Имате много разнообразен опит в технологичната сфера. Какво ви привлече в „Сентилион“?

Моят опит наистина е само в технологичния сектор, поне откакто съм в България.

„Сентилион“ ме привлече и все още ме привлича с това, че ние, освен че създаваме нова технология, помагаме и на хората. Едно е да правим нещо много добре, да ти е интересно, например телефони, което е чудесно, но съвсем друго е да виждаме, че помагаме на хора в нужда. Това носи голямо удовлетворение. Въпреки всички пречки в ежедневието в крайна сметка, когато видиш човек да получава помощ, която не може да получи другаде, е безценно.

На колко хора сте помогнали?

Хората в България са над 700. В световен мащаб са вече почти 200 000 пациенти, които са се възползвали от произведените от нас продукти, свързани с кохлеарни импланти.

Кога кохлеарните импланти могат да помогнат?

Могат да помогнат на всички хора, които имат частична или пълна загуба на слуха, причинена от вътрешното ухо, от кохлеата. Може да се каже, че 100% тази технология възвръща слуха. При новородени, ако се имплантира твърде късно, например след 4, 5, 6 или повече години, то тогава слухът се възвръща, но те вече не могат да разпознаят говора. Фокусирани сме върху това българските пациенти, особено новородените, да получат импланти възможно най-рано. Около 9 до 12 месеца е перфектен момент.

Родителите могат ли в този период да разберат, че детето им има загуба на слух?

Да, могат. Първо, от самата клиника трябва да направят изследване на слуха и това изследване след това да премине към личните лекари, съответно към УНГ специалисти. Има и много на брой малки индикации, които веднага могат да ни подскажат, че детето ни има проблем със слуха. Например при някакъв внезапен шум, ако детето не реагира, не се обърне, това е първи сигнал.

Достъпни ли са кохлеарните импланти?

Да, достъпни са. Здравната каса ги покрива изцяло, базовият пакет е безплатен за пациента.

Каква част от тази технология се произвежда в България?

При нас, в България, произвеждаме електрониката и цели устройства, които са от външната част. Една част от импланта се произвежда тук, другата част в Австрия. Там се сглобяват и пускат на пазара. Ние сме фокусирани върху тази висока технология, която се отнася до електрониката.

В тази връзка как оценявате средата за правене на бизнес в България? Вече не може да се представяме за дестинация с евтина работна ръка. С какви конкурентни предимства може да привлечем компании като „Сентилион“?

Едното е географското положение, което не е за подценяване. Това е мостът между Азия и Европа, поне сухоземният такъв мост. Тук има голям потенциал, който може да се развие.

Второто, в което аз лично вярвам, че може да ни помогне, но от друга страна, понякога е и недостатък, е, че немалка част на хората в България са индивидуалисти.

Това може да се използва в моменти, в които се търсят нестандартни решения, различни от предишните. Според мен това може да даде тласък на хората да предприемат по-голям риск, да решат да направят нещо различно, съответно да намерят нови бизнес ниши, нови продукти. Дори само по-висока производителност може да доведе до значителен икономически скок.

А какви пречки виждате? Какви са основните предизвикателства?

Предизвикателства има не едно и две. Разбира се, от една страна, са кадрите – и то не техният брой. Според мен хора има, но трябва да си повярват, че могат повече. Да се учат, да се развиват, да прилагат наученото и наистина да се подобряват със всеки изминал ден. По-скоро предизвикателството е как можем да станем по-добри хора и по-ефективни.

Трябва да признаем, че в нашето общество има нагласа, че нещата могат да се получат от само себе си. Това не е така. Трябват много сериозни усилия, за да се гордеем с това, което правим в края на деня. Мога да дам за пример „Сентилион“. Внедрихме една пълна дигитална система в производството. Ние сме една от малкото компании в света с такова решение.

В момента дори имаме запитвания и посещения от фирми от други краища на света – например от Северна Америка, защото те не са виждали подобен тип работеща система. Можем да кажем, че ние сме добре дигитализирана фирма.

Има хора по света, които първото нещо, което научават за България, е въз основа на един такъв проект. Това е огромен потенциал и той се вижда. През последните години има растеж и в приходите, и в бизнеса, и в трансформацията.

Мениджърите на много компании обаче все още не са наясно точно каква полза ще имат от дигитализацията и дали инвестицията ще се възвърне в приемлив за тях срок.

