Много хора не осъзнават, че ранният старт прави кариерата ви не само дълга, но и сред най-устойчивите в музикалния свят. Лесно ли е постоянството? Истината е, че не съм го мислил стратегически. Шоубизнесът те поглъща. Хваща те за гърлото и не те пуска. И изведнъж разбираш, че половината ти живот е минал. Наскоро се замислих за това и се разплаках. Шофирах и изведнъж ме връхлетя емоцията. Казах си: „Минаха 47 години. Не остават много“. В същото време осъзнавам, че съм постигнал почти всичко, за което съм мечтал. А чувството, че има още какво да кажа музикално, е спасително. Неслучайно в момента се занимавам с театър и с кино. Поканиха ме да напиша музиката за нов български филм – това ще е дебютът ми в киното. Това е стара ваша мечта… Да, най-сетне ще я реализирам и си мисля как всичко се случва в точния момент – като разтегляне на времето. Тази устойчивост, за която говорите, вероятно се дължи на факта, че не започнах като певец, а със съчиняване на музика. Бях дете, но най-напред започнах да мисля и да пиша музика, да се изразявам като автор на песни и аранжор. Паралелно с вокалната ми кариера се връщам към инструменталната музика и звуча все по-категорично в нея. Да, кариерата ми е устойчива. Сега �...