През последните години повечето хора казаха голямо и категорично довиждане на работата от 9 до 5, на стандартната структура, при която сме едни на работното място и други вкъщи. Хората осъзнаха, че целта ни не е да оцеляваме въпреки работата, а да процъфтяваме чрез нея. В резултат те поставиха личното си благосъстояние и усещането за удовлетворение – емоционално, психическо, физическо, професионално и финансово – като ясно очакване към своите работодатели.

Пандемията от Covid-19 „отключи“ стремежа на бизнеса да бъде в крак с приоритетите на хората. Подтикнати от снимките на CEO-та по долнища на пижами, компаниите решиха да се фокусират върху благоденствието на наетите от тях.

Така благосъстоянието стана цел номер едно на добрите работодатели. А тази трансформация доведе до новите роли на редица организации.

Хронология на еволюцията на благосъстоянието

Към това ново отношение първи проправиха път IT компаниите, които съвсем в началото измерваха щастието на хората си с брой кошници с плодове, биопродукти в хладилника, стаи за сладолед, часове за бира, джаги, Playstation и X-box игри и други, дотогава екзотични за нашите географски ширини, прояви.

В други компании беше обърнато внимание на хората с деца, като им се осигуриха детски градини, занимални, почасови детегледачки и други, подпомагащи работещите родители, услуги.

Тогава дойде Covid-19. Затворихме държавата и започнахме да заменяме куче срещу дете, за да излезем на разходка в парка. Размихме границите на работа и личен живот. В едно помещение хора от четири поколения учихме и работихме заедно. Burnout вече стана не просто понятие от екрана, а тежък чук от реалността, който се стовари с все сила върху много от хората и пряко се отрази на техния живот и работа.

Синьото небе, чистият въздух и дворът на село станаха дом за работещите, успяващите и щастливите. Хората извикаха на висок глас посланието си за свобода, простор и необятна шир и предпочетоха всичко това пред луксозните офиси, макар с биопродукти, сладолед и X-box.

Мотивирани, но и ангажирани

Всичко това постави компаниите пред сериозното предизвикателство как да ангажират хората, работещи от дистанция, като в същото време направят офисите привлекателно място за тях, така че поне понякога да могат да събират екипите си там. Kак да направят така, че да повишат ефективността на хората си, без това да води до burnout (работещите вече си научиха урока), като в същото време осъзнават важността на корпоративното благосъстояние като екзистенц минимум на добра работна атмосфера и резултати.

Новите позиции

Така се роди и осъзнатата необходимост от нови роли, чиято цел в крайна сметка е една – благосъстоянието на хората, а от там и на организацията като цяло.

Няма да влизаме в детайлите на многобройни изследвания, които доказаха, че щастливите служители са по-ефективни и успешни в работата си. Това ще оставим на група американски учени. Нас повече ни заинтригуваха новите позиции, които се родиха, и дейностите, които стоят зад тях. Защото един от коварните признаци за неспокойните времена са по-дългите наименования на длъжностите.

Ето няколко примера, които подчертават ясната връзка във функцията на всяка от ролите независимо от нейното име: Director of Remote Experience (директор по отдалечено преживяване), Chief Wellbeing Officer (главен служител по благосъстоянието), Welfare & Resilience Manager (мениджър по благосъстоянието и устойчивостта), Chief Happiness Officer (главен служител по щастието), Mental Health Manager (мениджър психично здраве), Head of Team Anywhere (ръководител на екип „Навсякъде“).

Причината за появата на тези описателни длъжностни наименования е, че те представляват отговор на безпрецедентна криза, а именно – решимостта на организациите да се обърнат към своите служители и да ги подкрепят като единствен път към успеха на компанията. Днешните нови работни роли отразяват променящите се оперативни структури на компаниите, които правят работата от разстояние възможна и желана, без това да вреди на бизнеса.

Така директорът по щастието на хората в компанията е натоварен със задачата да гарантира, че всички работещи в нея се чувстват ценени, подкрепяни и свързани с организацията, въпреки че нямат физически офиси.

Корпоративните успехи зависят от личното щастие

И докато тези описателни заглавия на различни функции са сравнително рядко срещани в България, то определено виждаме, че функциите на HR практиците се движат все по-стремглаво в тази посока. Тенденцията е хората да продължат да изискват и да търсят лично щастие и тъй като голяма част от своето време прекарваме в работа, отговорността на работодателите расте и ще расте все повече в тази посока. Независимо дали се казваме директор „Щастие“, или все още се наричаме с „тривиалното“ директор „Човешки ресурси“, то едно е сигурно – благосъстоянието на хората в компанията вече е до голяма степен очаквано от нас и влиза в длъжностните ни характеристики.