Да, но имаме чудесни примери дори от миналото.

Последните над 100 години има огромен ръст на производителността. Например да вземем една ръчна отвертка – с нея може да завием един винт, докато с една автоматична отвертка може да завием 4 винта едновременно. Много по-бързо от преди. Това е нещо видимо, можеш да го докоснеш.

При дигитализацията на процесите нещата не стоят точно така. Факт е, че докато производството може да се автоматизира, при администрацията е малко по-различно. Има стъпки напред, използваме хардуер, софтуер, но все пак се вижда, че през годините ефективност на производството и ефективност на администрацията не са съпоставими. Дигитализацията на едно производство дава огромен тласък напред. Ние можем буквално в реално време да разберем къде има забавяне в производството, какво се случва, да отреагираме веднага, да го отстраним. Ако има нужда, да използваме изкуствен интелект при вземане на решения.

Да автоматизираме, където имаме повтарящи се дейности, и по този начин да освободим хората за това, което правят най-добре – да бъдат креативни, да търсят нови решения. Тук например, когато искаме да правим един регулярен отчет, няма нужда някой да седне на компютъра и да го прави на Excel. Това се програмира, информацията се извлича автоматично, изпраща се, може да сигнализира при достигане на някакви лимити и тогава ние като управляващи процесите да реагираме и да направим последващи действия.

Кохлеарните импланти са важна част, но далеч не единствената в дейността на компанията. Вие подпомагате и космическата индустрия. Разкажете ни повече за този тип дейност?

„Сентилион“ се стреми да бъде в челните редици на технологиите, а това включва не само медицинските решения, но и високотехнологични разработки за космическата индустрия. Нашата компания има дългогодишен опит в производството на електронни модули и системи с висока степен на надеждност, което ни позволява да бъдем доверен партньор на водещи организации в космическия сектор.

Работим по проекти, свързани с развитието на електрониката за спътникови системи, комуникационни модули, навигация и управление. Космическата индустрия изисква изключително високо качество и устойчивост на екстремни условия като радиация, вакуум и големи температурни амплитуди. Благодарение на нашите експертни познания, сертифицирани процеси и модерна производствена база ние сме в състояние да осигурим решения, които отговарят на най-строгите международни стандарти.

Какви са последните технологични иновации, върху които работи компанията?

Ние въведохме много голяма дигитализация на административни и производствени процеси. Продължаваме в посока пълна автоматизация в производството. Тъй като имаме голям микс от продукти с малки обеми, този процес е една идея по-сложен.

Фокусът ни определено през следващите години, до 2030 г., ще бъде в такъв тип автоматизация в производството, която да е достатъчно адаптивна към различните продукти, за да гарантираме качеството на изделията. Особено при медицинските и аероспейс Клас 3 изделия, че ще могат да издържат продължителността на буквално един човешки живот.

Какво казвате на хората, които се притесняват, че изкуственият интелект и технологиите ще вземат тяхното работно място?

Трябва да сме честни. Има хора, които наистина трябва да се притесняват. И това са хората, които няма да могат да надскочат възможностите на повтарящите се дейности. Тук мога да дам сигнал. Развивайте се, учете, опитвайте!

Няма как в такъв динамичен свят човек да продължи да работи с възможностите от преди 30–40 години. Няма да изчезнат просто някакви позиции, всичко се трансформира. Ако някой иска нещо повече, трябва да е по-бърз от развитието на изкуствения интелект.

Как си представяте бъдещето на медицинските импланти?

Между другото, в тази сфера има доста сериозно развитие. Медицинските импланти са на пазара от 30–40 години и са интересно технологично откритие. Ако сравним човешкото тяло с компютър – има хардуер, има и софтуер. И както в един компютър, така и в човешко тяло някои части могат да бъдат заменени – било то орган, било то нещо друго. Разбира се, по-сложно е със софтуера, защото един човек се ражда с този софтуер.

Имплантите за сметка на това се развиват с бърза скорост в посока качество и надеждност. Могат да изкарат до 99 години. И стават все по-малки, все по-невидими и с много, много функционалности.

Бъдещето ще е във все повече импланти. Така човечеството иска и се опитва да удължи човешкия живот. И успява през последните десетилетия.

Видимо е, че нашият живот се удължава значително, а в близко бъдеще ще се удължи още повече.

