Първото, което ще забележите, са неговите 198 сантиметра. Може би най-висок от висшите германски политици днес, Фридрих Мерц не страда от липса на самочувствие. Запознайте се с канцлера, когото Германия отдавна търсеше, различния канцлер.

Шестадесетте години на Ангела Меркел и непълните четири на Олаф Шолц бяха наложили друга матрица. Християндемократическата дама и джентълменът социалдемократ си приличаха повече, отколкото подобава на политически противници по оста ляво-дясно. Меркел и Шолц бяха уличавани в един и същи политически грях – твърде голяма интелигентност.

А какво прави в политиката един истински интелигентен човек? Като начало не ходи там. Но веднъж попаднал, чете, готви се, проучва до последния детайл. И разбира се, пресмята и се колебае, защото само умният знае, че нищо не знае. Това е истинска дилема: интелектът те тласка към премисляне, но амбицията те бута напред. Една оценка на „Шпигел“ за Меркел се отнася и до Шолц: безспорният интелект не може да компенсира отсъствието на темперамент. Затова, смята ляво-либералното издание, нищо не довеждаш докрай, не правиш промяна издъно.

Фридрих Мерц също се слави с остър ум. Но той го води до друго: дързост, арогантност, темперамент, смелост да излезеш от политиката. И после пак да се върнеш.

Той започва политическата си кариера в знаковата 1989 г. Западът е победил комунизма, в Германия вече дълго управлява Хелмут Кол Победителят и Обединителят, а Европа възкръсва. Има събития, в които сякаш оставаш завинаги. Така Голямата промяна беляза пътя на младия консерватор, който влиза в Европейския парламент тъкмо в годината на прелома. До края Мерц ще си остане антикомунист, европеец, горещ привърженик на свободния пазар и приятел на Съединените щати.

11 години по-късно друга една година ще се забие като пирон в живота му. През 2000 г. Кол окончателно слиза от сцената. Мерц, любимецът на Християндемократическия съюз (ХДС), става председател на парламентарната група. А една млада жена от комунистическия Изток, жена с първите три букви на неговата фамилия – химичката Ангела Меркел, – лидер на партията. Това е рецепта за конфликт. И той се разгаря бързо.

Те нямаше как да бъдат по-различни. Берлинчанката с корени чак в Данциг (Гданск) е протестантка в партия на католици, източна сред западни. До Обединението пиещата бира протестантска Германия представляваше територия за нейните противници, социалдемократите. ХДС владееше рейнските католици, а съюзниците от Християнсоциалния съюз (ХСС) – баварските. Това са Югът и Западът на карнавалите, тържествеността, връзката с Европа; такъв е чарът на Германия, пиеща вино.

Фридрих Мерц е оттам, от Северен Рейн-Вестфалия, като създателя на партията Конрад Аденауер. Нещо повече – ето останалите дясноцентристки канцлери: Лудвиг Ерхард – от Бавария, Курт Георг Кизингер – от Баден-Вюртемберг, Кол – от Райнланд-Пфалц.

Като нищо Меркел се е чувствала чужда сред свои. Мерц пък беше при своите. Тя беше компромисът, той беше боецът. Тя беше укротителката и омекотителката, той беше идеологическата чистота и решителността, победата и тържеството на неолиберализма. Онова време беше нейното. Затова той трябваше да отстъпи.

През 2002 г. председателката оглави и парламентарната група. Мерц ѝ стана заместник. Потърпя още две години и подаде оставка. През 2009 г. изцяло излезе от политиката и отиде при любимия си бизнес. Компаниите харесаха интелекта и решителността на бившия политик. Мерц мина през бордовете на редица компании, сред които „BlackRock Германия“. Казват, че е милионер.

Но първата любов е най-силна. През 2018 г. Мерц обяви завръщането си в политиката. Време беше да даде последен бой на старата съперничка. Имаше за какво да я критикува. Нейната политика „добре дошли, емигранти“ разстрои редиците на ХДС. Дясното крило на партията мина във вътрешна опозиция или направо отиде при набиращата сили „Алтернатива за Германия“.

Две години по-рано разговарях с един от вътрешните дисиденти сред християндемократите. Волфганг Бозбах, от същия този Северен

Рейн-Вестфалия. „Боя се, че губим политическия център – ми каза той. – Едни се дърпат от политиката, други отиват при екстремните политически сили. За 21 години съм правил стотици срещи. Но такова нещо като последния месец не съм виждал. Хора от средната класа, учени, дори доброволци, подпомагащи бежанците, идват и казват: „Не можем повече!“.

Мерц яхна тази вълна. Но старата съперничка не се даваше лесно. Два пъти претендентът загуби изборите за лидер на партията – последния път през януари 2021 г. Мерц и Маркус Зьодер от ХСС (194 см) трябваше да отстъпят за по-добри времена. Напред излязоха лидери, скроени по мярката „Меркел“ – Анегрет Крамп-Каренбауер и Армин Лашет. В сянка обаче не се вирее бурно. Каренбауер не успя да се класира: ХДС не прие втора компромисна жена на върха. А Лашет се провали още по-глупаво: камерите го хванаха да се хили по време на тъжна церемония, посветена на жертвите на наводнения.

