Президентските избори в Русия се проведоха без представители на опозицията за първи път, откакто Владимир Путин е на власт. Навални беше убит, поставен при нечовешки условия в затвора, в изпълнение на една удължена смъртна присъда. Други като Владимир Кара Мурза още излежават такава, а трети бяха принудени да напуснат Русия и да се борят за връщането на демокрацията в страната им от емиграция.

От декември 2023 г. насам Кремъл направи всичко възможно да не допусне в кандидатпрезидентската надпревара дори и двамата умерени и никому непознати Екатерина Дунцова и Борис Надеждин. Последният факт показва страха на Кремъл да не позволи какъвто и да е различен глас от общите послания, които руските власти излъчват към обществото спрямо агресията в Украйна. Несъстоялият се антивоенен кандидат Надеждин потвърди ясно обстоятелството, че Кремъл подготвя руското общество за дълга война и всеки глас, който е срещу тази политика, няма да има дори минимален шанс да бъде чут. Опашките от хора пред пунктовете, които събираха подписи в подкрепа за кандидатурата на Надеждин от края на 2023-та и началото на 2024-та година, вдъхнаха лек оптимизъм сред независимите политически наблюдатели в Русия, че все пак има тихо мнозинство, което не е съгласно с налаганите от Кремъл тези и перспективите за безкрайна война. Сред руската опозиция обаче така или иначе нямаше единство по отношение на въпроса дали да подкрепи Борис Надеждин заради нееднозначното му конформистко минало. А това, че руската опозиция е разделена, е известен факт, който не изненадва никого.

Опозиция зад граница

След насилствената смърт на Алексей Навални през февруари т.г. на политическия хоризонт сред руските опозиционери в изгнание се заговори за обединение. Лъч надежда е появата на съпругата на Алексей Навални – Юлия, която беше приета на високо равнище на Международната конференция за сигурност в Мюнхен, след това от министрите на външните работи на страните – членки на ЕС, получи покана и за обръщение към Европейския парламент. От високата трибуна пред евродепутатите тя отправи силни и ясни послания за това, че Путин трябва да бъде спрян и да отговаря за всичко, което е направил и прави със страната ѝ и с мирна Украйна. Навалная постави интересен акцент – че борбата с Путин трябва да се води също и с инструментите, с които се преследват мафията и организираната престъпност. „Вие и всички ние трябва да се борим срещу тази престъпна група... И политическата иновация тук е да приложим методите на борба с корупцията… Вместо дипломатически ноти – разследвания на финансовите машинации. Вместо да изразявате загриженост, да търсите мафиотските съдружници във вашите държави – тези адвокати и финансисти, които помагат на Путин и приятелите му да крият пари“, каза тя. Юлия даде категорична заявка, че ще направи всичко възможно, за да реализира мечтата на съпруга си Алексей Навални – злото да отстъпи и в бъдеще да бъде изградена „свободна Русия“.

Влиятелният опозиционер Гари Каспаров, отявлен противник на Владимир Путин, казва, че за обединение в руската опозиция може да се говори едва тогава, когато се изпълнят принципите, заложени от лидерите ѝ по време на срещата им в Берлин. А именно премахване на режима на Путин, репарации за нанесените на Украйна щети, наказание за военнопрестъпниците и освобождаване на политическите затворници. Според Каспаров победата на Украйна означава свобода за Русия. Той допълва, че Украйна трябва да възстанови териториалните си граници от 1991 г., а Русия трябва да бъде построена не върху не имперски принципи.

Наследството на Навални

Колкото и да е трудно, обаче очакванията са, че именно ролята на Юлия Навалная ще става все по-значима – защото само тя може да защити политическото наследство на съпруга си. Пример за това е „умното гласуване“ – тактика, внедрена от Навални и екипа му по време на месните избори през 2019 г. Тогава, вместо да бойкотират вота при отказ от регистрация на опозиционер в изборите, симпатизантите на Навални гласуваха за кандидатите с най-добри шансове срещу претендентите за властта. Моделът показа ефективност срещу партията на Путин „Единна Русия“ в регионалните парламенти и особено в този в Москва. Друга идея на руската опозиция, появила се по време на срещата ѝ в Париж в края на 2023 г., да се гласува масово в 12 ч. по обед на вече отминалите президентски избори (и която беше подкрепена от Навални приживе), показа също, че има начини недоволните от управлението на Путин да бъдат ясно видени.

Изборите като референдум за война

В изявление на Навални, предадено зад решетките, малко преди да си отиде от този свят, той каза, че „Путин гледа на тези избори като на референдум за одобрение на действията си. Референдум за одобрението на войната“. Известният руски опозиционен анализатор, който преди време е работил за Путин, Абас Галямов, коментира президентските избори в Руската федерация като такива, при които „множественият избор е заменен с прост, дихотомен“: „За или против Путин сте?“. Галямов допълва, че това е „референдум по въпроса за войната, а гласуването за Путин ще се превърне в гласуване за войната в Украйна“. Всъщност повечето анализатори определят президентските избори в Русия като показателни за това какво мислят руснаците за войната в Украйна. Всички кандидати, допуснати да правят компания на Путин в изборите, са издигнати от партии, настроени позитивно към него и действията на Кремъл. Николай Харитонов от Комунистическата партия, Леонид Слуцки от Либерално-емократическата партия на починалия преди време пронационалистически лидер Владимир Жириновски и Владислав Даванков от „Нова народна партия“. Харитонов е единственият между тях, който вече се е „изправял“ срещу Путин през 2004 г., когато завършва „състезанието“ със втори резултат. Впрочем кой на кое място е, няма никакво значение. Всички те вземат проценти от вота заради безкритичната си позиция спрямо Путин. Според независимия московски социологически център „Левада“ те дори получават част от рейтинга на Владимир Путин просто защото са поддръжници на Кремъл и на войната на Русия в Украйна.

Руската опозиция предложи на ЕС, САЩ и Канада да не признават резултатите от 17 март още по време на срещата си в Париж. Подход, който в немалка степен напомня белоруския модел, когато през август 2020 г. Лукашенко, който фалшифицира изборния резултат, беше обявен за нелегитимен лидер на Беларус, а Светлана Тихановская стана в очите на Брюксел и на световната демократична общност лидер на страната си. Паралелите между двете страни не свършват с официалната или неофициалната делегитимация на изборите в страната. По подобие на Тихановская Юлия Навалная се превръща във водеща фигура за руските опозиционни кръгове зад граница. Как ще се развият процесите в самата Русия след президентските избори, обаче остава неясен и сложен за предвиждане процес. Макар и обявен за победител, в очите на Запада Путин вече е vectored sed vectored (победител, но победен). А руската опозиция ще трябва да стане по-видима за руското общество и да се пребори за вниманието му. Времето, необходимо за това, няма да е малко, нито ще бъде лесно.