На прага на Нова година и в края на отиващата си е време за много неща. Едно от тях е равносметка, другото са плановете, а трето – подготовката за избори, и то не само на домашната, но и на световната сцена. 2024 г. се очертава като особено интересна и динамична откъм предстоящи избори. За парламент ще се гласува например през ранната пролет в Индия, малко по-късно в началото на юни и в целия Европейски съюз, а към края на есента и в Австрия. На президентска надпревара ще станем свидетели в два от основните противници на световната сцена – Русия ще избира през март, а САЩ през ноември своите нови/стари държавни глави. Въобще предстоят ни интересни изборни времена.

Практиката на провеждане на честни, тайни, всеобщи и свободни избори е един от фундаментите на либералната демокрация. Около този носещ камък е конструирана цялата логика на легитимността на дадено управление. Разбиране за този феномен на общението между управляващи и управлявани под знака на публична санкция демонстрират дори режими, които в най-добрия случай бихме могли да наречем условно полудемократични или хибридни. За всички управляващи изборите са средството за осигуряване на аргумента защо точно те, а не някой друг е на власт. Общественият договор – дописван, преписван или направо подменян между властимащи и власт даващи, т.е. колективното гражданско тяло, е платформата, която валидира даден режим. Затова и най-мракобесните такива отчаяно се стремят да поддържат илюзията, че са законните представители на собствените си граждани, макар и последните да са по-скоро третирани като обекти на масов терор, отколкото като индивиди със свободна воля. Сдобиването с всенароден наднационален авторитет е самоцел за диктаторите на всички времена, защото ги кара да се чувстват богоравни и способни на велики дела. Последствията от подобни автопсихози, особено в държави с големи ресурси, са катастрофи от световен мащаб.

Изборите за Европейски парламент – цивилизационен разлом по време на „перфектната буря“

Какъв ще бъде случаят в Европа на предстоящите избори за парламент през дните от 6 до 9 юни, когато гражданите в 27-те страни членки ще имат възможност да изберат своите представители за следващите пет години?

Ако гледаме данните от проучванията, не ни очакват много позитивни резултати. Както обикновено напоследък, кампанията за ЕП ще бъде доминирана от партии, които нямат силна местна мрежа, т.е. корени по места и адекватна всекидневна връзка с гражданите, но за сметка на това имат отчетлива позиция по всички въпроси от националния и световния ефир. Това обикновено са новите популисти, разпрострели се по целия спектър между крайнолявото и дясното. Отлични примери от последните години са СИРИЗА в Гърция, Партията на свободата в Нидерландия, „Подемос“ и „Вокс“ в Испания, „Атака“ и ВМРО в България, Партията за независимост на Обединеното кралство във Великобритания, „Пет звезди“ и „Лига“ в Италия. „Алтернатива за Германия“ е може би единствената партия, която успява мъчително да еволюира от регионална в национална формация, но дали това ще бъде временно явление или устойчиво развитие ще покаже бъдещето, тъй като засега АфД е нежелан партньор за каквито и да е коалиции, подобно на ПС на Вилдерс в Нидерландия.

По ирония на политическата логика точно този формат – избори за не особено представителна и реално правеща политика институция като Европейския парламент, но с достатъчно ресурс, за да вдига шум на европейско равнище, се оказва най-благодатната среда за популизма в Европа. Противно на всякаква логика, в Европейския парламент е пълно с националисти, които зоват неуморно за по-малко и по-ограничен Съюз, без да се свенят от трибуната, която той им осигурява, и ресурсите, с които подпомага излизането им на голямата политическа сцена. Парадоксално или не, но именно тези избори са моментът на политиците еднодневки, които могат да произведат ясни, кратки, емоционални, макар и често алогични послания по оста еврооптимизъм –евроскептицизъм.

Затова и не бива да се учудваме, че десетки отявлени врагове на Брюксел, мятащи огън и жупел по всичко, родеещо се с демокрацията, ще се хвърлят в борбата да си осигурят достъп до трибуната на ЕП през юни, именно участвайки в демократични избори, без които не биха и помирисали достъп до представителната политика. Перспективата, особено за утвърждаващите се източноевропейски демокрации, че ЕП може да се използва като ускорител за бъдещи партийнополитически кариери, а не като институция за достойно пенсиониране на заслужили кадри, споделяна в Западна Европа, като че ли все повече набира скорост.

