Европейската отбрана е организирана в НАТО в изпълнение на чл. 5 на Вашингтонския договор, всъщност в изпълнение на всеки един от 14-те члена на този кратък и изключително силен документ. Европейският стълб в НАТО нарасна от 10 до 30 страни, т.е. 3 пъти в 75-годишната история на Алианса. От тях 23 са страни от ЕС.

Обхватът на отбраната включва като минимум: Въоръжени сили; Инфраструктура; Индустрия; Мобилизационна подготовка (на инфраструктура и индустрия, но най-вече хора). Вашингтонският договор е подписан на 4.04.1949 г. след неуспешни опити за самостоятелна европейска отбрана срещу надвисналата съветска заплаха към Западна Европа.

През годините, особено след края на Студената войнаq европейските предизвикателства в НАТО са по линия на: ниски разходи за отбрана; големи и разнообразни ограничения в използване на силите при операции извън чл. 5, както и проблеми в оперативната съвместимост; ограничения в мобилността, особено в Източна Европа; ограничен капацитет на отбранителната индустрия и много различен в сравнение със САЩ баланс „цивилно-военно производство“ в тази индустрия; ограничена роля на военни с боен опит при втора кариера в индустрията и изследванията по отбрана и сигурност; гарантиране на сигурност на технологиите и линиите на доставки и редица други.

Стратегия за развитие на европейското отбранително производство до 2030 г.

Последните години много се направи, особено след създаване на Европейската агенция за отбрана. Като икономически по произход съюз ЕС се фокусира основно върху индустриалните аспекти и пазара. В този дух е и наскоро приетата Стратегия за развитие на европейското отбранително производство до 2030 г., според която държавите от ЕС ще придобиват съвместно поне 40% от военното оборудване до края на десетилетието. Стратегията има и други ясни индикатори за успешно развитие: До 2030 г. стойността на търговията с отбранителни продукти в рамките на ЕС следва да представлява най-малко 35% от стойността на пазара на отбрана в ЕС; до 2030 г. най-малко 50% от бюджета на държавите членки за обществени поръчки за отбрана трябва да бъдат предназначени за обществени поръчки от европейската отбранителна индустрия, като достигнат 60% до 2035 г.

Стратегията на ЕС ще доведе до създаване на функция за съвместно програмиране и възлагане на обществени поръчки чрез Съвет за готовност за отбранителна промишленост и група на високо ниво на Европейската отбранителна промишленост, осигуряване на финансова подкрепа за сътрудничеството на държавите – членки на ЕС, при обществени поръчки от европейската отбранителна индустрия. Заедно с това изработването на референтен модел за структура за Европейска оръжейна програма (SEAP) ще улесни сътрудничеството в областта на отбраната на държавите – членки на ЕС, като им позволи да повишат качеството и съвместимостта на националните и многонационалните програми за превъоръжаване. Създаването на Европейски механизъм за „военни продажби“, подобно на FMS в САЩ, ще позволи увеличаване на наличността на оборудването за ЕС. Всичко това цели да се стартират повече европейски отбранителни проекти от общ интерес.

На второ място е усилието за адекватна и иновативна европейска отбранителна индустрия чрез подпомагане на инвестициите в адекватни производствени мощности като например специална подкрепа за производството на дронове. Създава се и нов механизъм чрез Фонд за ускоряване на трансформацията на веригата за доставки в отбраната (FAST) за финансиране за МСП и малки дружества със средна капитализация.

След дълго време на самоограничаване в правилата за финансиране на изследвания за отбрана се поема ангажимент за непрекъсната подкрепа за изследвания на перспективни отбранителни способности, като заедно с това се създава и офис за иновации в отбраната на ЕС в Киев, защото няма по-добро място за истински иновации от бойното поле, лице в лице с основната заплаха за мира в Европа.

ЕС приканва групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да преразгледа политиките си за отпускане на заеми с цел да насърчи отбранителната индустрия чрез промени във финансовия сектор. Поддържането на готовност за отбрана, сигурността и устойчивостта вече ще са изрична цел в рамките на бъдещи програми на ЕС.

В стратегията на ЕС специално внимание се отделя на участието на Украйна в програмите на Съюза за отбранителната промишленост, включително чрез създаване на форум на отбранителната индустрия ЕС – Украйна през 2024 г.

ЕС ще стартира Програма за европейска отбранителна промишленост (EDIP) с бюджет от 1,5 милиарда евро в програмния период до 2027 г. за повишаване на конкурентоспособността, като се стартира обсъждане с държавите членки за нуждите от финансиране преди следващата многогодишна финансова рамка.

Автономност в рамките на НАТО

Предстои още по-засилен диалог със структурите на НАТО. Последните години ЕС прави опити за автономност в НАТО с принципа за отделимост на силите, но не отделни сили. Полагат се усилия за развитие на многонационални сили и многонационални проекти, за консолидация на отбранителната индустрия. Отбраната като тема навлиза все по-дълбоко в европейския разговор до степен да се заговори открито за комисар по отбраната в следващата Комисия.

