоокеанския регион), но и на функциите на Алианса? Възможна ли е трансформация на Северноатлантическия пакт при явната девалвация на международните институции и липсата на гаранции за ненападение от международния ред?

НАТО е и ще остане в бъдеще отбранителен съюз, чиято основна задача е колективната отбрана на държавите членки, управлението на кризи и сътрудничеството с партньори. Страните не желаят НАТО да поеме ангажименти извън очертаните в Договора за неговото създаване и това ясно е заявено в Стратегическата концепция от 2022 г. Тъй като светът не е същият, както по време на създаване на Алианса през 1949 г., НАТО се адаптира към новите реалности. Така бе решено, че принципът на колективна отбрана ще се прилага не само при военна атака на територия, но е възможно да бъде задействан колективен отговор и при кибератаки. Обсъждат се съвместни действия за справяне с новите заплахи като хибридните или когнитивните войни. Залага се на задълбочаване на отношенията със страни партньори, включително и такива от Азиатско-Тихоокеанския регион.

Наистина, има сериозна криза на установения международен ред, организации и договорености. Това прави света още по-непредсказуем и опасен. Някои анализатори смятат, че светът навлиза в нова Студена война между САЩ и Китай. Очевидно Китай, Русия и част от държавите от глобалния Юг считат международния правов ред за несправедлив, но те нямат общо мнение дали да се създадат алтернативни структури и норми, или да се променят съществуващите.

Не мисля, че скоро ще се върнем към равновесно състояние.

Къде трябва да търсим силата на демокрацията днес, когато тя е под прицел?

Големият български философ Цветан Тодоров в книгата си „Интимните неприятели на демокрацията“ казва, че животът в демокрацията остава за предпочитане пред тоталитарните държави, военните диктатури или феодалните режими. Но демокрацията ражда свои интимни неприятели. Те носят дрехите на демокрацията и ако не срещнат съпротива, ще я изпразнят от съдържание, ще направят хората духовно по-бедни и ще опошлят техния живот. Тези вътрешни врагове са месианството, ултралиберализмът и популизмът. Ако се справим с тези врагове и укрепим принципите, върху които се гради демокрацията, то ние ще живеем в един по-добър и справедлив свят.

Европа ще бъде изправена през следващите години – а може и десетилетия – пред много трудности. Това ще е рискът от въвличане във военен конфликт. Миграционните вълни ще се увеличават. Как ще се справим с тези предизвикателства и дали ще успеем да намерим работеща формула за управление на процеса и интегриране на новите хора, е от ключово значение. Европа вече забавя икономическото си развитие и изостава от САЩ и Китай, а може и от други държави, в разработването на нови технологии. Европа вече не е двигател на иновациите. Населението застарява и трудно ще може да поддържа досегашния социален модел. Всички тези въпроси изискват трудни решения. Въпрос е дали ще се намерят истински лидери да проведат необходимите трансформации и да се запазят европейският начин на живот и европейската демокрация.

Йордан Божилов е основател и председател на Софийския форум за сигурност. Той е бивш заместник-министър на отбраната на Република България. Над 20 години работи в Министерството на отбраната, като заема редица експертни и ръководни длъжности. Йордан Божилов е лектор в Софийския университет „Св. Климент Охридски. Неговите статии по проблемите на европейската отбрана, черноморската сигурност и други въпроси са публикувани в България и чужбина.