Като оставим настрана борбата между популисти, либерали, консерватори и зелени, изборите през юни ще бъдат със сигурност и арена на противопоставяне по линията на войната. Такава освен на границата на ЕС в Украйна се води активно и в Близкия изток. Дали ЕС и неговите членове могат да произведат политики, които да помогнат за прекратяването на тези конфликти? Да, категорично, но следва да бъде оценено прагматично, че нито войната в Украйна, нито тази в Израел ще бъде решена единствено и само с намесата на ЕС. Със сигурност обаче Съюзът не може да си позволи да гледа отстрани. Не само защото Русия може да реши след Украйна да навлезе в територията на която си пожелае съседна страна, а и защото става дума за отстояването на самата същност и фундамент на ЕС, на неговото верую. Поддържайки еднозначно Украйна, ЕС дава знак и към Израел – тероризмът в никаква форма, бил той държавно спонсориран, етнонационалистически или пък религиозен, не е приемлив и допустим. Сигурността на една държава обаче не бива да бъде за сметка на нейни съседи или малцинства от всякакъв вид на нейна територия.

Този цивилизационен разлом ще бъде неизбежно централен в предстоящите избори за ЕП. Не само защото хибридните действия на Русия през последното десетилетие ѝ осигуриха множество приятелски настроени политически и икономически говорители из цяла Европа, но и защото националната идея на множество европейски държави и общества получи негативен, изолационистки тласък. Руските милиарди осигуриха достатъчно на брой канали за пропаганда, демонизиращи демокрацията и произведените от нея политически елити в Европа, а заплахата от нови емигрантски вълни, причинени от войната в Газа, възпламени отново спора за социалната и икономическата цена, която плащат европейските общества за действията на своите политически избраници. Въобще перфектната буря.

В крайна сметка изборите за ЕП ще произведат нагледна картина – как гражданите по целия континент си представят общото си бъдеще. Дали кандидатите за депутати ще успеят да произведат разказ, в който Европа е главно действащо лице с ясни ценности, визия за собственото си бъдеще и възможности за нейното реализиране, или пък цялата кампания за пореден път ще бъде подчинена на местни наративи и локални политически боричкания, ерозиращи още повече легитимността на ЕП и доверието в неговата работа? Въпросът е с отворен край, но отсега е ясно, че Европа ще има възможност да формулира легитимна позиция, идваща от всички страни членки. Колкото по-успешна е кампанията в отделните държави, толкова по-представителен и категоричен ще бъде отговорът на ЕП на предизвикателствата, които ще бъдат поставени пред него. Прекрасен знак в тази посока ще бъде увеличаване на избирателната активност в 27-те страни и приближаване на европейските институции до европейските граждани.

Въпросът на въпросите: кой ще спечели Белия дом?

Усещането за драматични предстоящи промени неминуемо се подсилва от изборите за президент в Русия и САЩ. Характеризиращи се с различна логика и динамика, резултатите от тях ще предопределят в голяма степен развитието на войните в Европа и Близкия изток, а и рамката на голямата политика в Европа. И ако някой едва ли има съмнения, че Владимир Владимирович няма да спечели поредния си мандат, то яснотата за изхода на битката за Белия дом съвсем не е толкова голяма. А от нея зависи, доколко и каква ще бъде подкрепата за Израел и в още по-голяма степен обликът и формата на ангажимента в Украйна. На всички е ясно, че САЩ не могат да позволят на Русия да превземе съседа си, но също така е до болка ясно, че Украйна не може да бъде въоръжавана дотолкова, че да направи решителен пробив във войната, който да предизвика дълбинни сътресения с драматични последствия в Москва.

