Гванца Джобава e новоизбраният президент на Международната асоциация на издателите (IPA). Тя е бивш президент на Грузинската асоциация на издателите и книжарите. Директор е на международния отдел на Intelekti, едно от водещите издателства в Грузия. Между 2013 и 2022 г. е организатор на Международния панаир на книгата в Тбилиси. От 2013 г. посвещава работата си на защита на правата на грузинските издатели, авторските права и свободата на публикуване и изразяване в Грузия, както и на популяризиране на грузинската литература на международния пазар. Основател е на Седмицата на забранените книги в Грузия.

Хората по целия свят следят продължаващите протести в Грузия – преди и след изборите. Какво всъщност се случва в Грузия? Кой се опитва да я отклони от европейското и демократичното ѝ бъдеще?

Ще ви отговоря съвсем накратко какво се случва в Грузия – в момента Грузия се бори за своята свобода и независимост от Русия, като, разбира се, има предатели и отвътре, в грузинското общество – не можем и няма да крием тази истина. Мога да ви дам кратък отговор и на другия ваш въпрос – кой се опитва да отклони Грузия от избрания от нея европейски и демократичен път. Разбира се, същата сила, която се опитва да отклони и Украйна от този път – Русия. Врагът е един и същ, разликата е, че този път Русия се опитва да нахлуе в Грузия „по мирен път“. И отново наши сънародници начело с грузинския олигарх Бидзина Иванишвили им помагат. Казах „този път“, защото позволете ми да напомня на вашите читатели, че през 2008 г. руските войски нападнаха Грузия и оттогава 20% от територията ни, Абхазия и Южна Осетия (която ние наричаме Самачабло), са окупирани от Русия.

След Революцията на розите през 2003 г. Грузия бързо и решително пое по своя проевропейски курс. В края на втория мандат на Михаил Саакашвили обаче обществените проблеми се задълбочиха и избирателите решиха, че е време за промяна – на изборите през 2012 г. партията на Саакашвили загуби властта. Бидзина Иванишвили, чието богатство се дължи на дългогодишния му бизнес в Русия, се обяви за спасител на нацията и властта мирно премина в неговите ръце. От този момент руското влияние постепенно се засилваше, но дълбочината му не беше толкова очевидна и опасна до войната в Украйна. Изглежда, след войната в Украйна Русия започна да изисква все повече от нашето проруско правителство, включително ясни и открити действия в подкрепа на руското влияние.

Такива проруски стъпки например бяха приемането на Закона за прозрачността на чуждестранното влияние, известен като Закон за агентите на чуждестранно влияние, и Закона за защита на семейните ценности и непълнолетните, известен като руския закон срещу ЛГБТ пропагандата, който открито узаконява цензурата. И двата закона са „преписани“ от руското законодателство. Дори рекламните кампании за приемането им бяха прекопирани. Правителството ни контролира и редица пропагандни медии, които масово разпространяват дезинформация с цел да разколебаят европейския стремеж на грузинския народ и да засилят проруските идеи.

Както знаете, в края на миналата година Грузия получи статут на кандидат-член на Европейския съюз – една дългогодишна мечта започна да се сбъдва. Двата ужасни закона, които бяха приети наскоро обаче, пропагандират омраза, неравенство, несправедливост и нямат нищо общо с демокрацията, в резултат процесът на присъединяване на Грузия към ЕС беше де факто спрян поради действията, предприети от грузинското правителство от пролетта на 2024 г. Това беше заявено и от Европейската комисия на 30 октомври при приемането на годишния пакет относно разширяването, когато Грузия беше призована да отмени текстовете, подкопаващи върховенството на закона и нарушаващи основните човешки права, и да спре разпространението на дезинформация относно ценностите на ЕС.

В Грузия непрестанно се протестира срещу тези закони. Шествия, митинги, пърформанси – това са инструментите, чрез които грузинците защитават правото си да живеят в демократична страна и да запазят независимостта ѝ. Много често мирни протестиращи са брутално атакувани от полицаите. Стотици са в затвора. Използват сълзотворен газ и водни оръдия срещу протестиращите.

На 26 октомври се проведоха парламентарни избори, които ни даваха надежда за промяна. За първи път в повечето избирателни секции бяха използвани електронни устройства за идентификация, преброяване, отчитане и предаване на гласовете. Централната избирателна комисия съобщи, че управляващата партия „Грузинска мечта“ е спечелила с 53,93% от гласовете. Опозицията и местните наблюдатели обаче говорят за „мащабни“ манипулации на вота. Президентът Саломе Зурабишвили отхвърли изборните резултати и поиска незабавно разследване на обвиненията в изборни измами. Опозицията протестира с искане за нови избори. Западните партньори на Грузия не поздравиха управляващата партия за победата. Много грузинци като мен смятат, че гласът им е откраднат – и отново са на улицата с искане за нови избори. Новият еднопартиен парламент започна работа на 25 ноември. Никоя от четирите опозиционни партии не се съгласи да влезе в парламента – всички те заявиха, че отказват да легитимират измамите на управляващите. Седмица преди това бяхме по улиците в денонощни протести. Нощувахме в палатки или около огъня в студа, марширувахме, блокирахме улиците. Полицията арестува 16 души. Много от тях бяха освободени, но няколко все още са задържани и може да им се наложи да прекарат няколко години в затвора, защото защитават бъдещето на страната си, защото са ядосани, че някой им отнема свободата.

