Работодателите у нас са изправени пред редица предизвикателства при привличането, ангажирането и задържането на таланти. Междувременно поколението Z навлиза на пазара на труда със своите изисквания и нужда от промени.

Какви са основните трудности пред бизнеса? Как може да се насърчи взаимодействието между него и държавата? Как да се отговори на новите потребности на талантите? Тези и още много други теми бяха във фокуса на форума HR Next Level, организиран от сп. „Мениджър“, който събра заедно на сцената си представители на държавата, на бизнеса, на поколение Z и множество експерти.

„Насърчаването на взаимодействието между науката и индустрията е важно“, отбеляза Ирина Щонова, служебен заместник-министър на икономиката и индустрията, при откриването на форума. Тя посочи, че е необходимо създаването на устойчива заетост. „Има много аспекти, по които да се адресира проблемът с недостига на кадри“, посочи Щонова. По нейни думи вносът на работна ръка е най-прекият път, но за сметка на това той не е най-устойчивият.

За нуждата от реформи

„Увеличаването на заетостта у нас се дължи на абсолютното намаляване на трудоспособното население“, отбеляза проф. д-р Надежда Илиева, ръководител секция „Икономическа и социална география“ – Национален институт по геофизика, геодезия и география – БАН, в първия панел на форума, наречен Brain drain & brain gain с обратен знак.

„Темповете на влошаване през следващите десет години ще са много интензивни. Чисто демографски нещата няма как да се подобряват.“

В дискусията се включи и Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество“, който отговори, че има забавяне на тенденцията за напускане на страната, но не е ясно колко устойчива е тя.

Илиева коментира и друг проблем – поляризацията, като по нейните думи показателно за това е, че 20% от трудоспособното население в страната са в София.

Според Зорница Янкова, директор „Човешки ресурси“ в „Аурубис България“, причините хората да напускат България са ясни на всички и е необходима промяна за задържането им. Според нея трябва да има добре опериращи здравна, политическа, икономическа екосистема.

„В производството очакванията на кандидатите са много различни от реалността. Има сектори, които не са привлекателни. Производството е един от тях. Темата е как да направим така, че те да станат по-атрактивни“, посочи още Янкова.

И тримата участници в дискусията настояха за реформи, с които да се повиши устойчивостта на пазара на труда.

Според Илиева има нужда от тотална промяна в образованието. „Много голямо значение има националната политика, но също така и на местно ниво“, коментира тя.

Конкретно за София Ангелов препоръча да се увеличат детските градини, а университетите в страната да се фокусират върху силните си специалности за сметка на „обрасналите“, които не са основни за тях. „Трябва по-бързо да вървим напред с реформите, с развитието, с привличането на инвестиции“, смята той.

Янкова пък сподели, че е крайно време за драстична промяна на трудовото законодателство. „Борбата да влезем в новата ера на HR среща огромен отпор от нормативната уредба у нас, борбата за електронна трудова книжка продължава над десет години“, изтъкна тя.

Краят на 40-часовата работна седмица

Как да увеличим ангажираността и мотивацията на служителите, бяха сред основните теми на втория панел от дискусията Reinventing engagement.

Според Анна Габровска, ръководител „Култура и човешки капитал“, „Филип Морис България“, парите никога не са били основен мотиватор за това колко е ангажиран човек. Тя смята, че по-важното е чувството за принадлежност.

„Идват нови поколения, които имат определени изисквания и знаят какво искат да постигнат в бъдеще.“

Габровска посочи, че свободата да избираш трябва да е водеща. „Това се отнася не само за работното време. Хората трябва да са заедно в някакви моменти, в които самите те избират да бъдат заедно“, добави тя.

Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта, отговори, че индивидуалният подход и смисълът от извършената работа са важни. „Мениджърите трябва да имат адекватни умения, да знаят как да се образува тази спойка“, изтъкна тя.

Участниците в панела обсъдиха и темата за 4-дневната работна седмица. Според Василева колкото по-малко време имаме за работа, толкова по-концентрирани сме. „Би било логично 4-дневната работна седмица да може в по-голяма степен да даде свобода на хората“, каза тя.

Христо Борисов, съосновател на „ARS България“, изрази различно мнение. „Както всички знаем, коефициентът на полезно действие в България е изключително нисък. Ако при това КПД решим да съкратим работната седмица с един ден, то работодателят ще трябва да назначи нови хора. Това означава, че той ще трябва да наеме допълнително хора, които ще струват доста скъпо. Това ще се прехвърли към услугата или продукта, който произвежда самото дружество“, обясни той.

В отговор на коментара на Габровска Борисов добави, че преместването на работното място вкъщи променя факторите, ангажиращи служителите. „Преди 4–5 години служителите се мотивираха от това да са част от една общност… Сега служителите все повече гледат личните си цели, които постигат индивидуално“, посочи той.

Свобода, но в граници

Поколението Z е зависимо от технологиите, има високо ниво на стрес в ежедневието си и високи амбиции за изграждане на кариера. Това стана ясно от презентацията на Елена Колева, заместник-директор „Изследвания“, „Прагматика“, която беше представена в третия панел на събитието, озаглавен „Пулсът на новото поколение“.

От изследването на Колева стана ясно още, че 72% от допитаните представители на поколение Z смятат, че могат да създадат свой бизнес, докато 77% посочват, че се учат бързо. Основните изисквания на поколението към компаниите са добро възнаграждение; стабилна компания, която цени служителите; коректност; подкрепа на социални каузи.

Анкетата коментира Николай Ников, представител на поколението Z, студент в Нов български университет. Той посочи, че основното, което изисква от работодателя, е да е достъпен за разговор, да насърчава развитието на всеки един служител. Ников добави, че търси мениджър, който да предоставя свобода на служителите си, но и конкретни рамки, в които да се простира тя.

Евгения Пеева, член на УС на „Заедно в час“, отбеляза, че все повече училища намират своя начин да интегрират технологиите. Много иновации идват от отделни училища, от отделни екипи, от лидерските екипи в тези училища.

В дискусията участие взе и Йордан Гинев, управляващ директор на DIGITALL за България и член на УС на AIBEST. По неговите думи много малко от кадрите са подготвени в университетите. „Самата динамика на професиите е толкова голяма, технологията се развива толкова бързо, че е много трудно за училищата и университетите да подготвят хората за това, което ще им се случи“, заяви той.

На пазара на труда най-важният ресурс продължават да са и винаги ще са хората. От работодателите се очаква да създават човешка среда – достатъчно интересна и социална за тях, за да може да им бъде приятно на работното място и да се развиват.