Силно амбициозна и винаги подготвена, 28-годишната Соня Т. искаше да бъде повишена и да заеме мениджърска позиция. Работеше над 5 години в компанията и притежаваше нужните образование и опит, за да бъде директор на отдел. Но ръководството беше разколебано дали да ѝ възложи повече отговорности заради особеност в характера ѝ. Соня „никога не грешеше“ и не признаваше пропуски в работата си. Когато прекият ѝ ръководител ѝ посочваше грешка, тя я омаловажаваше и прехвърляше вината към някой друг или към обстоятелства извън нея. Това дразнеше всички в екипа, които иначе я уважаваха заради отдадеността към работата ѝ и това, че винаги е добре аргументирана. Как в тази ситуация трябва да постъпи ръководството? Представяме ви коментарите на двама мениджъри и един консултант. Соня да не се издига в йерархията Тодор Иванджиков, председател на Асоциация на българската авиационна индустрия Ръководството трябва да работи и използва добрите качества на всеки служител. Когато има грешки, би трябвало мениджмънтът да ги дискутира с екипа, като не се натяква, а се анализира конкретната причина за тях. Не трябва да се издига в йерархията служител с поведение като това на Соня. Въпреки качествата ѝ, ...