А на нашето правителство не му пука – не ни виждат, не ни чуват. Получаваме ясни знаци, че някой е решен да ни превърне бързо в автокрация. Голяма част от хората са обезверени, уморени, разочаровани – обзети сме от нихилизъм, но съм сигурна, че никой не мисли да се отказва. Прекрасно осъзнаваме, че ни чака тежка и сложна война, която няма да спечелим за седмица или месец. Но ако продължаваме да се съпротивляваме, да показваме амбиция да се борим, да сме организирани и последователни, можем да запазим шанса си един ден да победим.

В България, както и в други европейски страни, сме свидетели на подобни процеси – националистки партии, които защитават открито проруски, пропутински или протръмпистки идеи, пропагандират „патриотични“ и „консервативни“, антилиберални и антиевропейки ценности, като ги обличат в националистко-популистки лозунги и насочват омразата си към различните, към либералите и свободните хора, наричат ги изменници и чужди агенти. Как да се борим срещу тази заплаха за самите устои на демокрацията?

Мисля, че хората трябва да се противопоставят от самото начало – още когато видят първите кълнове на пропагандата да си проправят път към светлината. Още от момента, когато все още си мислим, че тези идеи са толкова глупави, че не могат да бъдат реални. Че хората, които ги изразяват, не говорят сериозно. Още когато си казваме, че е толкова смешно, че единственото, което можем да правим, е просто да се смеем. Именно в същия този момент трябва да започнем да се борим – още при тези първи заплахи. Голямата ни грешка в Грузия беше, че много дълго се смяхме – на всички „националистически“, „патриотични“, „консервативни“ идеи. Казвахме си: „Е, стига де, несериозно е, толкова е глупаво, че никой няма да повярва“. И изведнъж разбрахме, че докато сме се смели, мозъците на съгражданите ни са били промивани – и вече никой не може да ги убеди, че това, в което вече са повярвали, е жестока пропаганда. Нашите опоненти наричаха борците ни за свобода и независимост радикали, всички пропагандни медии се обръщаха към тях като към радикали. И всичко се случваше толкова естествено, че някои хора повярваха. И сега, когато полицейщината се шири и става все по-насилствена, действия като побоя на хора до смърт (дори на журналисти), използването на газ и водни оръдия срещу протестиращите, като боя и затварянето на протестиращи вече им изглеждат нормални. Те си казват: „Нека им налеят малко разум, защото се държат неадекватно“. Знаете ли, когато човек си мисли, че е разбрал причината за насилието, вероятно му е по-лесно да спи спокойно – а правителството ни бърза да даде такива „причини“ на гражданите. 

За съжаление, хората, които контролират пропагандните мрежи, са изключително опитни – или по-скоро са перфектно обучени и подкрепяни от нечестива империя като Русия. Понякога явно се вижда, че много от публикациите на грузинските пропагандни страници във Facebook са промотирани на руска територия и дори не се опитват да се крият. Затова ви предупреждавам – не е шега, опасността е изключително сериозна и може да ни унищожи. Именно това четем в последната книга на американската авторка от полски произход Ан Епълбаум AUTOCRACY INC. Автократичните държави са изградили силна мрежа в стабилен съюз и се подкрепят взаимно, когато автокрацията в която и да е част на света е застрашена. 

Питате ме как да се защитим, как да защитим страните си? Според мен и ние трябва да се обединим. Няма друг начин да победим това безчестие. Във всяка една държава хората, за които демокрацията е ценна, трябва да се обединят, да обединят силите си, както и да потърсят подкрепа от различни институции, от организации от културната сфера, от неправителствени организации, от политически партии, от гражданското общество – всички те трябва да намерят път един към друг, да си говорят, да се организират, да мислят, да планират, да действат. Трябва да действаме заедно. Ако сме разединени, за врага ще е много лесно да надделее над всеки един от нас поотделно. Ако сме разделени, нямаме власт. По същия начин и страните, които защитават демокрацията и които осъзнават заплахите, идващи от автократичните режими, трябва да се обединят. Особено онези от тях, които имат достатъчно късмет да приемат демокрацията за даденост, трябва да се погрижат за страни като нас, които поради „неблагоприятното“ си географско местоположение са на фронтовата линия днес (където и винаги са били) и са атакувани отвсякъде. А в тези страни има хора, които са готови да пожертват живота си, за да защитят свободата си, защото, по думите на американския историк Тимъти Снайдър: „Ако никой от нас не е готов да умре за свободата, тогава всички ще умрем под ботуша на тиранията“. Тези силни демократични държави трябва да открият по-ефективни начини да ни подкрепят, защото понякога вербалната подкрепа е важна, но недостатъчна, за да отбележим успех в тази неравна война. Тези демокрации трябва да разберат, че онези, които днес са на фронтовата линия, се нуждаят от оръжие, че украинският народ жертва живота си за бъдещето на останалия свят, затова и се нуждае от повече оръжия, а страни като нашите, които вече водят войната на съвремието, подклаждана от дезинформацията, пропагандата и други инструменти, атакуващи човешката душа, също се нуждаят от оръжие, но различно „оръжие“, модерно „оръжие“ – такова може да бъде дори мъдро начертаната стратегия. Онези, които все още са зад кулисите, за щастие, имат време и ресурси да помислят за създаването на специални „оръжия“, които да защитят не само тези конкретни държави, но и целия демократичен свят. 

