Европа с демонстрация за единство

Френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Олаф Шолц и полският премиер Доналд Туск се срещнаха в Берлин на 15 март, демонстрирайки единство в помощта си към Украйна. Те обявиха, че са решителни в подкрепата си, която няма да бъде преустановявана. Разговорите имаха за цел да затоплят отношенията между съюзниците Германия и Франция. Напрежението между тях се изостри в края на февруари, когато Макрон заяви, че изпращането на западни войски в Украйна не е изключено, за да „се гарантира, че Русия няма да спечели тази война“. Шолц обаче изключи тази възможност.

Байдън vs. Тръмп 2.0

Доналд Тръмп и Джо Байдън официално са кандидатите за президент на САЩ на Републиканската и Демократическата партия. След като Тръмп победи в 14 от 15 щата в рамките на упер вторника“ – най-важната битка от надпреварата за Белия дом, опонентката му Ники Хейли обяви, че се отказва от надпреварата. Малко по-късно бившият вицепрезидент на Тръмп Майк Пенс заяви, че няма да подкрепи милиардера на изборите през ноември. Разривът между тях настъпи, след като Пенс отказа да участва в противоконституционния план на Тръмп да остане на власт, след като загуби изборите през 2020 г. Пенс изразява несъгласие и със съпротивата на републиканците към изпращането на помощ на Украйна.

Технологии и медии във фокуса на ЕС

Нови регулации влязоха в сила в ЕС, а ЕП даде зелена светлина за два исторически документа през март. Актът за цифровите пазари започна да се прилага от 7 март с основна цел да ограничи властта на големите технологични компании. Той засяга шест от тях, определени като „пазачи“ – Amazon, Apple, Alphabet, Meta, Microsoft и ByteDance.

На 13 март ЕП прие и първия по рода си закон за свободата на медиите с цел защитата им от политическа намеса и изсветляване на собствеността им. Прилагането му ще започне през 2025 г.

ЕП прие и първата в света законодателна рамка за изкуствения интелект. Тя ще регулира технологията и ще насърчи иновациите. По документа текат финални проверки.

Червено море продължава да е под обстрел

Индийски военноморски сили съдействаха за освобождаването на 17-членния екипаж на отвлечения от сомалийски пирати през декември български търговски кораб „Руен“. На него бяха и седем български граждани. Напрежението в Червено море не стихва. Трима моряци загинаха след ракетна атака на хутите срещу гръцкия кораб True Confidence в Аденския залив, плаващ под флага на Барбадос. Това са първите жертви на ударите на йеменските бунтовници по търговски плавателни съдове. Нападенията започнаха в знак на подкрепа за палестинците в конфликта между „Хамас“ и Израел. САЩ за пореден път осъдиха действията на групировката, подкрепяна от Иран.

Избори с предизвестен край

Русия проведе 3-дневни президентски избори през март, които – очаквано – спечели настоящият президент Владимир Путин. Той си осигури пети мандат и се превърна в най-дълго управлявалия лидер след Йосиф Сталин в рамките на един век. Изборите се състояха на фона на масирани атаки с дронове върху петролната индустрия в страната, засегнали обекти на гигантите „Роснефт“ и „Лукойл“. Украйна официално пое отговорност за част от тях. Друго предизвикателство за Путин са определяните от Кремъл за „диверсанти“ в граничните Курска и Белгородска област. Това са въоръжени групировки от руски граждани, част от украинската армия, които се борят срещу режима в родината си.