Ако погледнем картата на света, ще забележим, че броят на активните военни конфликти се увеличава. Цивилните жертви също растат вследствие на военни операции, размяна на огън в погранични райони, както и криминална активност, която се появява на фона на политически кризи. От Украйна до Субсахарска Африка и от Тайван до Централна Азия конфликтните зони са или отново част от новинарския поток, или се очаква скоро да бъдат водещи новини. Според ново проучване, публикувано в края на юни 2023 г., през изминалата година в конфликти по света са загинали над 238 хил. души, което представлява увеличение от 96% на годишна база. Стряскащите данни, установени в годишния Индекс на глобалния мир на Института за икономика и мир, отразяват по-специално въздействието на две изключително смъртоносни войни: тези в Етиопия и Украйна.

Според проучването нахлуването на Русия в Украйна е довело до най-малко 82 хил. смъртни случая през 2022 г. Но още повече смъртни случаи са отчетени в Етиопия, където конфликтът между националното правителство и регионалните сили в северната провинция Тиграй отнеха живота на близо 105 хил. души. В него се посочва, че тази цифра е най-тежката година по смъртните случаи при конфликти в една държава след геноцида в Руанда през 1994 г. Докладът констатира също така, че в редица страни, включително Мали и Мианмар, е имало стряскащо увеличение на този показател.

Преброяването на загиналите в който и да е конфликт е сложна задача, натоварена не само с практическите трудности при събирането на данни в зоната на военни действия, но и с политически натиск от много страни. Съществуват множество други оценки за броя на загиналите в големи конфликти, които се различават от тези в Глобалния индекс на мира. Много от тях използват различни дефиниции и методологии, което често води до по-високи или по-ниски числа. През юни например Агенцията на ООН за правата на човека обяви, че е регистрирала 9083 смъртни случая сред цивилното население в Украйна от началото на конфликта, но отбеляза, че реалният брой на жертвите вероятно е значително по-висок от този, който тя е в състояние да документира по подходящ начин.

Особено притеснителна обаче е очертаващата се тенденция. Базираният в Сидни Институт за икономика и мир изготвя индекса на мира от 2009 г. насам, чрез който подрежда държавите според тяхната миролюбивост. Според него

през 13 от последните 15 години нивата на конфликти по света са се увеличили.

Този бърз ръст на смъртните случаи през 2022 г. показва промяна в глобалната картина на насилието и за отдалечаване от ерата на тероризма и недържавното насилие, които бяха ужасяващи по свой собствен начин, но често по-малки по мащаб. Все пак има и някои оптимистични моменти. Страни като Либия и дори Афганистан са постигнали подобрение, като последната отчита 91% спад на смъртните случаи, свързани с конфликти, през миналата година.

Нарастващият брой жертви е само един от сигналите за нова кървава ера. Броят на държавите, въвлечени в някакъв вид конфликт извън границите си, е нараснал от 58 през 2008 г. на 91 през 2022 г. Институтът за икономика и мир отдава това отчасти на засилващата се геополитическа конкуренция, като Съединените щати вече не са единствената държава, която желае да проектира силата си далеч извън своя регион: Русия, Китай и дори по-малки сили като Турция, Саудитска Арабия и Иран също чертаят тази тенденция.

В Украйна продължават да се водят сражения и да се извършват редовни нападения срещу цивилни сгради. Продължава контраофанзивата на Украйна, а Русия се приближи до граждански конфликт. През тази година вече има един нов сблъсък – катастрофалната гражданска война в Судан, започнала през април и вече причинила смъртта на около 3000 души според ООН. Избухна и нов военен сблъсък между палестинската организация „Хамас“ и Израел. След кървава атака на израелски позиции на 7 октомври Тел Авив стартира военна операция, застрашавайки живота на стотици хиляди в Ивицата Газа, като до средата на ноември жертвите са вече над 10 хил. Тази тенденция за смъртност сред цивилно население вероятно ще се засили на фона на останалите конфликти.