Онова, пред което е изправена моята страна, не е предизвикателство само за Грузия или за България, Унгария или всяка друга подобна страна. Съвсем не. Мисля, че всяка една демократична и продемократична страна може да падне в капана на тази жестока война – и това ще е пореден сигнал към света, че е направил още една голяма крачка към загубата на демокрацията.

Чувствам, че демократичният свят трябва да реши сега и тук дали ще защити демокрацията. Или просто ще се откаже от битката.

В последните две години повечето грузински писатели, преводачи и издатели бойкотират официалните програми на Министерството на културата. Как и защо се стигна дотам?

Съвременната грузинска културна сцена помни много добре от съветския си опит, че масираната атака върху културата, върху нейната свобода и независимост е ясен сигнал, че страната се намира под огромна заплаха да се подчини на автокрацията. Защо ли? Защото автократите мразят артистите – те са свободни, независими и неординерни и не се страхуват да говорят публично и открито какво и защо мислят. Те няма да се посвенят да разкритикуват и правителството – писателите, издателите, художниците, музикантите, хората от киното и театъра са активни наблюдатели на живота и са сред първите, които най-бързо забелязват, ако нещо не е наред, и които бързо заговарят за тези проблеми в своите творби или пред обществото. Именно това се случи в Грузия. Забелязахме много рано какво се случва. Започнахме да предупреждаваме обществото отрано и правителството не беше доволно, така че започна постепенно да стеснява границите на нашата свобода до 2021 г. Тогава за министър на културата беше назначена Теа Цулукиани, бивш „успешен“ министър на правосъдието в продължение на 9 години. Правителството ни изпрати личен полицай и цензор и това, което се случи, надмина очакванията ни.

Още в самото начало тя освободи от държавните културни институции всички хора с критично мислене и постави на ръководни позиции юристи от Министерството на правосъдието. Или хора от културната индустрия с малък опит, но пък предани на властта. Така един ден се събудихме в свят, в който полицията управлява културата и изкуството. Случи се навсякъде – в музеите, във филмовата индустрия, литературата, театъра, музиката… Спряха да подкрепят финансово културни проекти на хора с критично мислене, а държавните средства се насочиха само към онези, които се подчиняваха.

Вие как реагирахте на този процес?

Решихме, че е време да се обединим и да протестираме. Повече от сто издатели и писатели подписаха заявление за бойкот срещу Министерството на културата и Дома на писателите на Грузия. Днес дори неподписалите тогава вече ги бойкотират, защото е срамно да бъдеш свързан с настоящия Дом на писателите, който само за 2 години се трансформира от модерна, независима и много успешна литературна организация в нещо като съветски Дворец на пионерите.

Появиха се и колебания дали трябва да бойкотираме или не, дали трябва да се откажем от достъп до държавни средства или не и т.н. Но животът е поредица от избори. Всички осъзнаваме, че в новата реалност трябва да избираме между безвъзмездните средства, като в замяна се откажем от свободата си, и бойкота, който предполага да се борим. Избрахме да поемем по втория път, защото разбрахме, че ако загубим свободата си, губим и работата си, както и самите себе си. А и как да не бъдем солидарни с всички онези колеги от културните институции, които бяха несправедливо уволнени. 

В резултат вече имаме Дом на писателите без писатели, но и много по-обединена издателска и литературна индустрия. Партнираме си с алтернативни международни фондове и вече две години организираме грузинския щанд на Панаира на книгата във Франкфурт без държавна подкрепа в защита на достойнството и свободата на грузинските издатели и писатели. Решихме да работим за укрепването на ПЕН – Грузия (вместо Дома на писателите), която успя само за няколко месеца да възроди международния литературен фестивал, литературната награда LITERA и редица други важни литературни проекти.

На грузинската културна сцена днес работи нова платформа „Култура за демокрация“, която обединява представители на всички културни сфери, действащи в единен фронт. Работим заедно, споделяме идеи, организираме и изпълняваме плановете си. Реагираме на политическото всекидневие в Грузия. Работим с опозиционните партии, с неправителствените организации, с дипломатите в Грузия, наши представители почти всеки ден говорят пред медиите и държат речи на демонстрациите. Такъв е животът ни сега – много напрегнат и много уморителен, но не защото много искаме да се занимаваме с политика, а защото трябва да се занимаваме с политика. Осъзнаваме, че времето за действие е сега – сега или никога!