Това е изключително важно, защото в много голяма степен има дублиране в работата на структури на НАТО и ЕС, особено в сферата на дейност на Съюзното командване по трансформацията (ACT), Агенцията за придобиване и поддръжка (NSPA), новия акселератор за иновации DIANA (заедно със STO – организацията за наука и технологии, NIAG – консултативна група по въоръженията) от страна на НАТО и Европейската агенция за отбрана, Европейския отбранителен фонд и техни инициативи, включително HEDI (хъб за европейски отбранителни иновации) от страна на ЕС. Това е разпиляване на ценни ресурси, което трудно се компенсира от разговори за координация между секретариата в НАТО и ЕС.

Подобно предизвикателство възниква и с Командната структура на НАТО и съответни елементи на ЕС, ако се създават отделни командвания по отношение на структурата на силите – всички многонационални формирования от сухопътни, военноморски, въздушни сили и такива за специални операции. Една от най-важните опори в НАТО е системата за консултации, командване и управление, която се изгражда и оперира от или съвместно с Агенцията за комуникация и информация (NCIA) на НАТО. Практически е невъзможно да се гради напълно отделна за ЕС и за НАТО система за командване и управление, дори и такава за консултации и разузнаване. Възможността да се обособи система за консултации, командване и управление на страните от ЕС в НАТО, която да е възможно да се използва във формат НАТО и във формат ЕС, без да компрометира системите, в които участват и други страни (които съответно не са членове на ЕС, но са в НАТО или не са членове на НАТО, но са в ЕС), е голямо предизвикателство.

Съвместното използване на Агенцията за комуникация и информация (NCIA) от НАТО и от ЕС е едно решение, което ще позволи да се реализира тази възможност по ефективен, ефикасен и кибер устойчив начин, с оптимално използване на новите технологии в страните от НАТО и ЕС. На фигура 1 е дадена еволюцията на структурите за комуникация и информация (киберсигурност, подкрепа за разузнаване и наблюдение) в НАТО. Практически не е по силите на ЕС да развие отделна и паралелна структура в тази област, особено в контекста на необходимостта от оперативна съвместимост и реална оперативна интеграция при операции със съюзниците от НАТО извън ЕС. Този въпрос изисква политическа визия и смелост за намиране на най-доброто решение – от правителства и военни организации до индустрията и академичния сектор.

България в общата европейска отбрана

Европейската отбрана има и своите национални измерения във всяка страна – член на ЕС. У нас Визия „България в НАТО и Европейската отбрана 2020“, приета от Съвета по сигурността на МС като позиция за ключовата среща на върха на НАТО в Уелс през 2014 г., трасира фундаменталната промяна в сферата на сигурността и отбраната след окупирането на Крим от Русия и започването на войната в Източна Украйна. В последвалата Национална програма „България в НАТО и Европейската отбрана 2020“, приета от правителството на 3.10.2014 г. – месец след срещата в Уелс, се зададе кодът на промяната, който откриваме днес и в Стратегията на ЕС – инвестиционен фонд, многонационални проекти и ускорено развитие на отбранителната индустрия, иновации, многонационални сили и оперативна съвместимост, отчитане на хибридните и информационните заплахи, пълен синхрон между усилията в НАТО и ЕС, засилена предна отбрана в Източна Европа.

За да бъде България адекватна на процесите на преоткриване на европейската отбрана, е много важно в прегледа на отбранителната политика да бъдат покрити всички въпроси, свързани с: отбранителната индустрия, финансирането на превъоръжаването, иновациите, военната помощ за Украйна и съвместни индустриални проекти, постигането на оперативна съвместимост и изграждане на силна предна отбрана за ЕС и НАТО в България. Документът трябва да обхваща подготовката на страната ни за отбрана не само в сферата на индустрията, но също като инфраструктура, мобилност, подготовка на населението, попълване на армията и резерва/запаса с мотивирани и подготвени хора, максимално използване на уроците от войната в Украйна. Това следва да се отрази и в нова Национална отбранителна стратегия (приета не от МС, а от НС) заедно с Външнополитическата стратегия, които да формират двата основни стълба на нова Стратегия за национална сигурност на България в новите условия и с възможност за влияние на процесите в НАТО и ЕС.

Преоткриването на европейската отбрана за нас означава съвместни сили с Румъния и Гърция, тясно сътрудничество с Украйна (включително двустранен договор, синхронизиран с Румъния и Полша). В индустриалната сфера е важно да има визия за развитие на „Терем“ като системен интегратор и иноватор в превъоръжаването и поддържане на жизнения цикъл на новите системи при пълна цифрова трансформация на отбраната. Крайно необходимо е коопериране и специализиране на отбранителната ни индустрия в ЕС с фокус ВМЗ и „Арсенал“, развитие на екосистема за иновации с участие на малки и средни предприятия, стартъп фирми, изследователски центрове, създаване на акселератор за иновации в аерокосмическия и отбранителния сектор.

Стратегическото партньорство със съюзници извън ЕС като САЩ, Канада, Великобритания, Норвегия, Турция също е важно в интерес на трансфер на технологии и know-how със защита от нерегламентирано разпространение на специалните технологии.

Всепризнато е, че най-важният ресурс при промяната са хората и затова приоритет трябва да е оптималното използване на военните в своята втора кариера в индустрията и академичния сектор, след като са натрупали неоценим и незаменим опит в армията и в реални операции, в структурите на НАТО и европейската отбрана.

България може и трябва да е в сърцето на промяната в европейската отбрана, нейното преоткриване в новите геополитически и технологични условия, като тази промяна безспорно ще се извършва в контекста на НАТО като отбранителен съюз, защитаващ мира в Европа.