Вие споменахте човешкия софтуер. Компанията на Илън Мъск – Neuralink, не прави ли точно такъв опит да се намеси драстично в софтуера?

Тук, разбира се, e тънка граница между технологията и етиката, и манипулацията. Да, правят се опити.

Предполагам, че особено автократичните режими имат огромно желание да могат да манипулират по удобен начин за тях човешкото съзнание.

За мен е важно, че продуктите, които ние произвеждаме, 100% запазват човешката индивидуалност, човешката информация. По никакъв начин не искаме да се намесваме и да знаем кой къде е, с кого говори, по какъв начин мисли, какви нагласи има за себе си и за света. Единствената ни цел е да помагаме на хората да възвърнат едно от сетивата си.

Все пак къде точно виждате границата между иновациите и етиката?

Според мен всяко едно нещо, което влиза в личното пространство на човека, вече прекрачва някаква граница. Когато човек взема решение дали да ползва дадена технология или не, тогава е напълно в реда на нещата. Например човек решава да сложи очила, за да прогледне. A там, където технологията взема решение без осъзнаване от човека, там стигаме до една зона, която не е приемлива.

Имало ли е моменти във вашата кариера, когато сте се колебали дали дадено бизнес решение е морално устойчиво? И какво надделява в такива ситуации?

Имало е, защото, както е и в момента, в „Сентилион“ не искаме да произвеждаме електроника за всякакъв тип индустрия. Имахме запитвания от индустрия, която според мен е спорна с въздействието си върху обществото, въпреки че потенциалната сделка изгледаше финансово отлична. Все пак ние искаме да подобряваме живота на хората, а не да правим просто бизнес и пари.

Тогава си казахме: не, оставаме верни на нашата мисия, продължаваме с това да сме до хората, които имат нужда от нас, не да започваме нещо различно просто защото излиза добра бизнес възможност пред нас. Не всичко е пари, важното е наистина да сме в полза и на обществото. Да, имал съм такава дилема.

В допълнение мога да кажа, че наистина вярвам, че за да спим спокойно, трябва да следваме нашите вътрешни ценности и да не ги нарушаваме.

Смятате ли, че бизнесът трябва да бъде по-активен в защита на човешките права, околната среда, демократичните ценности?

Категорично. Вярвам, че не само всяка компания може, а и трябва да създава едно устойчиво общество. Да бъде пример как могат да се спазват правила, как можем да пазим околната среда, как можем да помагаме на хора в нужда, как можем да сме емпатични в ситуации, в които човешкото съзнание, тяло, има нужда от някой до себе си, за да прескочи дадени препятствия. И да, категорично мисля, че компаниите са длъжни да помагат на екипите си, за да изграждат един по-добър мироглед за света около тях.

„Сентилион“ прилага така нареченият People-Centric подход на управление. Какво означава това на практика?

Всяка една организация, както и „Сентилион“, има нужда от колеги, от екип, който може да работи заедно, може да движи нещата напред, да постига нови цели. С което павира новия път за постигане на бъдеще, което ни харесва, което е устойчиво, което, разбира се, и нашите клиенти оценяват. Освен че поставяме хората в средата на всички наши действия и решения, ние се опитваме да сме заедно с тях и при постигането не само на професионални, но и на лични цели.

Имаме една политика, в която всеки си поставя 5 лични цели, които обсъждаме и съответно ние като компания се опитваме да помогнем на хората да ги постигнат. Тези цели могат да бъдат буквално от „Искам да обиколя света“ до „Да завърша висше образование №3“. С това искаме да покажем, че професионалното развитие може да помага на личното. Вярвам, че това държи хората мотивирани и провокира желанието им да се развиват заедно с екипа.

Кое е клишето в лидерството, което най-много ви дразни?

Не може би точно клише, но съм имал ръководители, които казват това, което хората искат да чуят. Например аз по никакъв начин не мога да обещая или да кажа нещо, в което не съм сигурен.

Или когато се каже „Хората са на първо място“ и в същия момент действията са различни. Друг пример – има ситуации, в които се казва, че в грешките няма нищо страшно и от тях се учим. Да, така е, но трябва да направим оценка на риска – да кажем тази грешка е приемлива, но друга може да е фатална. Особено когато става въпрос за такъв бизнес като нашия, с импланти, които влизат буквално в главата на човек. Една грешка може да е катастрофална за цялата компания.