Близо година след последния провал Фридрих Мерц дочака своя час. В началото на 2022 г. той стана председател на партията. Четири години по-късно – канцлер на Федерална република Германия.

Сякаш за да се потвърди правилото, че все нещо спъва Мерц в последния момент, изборът му за глава на кабинета не мина без конфуз. Лидерът трябваше да преглътне неудобството вотът за него да мине от втория път. Част от социалдемократите, съюзници-противници, не го подкрепиха в началото. Надяваха се да покажат слабостта на десничаря, да компрометират образа му на боец и победител.

Малко след това разговарях с Дженифър Уилтън, главен редактор на „Ди Велт“, един от най-консервативните германски вестници. Уилтън не беше разочарована от спънката на старта. И искаше да вярва, че в лицето на Мерц Европа има нов лидер: „Липсваше лидер напоследък, а и времената не бяха безметежни. За три седмици канцлер на Германия Фридрих Мерц предприе много във външната политика. Невинаги последователно – той създава впечатление, че си мени мнението; казва нещо, после друго. Но се захвана с много неща. На ден първи от мандата отиде с колеги в Украйна. На няколко метра оттук днес разговаря със Зеленски. Като начало съм умерен оптимист“.

Момент! „Казва едно, после друго“. Езикът на Мерц прави впечатление. Навремето не пожела да гласува закон, криминализираш изнасилването по време на брак. Искаше да обложи с данък всички пенсии. Когато го питаха за признанието на левия берлински кмет Клаус Воверайт, че е гей, изтърси: „Стига да не се приближава до мен, все ми е едно“. Каза, че борбата с климатичните промени е надценена: „Светът няма да свърши утре“. Заяви, че германските деца страдат от „малките паши“ в училище – прозрачен намек за турците и другите мюсюлмани.

Преди да бъде избран за канцлер, лансира законопроект по имигрантския въпрос, който получи подкрепата на „Алтернатива за Германия“. Според Уилтън в очите на германеца от гледна точка на историята това си беше разбиване на табу: „Но можем да разчитаме, че Мерц прави ясна разлика между това да гласуваш заедно с една партия, която има голямо парламентарно представителство, и това да правиш коалиция с нея. Не всички му вярват. И това предизвика голямо политическо брожение“.

За всичко това има термин – „политика на кучешката свирка“. Мерц не е радикал. Неговият идеал е добрата стара християндемокрация – демократична, европейска, икономически либерална, антикомунистическа, обичаща бизнеса. Но винаги е готов да направи изказвания, които са на ръба. Подобно на кучешката свирка, те няма да развалят слуха на мнозинството. Обаче кучето, т.е. радикалите, разочарованите, националистите ще получат правилния сигнал. Такава е новата ера: говори се рязко, пъстро, конфликтно – ерата на Доналд Тръмп, Илън Мъск, Борис Джонсън, Хавиер Милей. Имало е защо да чака канцлерът гигант.

Може би тъкмо това, както и неговата любов към Америка, направи срещата му с Тръмп една от най-успешните „аудиенции“ пред камината в Белия дом. Американският президент беше видимо впечатлен. И когато Мерц заговори за деня на десанта в Нормандия – а Тръмп му подхвърли, че той като германец сигурно не харесва този ден, – канцлерът беше категоричен: „За германците това не беше поражение, а освобождение“.

„Мерц е консерватор. Да! – коментира Дженифър Уилтън. – Но неговият консерватизъм е контрапункт на Тръмп. Вярно е, той прави изявления, които изглеждат необмислени или провокативни – в кампанията, а и преди това. Позициите му обаче са консервативни в смисъл на ценности и въздържание. Мерц показа, че е по-ясен от предшествениците си, например в миграционната политика. Да, чухме драстични думи. Но те са далеч от популизма“.

Нещо повече, консерватизмът на Мерц може да послужи като инструмент да бъде спряна „Алтернатива за Германия“. Или поне така изглежда: когато държиш консерваторите в ХДС, те няма да търсят алтернативи. Макар че ние не знаем какво точно може да спре крайната десница било в Германия, било където и да е. Но това е друга история.

Важното е, че в Берлин има канцлер, който прилича на лидер. Първият от 27 години, който има биологични деца (и седем внуци). Първият, който провокира следвоенния германски консенсус да се говори внимателно и да се избягват резки движения. Първият от доста време, който е готов да събуди заспалия мотор на германската икономика. В скоби обаче ще кажа, че тук Мерц не следва собствената си либерална „библия“ – разчита не на спестяване и намаляване на харчове, а на трупане на дълг. Ще успее ли? Да видим.

Един висок човек, който дочака своето време. Остава и да го овладее – и ще дочака и аплодисменти. Затаили дъх, чакаме резултатите.