Омагьосаният кръг се затваря от намеренията на двете сили спрямо Китай и Индия. За Русия на Путин дружбата с Китай е жизненоважна в икономически и политически аспект, за да продължи политиката си на сравнително безнаказана регионална агресия. А Индия е пазар с безпределен капацитет и неизчерпаем източник на евтина работна ръка, но с амбиции, които, подпомогнати правилно, могат да превърнат страната в естествена противотежест на Китай. Изглежда все по-очевидно обаче, че Нарендра Моди привижда страната си като притегателен център, а не като нечий сателит. Американската логика на президента Джо Байдън залага на завета на Кисинджър да държи Китай близо, но не съвсем, а Индия да бъде по-скоро приятелска, а не неутрална. За Русия подобен лукс е немислим, тъй като Путин има нужда от всичките си приятели тук и сега.

Дали обаче Байдън ще продължи противоборството с Путин или Доналд Тръмп ще се завърне в Белия дом, за да направи поредните си външнополитически пируети, е въпросът на въпросите. Понастоящем изглежда, че битката ще бъде епична и ще се състои както на терена на Републиканската партия, така и на федерално равнище. Бившият президент има повече от достатъчно предизвикателства и препятствия, които следва да преодолее по пътя си към републиканската номинация, а ситуацията през 2024-та няма да изглежда като през 2020-а. Американците искат страната им да бъде фактор на световната сцена, но не и на цената на личния им просперитет. Локалните войни и подкрепата за партньорите в Европа са въпрос на престиж и стратегически интерес за САЩ, но постигането на баланс с растежа на домашната икономика прави задачата истинско предизвикателство, особено в крайно поляризираната вътрешнополитическа среда на постистината.

Евроизборите в България – решаващи не на шега

И за да не оставим родните избори извън картината, следва да кажем, че на България ѝ предстоят нелеки избори за ЕП, доминирани в голямата си част от общоевропейския разказ за войната в Украйна, санкциите срещу Русия и помощта за украинците. За нас допълнителната обремененост следва от историческия травматизъм по тази ос, засилен крайно успешно от лицата на руската хибридна война на родната политическа сцена. Те, подобно на други патриоти в Европа, ще плашат гражданите с изгнилата Европа, за да получат достъп до нейните ресурси. Дали ще ги употребяват, за да свалят наложените рестрикции на режима на Путин или за лична полза и партийно строителство, предстои да разберем. Но правителството следва, както между впрочем и всички водещи политици с евроатлантически профил, да положи в спешен порядък усилия за реабилитирането на демократичната политическа система и нейната институционална уредба. Иначе отворената пропаст между граждани и политически елити заплашва да се превърне в бездна, а в дълбините на мрака обикновено се раждат чудовища.

Значението на изборите за ЕП за нестандартната коалиционна форма между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ плюс ДПС е огромно поради няколко причини. На първо място незадоволително представяне на управляващите ще налее вода в мелницата на всички евроскептици и русофили, които само очакват сгодния момент да предявят претенциите си за общонационална подкрепа. Дискредитирането на значението на изборите за ЕП ще бъде удар и срещу заявения политически курс на страната, който, едва-що закрепен, може да се превърне в обект на яростни опити за преобръщане в познатото проруско русло и така би лишило страната от безброй възможности за просперитет, но за сметка на това би я превърнало в удобен плацдарм за режима на Путин и руската хибридна атака срещу и в Европа. И не на последно място – неуспехът да се задържи проевропейското мнозинство, което легитимно да бъде преутвърдено от изборите за ЕП, ще доведе до рязка изолация на страната от Шенген и еврозоната, без които на практика преходът в България все още не може да бъде мислен като завършен. Поради това задаващите се избори през юни ще бъдат с огромно значение не само за направеното – ротацията в парламент и правителство, конституционна реформа, енергийна реформа и т.н., но и за това, което следва да бъде утвърдено и запазено. В този смисъл колкото повече българи бъдат приобщени към този процес, толкова по-валидни ще бъдат аргументите, че България е автентична европейска държава, която след десетилетия на заточение извън цивилизования свят се завръща достойно на полагаемото си място.

Дали това бъдеще включва ГЕРБ без Борисов, ДПС с Пеевски начело, укрепване на не-коалицията или друга неочаквана алтернатива, ще зависи от българските граждани. А те се научиха да избират все по-разумно и ако бъдат призовани подходящо, могат да участват активно не само на изборите за ЕП, а и на каквито други се наложи. Все пак живеем в интересни времена, нали?!