Имало ли е моменти, когато сте се чувствали безсилен като мениджър?

Със сигурност. Всички сме хора и наистина има пикове и спадове. В крайна сметка тези конкретни случаи правят професионалния опит.

И тук, от друга страна, е добре да се каже, че може да се чувстваме безсилни, но със сигурност червеният конец на ръката няма да ни помогне. Трябва да седнем, да помислим, да решим и да тестваме – един път, втори, трети и в крайна сметка, излизаме от ситуацията.

До момента се е получавало. Съмнявам се, че има бизнес, в който има само един розов път напред. По-скоро се движим в някакви моменти нагоре-надолу. В крайна сметка важното е да се поддържа правилната посока.

Спомням се, че във видеото за „Мениджър на годината“ казахте, че бихте взривили моста към път с табела „Без изход“.

Да, така е. Наистина, ние, в „Сентилион“, имаме този екипен дух, който с откритост, с честност, с това да споделяме всякакви проблеми, взимаме решенията заедно. Когато знаем всички гледни точки, намираме много по-устойчиви пътища с правилната аргументация и с необходимия ресурс и енергия.

По кои значими въпроси ви се струва, че няма достатъчно чуваемост в обществото?

Има много хора в нужда, които остават встрани. Те имат необходимост от подкрепа, Няма причина, дори една тема да е далечна за някои хора или може би дори неприятна, тя да не бъде говорена.

Има неща, за които трябва да се говори. Било то от телефоните в училище, до хора, които са изгубили слуха, всичко това трябва да бъде говорно. Не трябва да има такива табу теми, когато става въпрос за общество, когато става въпрос за човешки животи, за човешки съдби.

И трябва да се търсят решения, трябва да се помага на тези хора.

Какво според вас може да направи държавата, за да бъде по-гостоприемна към хората с увреждания?

Държавата на първо място трябва да води един такъв процес. Под държавата визирам и хората, които често са цитирани по медиите, които имат влияние.

Винаги с какъвто и проблем да се захваща човек, първо трябва да признае, че го има. След като го признае, винаги се намира решение, което, вярвам, може да бъде достатъчно устойчиво и да бъде надграждано с времето. Така че признаването на проблема е това, което за нас, за България, за нашето общество е ключово за нашето развитие.

Какво послание бихте отправили към младите хора, които са обезверени за бъдещето?

Младите хора имат огромно предимство. Защото имат достъп до много информация.

Те могат с един клик да стигнат до всички точки на науката, на света, на събитията. Какво могат да правят с тази информация, е големият въпрос.

На първо място те трябва да искат за себе си нещо повече. Така че посланието ми е – искайте. Просто искайте да се развивате, искайте по-добър живот за себе си. Искайте нещата да се случват така, както вярвате, че трябва да се случват.

Убеден съм, че младите имат много по-големи възможности, много по-голям потенциал.

Гледайте добрите примери и помислете как може да се впишете в тях и да ги надградите.

Можете да поемете риск, особено докато сте млади, защото сега е моментът.

„Сентилион“ е иновативна фирма за производство на електронни модули, сис­теми, комплексни продукти и услуги в областите МЕДИЦИНА, АВИОНИКА и ПРЕЦИЗНА ИНДУСТРИАЛ­НА ТЕХНИКА. Повече от 25 години компания­та е на българския пазар и доказва, че и у нас могат да се произвеждат високотехнологични решения в различ­ни области и да се предлага качество на международно ниво.

Всички про­изводствени помещения са контроли­рани EPA зони.

Николай Киров завършва висшето си образование в Германия, а през 2008 г. се завръща в България. Той управлява компанията от 2018 г. и под негово ръководство „Сентилион“ се фокусира върху внедряване на нови технологии и процеси, които подобряват продуктивността и конкурентоспособността. Компанията е абсолютен иноватор в производствените и бизнес процеси, а внедряването на Manufacturing Execution System (MES) на SAP-платформа я направи единствената в Централна и Източна Европа, която е успяла да реализира такъв проект и да внедри производство без хартия.

Препоръчани книги от Николай Киров:

„Мисленето“ – Даниел Канеман

„Атлас изправя рамене“ – Айн Ранд

„Пътят към величието“ – Джим Колинс

„Sapiens: Кратка история на човечеството“ – Ювал Ноа Харари

„Автобиография“ – Марк Твен