В Субсахарска Африка, Буркина Фасо, Мали и Нигер няма признаци на победа над ислямистки бунтовници, което засяга сигурността и на Европа. Западните лидери, чието военно участие през последното десетилетие не допринесе за спиране на насилието, изглежда, не знаят как да реагират на превратите в тези държави. А руската намеса, запълнила вакуума от изтеглянето на западни части, засега не води до съществени подобрения. Буркина Фасо е в най-тежко положение. Джихадистки групи контролират около 40% от територията на страната, включително обширни селски райони в северната и източната част.

Сега Западът изглежда най-загрижен да предотврати разпространението на джихадистите на юг към Гвинейския залив. Най-важното в този преломен за региона момент е лидерите да преосмислят досегашния предимно военноориентиран подход към борбата с ислямистите. Военните операции играят важна роля, но трябва да бъдат подчинени на усилията за подобряване на междуобщностните отношения, за спечелване на хората във вътрешността на страната и евентуално дори за разговори с лидерите на бойците.

Йемен е в южната част на Арабския полуостров, чието бъдеще е неизвестно за момента. Намирайки се в ключов район за световните пътища за доставки през Червено море, Йемен винаги е заемал важно място във военните кръгове, макар рядко да влиза в новинарските емисии.

Примирието в Йемен, сключено през април миналата година между бунтовниците хути и международно признатото правителство на страната, подкрепяно основно от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, изтече преди повече от година. Основните сражения не са възобновени, но и двете страни се готвят да се върнат към войната. Рискът от подновяване на войната е твърде висок, особено на фона на сегашната нова геополитическа реалност, създадена от войната в Украйна.

Досега Украйна устояваше на руското нападение благодарение на храбростта на украинците и помощта на Запада. Но след повече от година и половина на сражения краят им не се вижда.

Когато Русия нападна Украйна на 24 февруари 2022 г., Кремъл привидно очакваше да разгроми украинското правителство и да установи по-приятелски режим. Съпротивата на Украйна е толкова ожесточена, колкото неумело беше планирането на Русия. Москва продължава да мобилизира войници и да извършва редовни удари по различни части на Украйна и засега нищо не подсказва, че Киев или Москва ще отстъпят. Украинците смятат, че всяко ново нападение и разкриване на руски злоупотреби, включително екзекуции без съд и присъда и сексуално насилие, е още една причина да се борят. В Русия пропагандата и потисничеството възпират опозицията. Нито една от двете страни не проявява истинско желание за мирни преговори. Настъпва безизходица, но колко дълго ще продължи, може само да гадаем.

Що се отнася до наистина катастрофалния сценарий – потенциална ядрена ескалация между НАТО и Русия, – както Москва, така и западните столици полагат усилия да избегнат преки сблъсъци. Западните лидери държат вратата отворена за постигане на споразумение, като разясняват на Кремъл ползите, особено под формата на облекчаване на санкциите, които биха последвали от споразумение, с което Украйна може да се съгласи. Засега обаче западните държави преценяват, че въпреки всички ужаси на войната подкрепата за Украйна дори при известен риск от ядрена ескалация е по-добра, отколкото да се позволи на Русия да надделее чрез брутална военна кампания и ядрена заплаха. Това е трудна калкулация, която до известна степен влияе на други части на света.

На този фон най-голямото огнище на напрежение между САЩ и Китай изглежда все по-нестабилно, тъй като Вашингтон се стреми да запази първенството си в региона, а Пекин – към насилствено обединение с Тайван.

Обединението отдавна е цел на Китай. Пекин казва, че се надява това да стане по мирен път, но не изключва и използването на сила.

Изглежда малко вероятно Китай да нахлуе скоро. Пробивът на отбраната на Тайван би бил труден, а след реакцията на Запада на руското нахлуване в Украйна Пекин вероятно осъзнава международното недоволство и икономическите разходи, които може да предизвика една офанзива дори ако САЩ изберат да не се намесват военно. Въпреки това опасностите в близко бъдеще могат да увеличат напрежението. Ако вътрешните икономически и политически проблеми на Пекин се задълбочат, е възможно да се прояви по-силна решителност особено ако САЩ наложат предимството си в момент на предполагаема китайска слабост. Подобна ескалация няма да доведе до война веднага, но може да вкара най-могъщите икономически и военни сили в света в по-дълбок конфликт, който вече съществува с търговската война между Пекин и Вашингтон.