На 25 Александър Македонски печели битката при Гавгамела, Октавиан Август доминира във Втория триумвират, Батенберг е на средата на князуването си, а „Бийтълс“ превземат сърцата на милиони. Жана д’Арк е обърнала Стогодишната война, Дикенс е написал „Оливър Туист“, Пратчет – „Килимените хора“. Стефан Стамболов и Захарий Стоянов вече са завършили революционната борба като апостоли и са влезли в политиката. А Гейтс, Джобс, Брин и Пейдж отдавна, отдавна са създали „Майкрософт“, „Епъл“ и „Гугъл“. В прекрасния си роман „Измерването на времето“ Даниел Келман показва как на 25 свръхсилите на гения даже отслабват: неговият Гаус се задъхва с решаването на сложни уравнения. С други думи, за четвърт век много неща могат да се променят. Помня 1998-а добре. Тя беше една от най-хубавите години на демократична България. Правителството на Иван Костов изглеждаше младо и невинно. Виденовата криза бе назад, корупционните скандали – напред. Илюзиите, че страната има друг път освен интеграция в мечтания западен свят, отшумяха заедно с мизерията, кризата и хиперинфлацията от 1996-1997 г. София уреждаше един след друг затлачените проблеми със съседите: граничния спор с Турция, езиковия с Македония, подпис...