Господин Тайе, ползите или негативите са повече от изкуствения интелект?

AI разполага с огромен потенциал да предложи множество възможности за развитие на човечеството, някои – в добра посока, други – не толкова. Увлечението по т.нар. технологичен напредък обаче постави човечеството в центъра на собствения му експеримент, резултатите от който все още никой не знае.

Положителните страни на неговото развитие са, че можем да намалим човешките грешки, да разширим производителността до денонощен непрекъснат цикъл, да прехвърлим на технологиите повторяемите работни задачи, да демократизираме творчеството и изкуствата и да включим AI в помощ на медицината и на рисковите професии.

Това обаче са ползите, които сме планирали. Има и непредвидени развития, от които ще изскочат и нови възможности за бизнеса. Като футурист и стратег ще ви посоча и нежеланите последствия.

Вече сме свидетели на все по-голям дефицит на вниманието, на „шествието“ на фалшиви новини, генерирани от изкуствен интелект, на спад на коефициента на интелигентност сред населението за първи път от поколения насам. Това са видимите „червени лампички“ за потенциалното въздействие на AI. Повишава се рискът от „затъпяване“, когато „мисленето“ бива възложено на външни (под)изпълнители.

Изкуственият интелект по-скоро ще реши или ще задълбочи глобалните проблеми – с климата, световния мир и преодоляване на неравенството?

Лесно можете да възложите на AI да разреши или допълнително да задълбочи световните проблеми. Една от надеждите в контекста на постоянните иновации през последните 100 години е, че технологичният напредък ще разреши проблемите на човечеството. Макар в много случаи те да са донякъде оправдани, не съм толкова уверен, че изкуственият интелект ще може да ни е от помощ в тази посока.

Крайните резултати от работата му отново ще зависят от хората (например как ще се използва, кой ще има достъп до възможностите му и т.н.). Хората невинаги са разумни и рационални, когато действат в дългосрочен интерес на ближния си. Всъщност алчността, краткосрочните ползи, политическите амбиции, властта, сексизмът и расизмът играят огромна роля при използването на технологиите. Затова и съм песимист относно способността на AI да разреши глобални проблеми като изменението на климата, поддържането на световния мир и намаляването на неравенството.

Как ще се управляват компаниите в бъдеще?

Компаниите вече търпят много промени, които им се отразяват благоприятно. В момента се поставя акцент върху корпоративните общи цели, внася се по-голямо разнообразие в ръководните екипи, на повече места се въвежда четиридневната работна седмица, осигурява се по-голяма прозрачност на операциите и веригите за доставки, повишава се съзнанието за социалните и екологичните отговорности на бизнеса, гарантира се по-голяма гъвкавост на работното място. За щастие, епохата на авторитарния стил на управление, който властваше, когато започвах корпоративната си кариера, вече е почти изчезнал.

Свидетели сме на по-добър баланс между корпоративните нужди и интересите на служителите – който може би твърде много се беше наклонил в полза на корпорациите през последните десетилетия.

Какво ни очаква през следващите пет до десет години?

Очаквам служителите успешно да защитават личното си време, тъй като хората и обществата ще се съобразяват повече със здравето и благополучието си. Специално западното общество вече прехвърли пика на материализма и започва да възприема постматериалистични ценности и модели на поведение. Именно върху тези ценности напоследък се фокусират и социалните корпоративни цели. Това, разбира се, означава, че иновациите на работното място ще продължат да се развиват в полза на личните нужди на хората (в разумни граници).

Появяват се все повече алтернативни начини за работа, така че организациите ще трябва да въведат иновации, които ще са привлекателни за служителите, ако искат да получат достъп до хората, които са им нужни.

Бихте ли посочили три най-важни умения, които да развиваме, за да изпреварим скоростта, с която се развиват технологиите?

Първо, започнете със сценарийното планиране. То ви позволява да „преживеете“ бъдещето и да „забавите“ скоростта на технологичните промени. Разбира се, те ще се случват с обичайната скорост; просто няма да ги приемате като „разрушителни“ или „властващи“, защото ще можете да ги разпознаете, проследите и осмислите отрано и да сте подготвили „отговора“ си. Защото не скоростта на промените тревожи мениджърите, а липсата на подготвеност за неочакваното.

Второ, идентифицирайте „чувствителните“ точки. Натрупваните и неразрешени напрежения или травми са „родилното отделение“ на технологичните иновации. Напрежение се натрупва, когато хората търпят даден проблем. При липса на жизнеспособни алтернативи ограничената лична свобода на действие често води до примирено приемане от обществото („Какво да направим!“). Именно това неудовлетворено желание за по-добър път води до бързо приемане и промяна, когато най-накрая се появи привидно по-добра алтернатива. Неразрешените напрежения рядко са скрити или неизвестни. Ако знаете причината за недоволството на клиентите, по-добре да стигнете до някакво решение скоро, защото може да сте сигурни, че някой друг вече работи върху него. Освен това идентифицирането на травмите и проблемите, причинени от другите, ви дава възможност да търсите и предложите технологично решение.

Трето, бъдете „пионери“ на възприятието. Така наречените индустриални експерти са наистина такива в своята парадигма – те познават историята на сектора, в който работят, и имат опит в сегашната среда. За съжаление, тази експертиза не е непременно подходяща за предвиждане на технологичното бъдеще. Дори често е точно обратното. Експертите се привързват към парадигмите, които познават, и ще ви изтъкнат куп причини, поради които секторът им е различен и няма да бъде разтърсен от технологичните промени. За да преодолеят този отпор, мениджърите трябва да съберат около себе си и да подготвят екип от т.нар. „пионери“ на възприятието – „аутсайдери“, които виждат света, бизнеса и бъдещето по различен начин. Именно те, колкото и да не са свързани с установените операции в съответния сектор, вероятно ще са много по-далновидни, когато на хоризонта се зададе потенциалната технологична промяна.

Кои ще бъдат най-печелившите бизнеси до края на десетилетието?

Ще споделя един доста ефективен метод за предвиждане на индустриите, при които може да се очаква растеж. Това е т.нар. „теория на махалото“, която може да се обобщи по следния начин: Винаги когато печелим нещо, губим друго. С течение на времето това, което губим, става все по-ценно и нашите възприятия и поведение се променят в съответствие с него, което пък мотивира бъдещите промени.

С други думи цената, която плащате, е прогнозен фактор за бъдещата промяна. Ако приложим тази теория за периода преди 40 години, бихме могли да предвидим неизбежния преход към възобновяеми енергийни източници (тъй като природата, естествената ни среда, беше „победена“ от материализма, естествено се изостриха и възприятията ни именно към неговите прояви и въздействието на изкопаемите горива).

Днес сме свидетели на редица глобални тенденции, които изискват неизбежни решения. Към тях са задълбочаващият се дефицит на внимание, пристрастяването към допамина, самотата и др. Те ще стимулират и бъдещия растеж в някои индустрии.

През 2024 г. ситуацията в света изглежда мрачна – и с поглед към смрачаващия се хоризонт мога да предвидя, че военната индустрия ще е най-печелившият бизнес до края на десетилетието. Това не означава, че трета световна война е неизбежна, а че увеличаването на разходите за въоръжаване е неизбежно.

Как мениджърите да предвидят какви времена идват за индустрията и бизнеса им?

Трябва да усвоите някои методи на мислене за бъдещето и да ги приложите в компанията или бизнеса ви. Може и да ви звучи изненадващо, но повечето прогностични методи са относително лесни за научаване. Просто мениджърите избягват да ги упражняват, защото предпочитат спокойствието на илюзията за сигурност, която им дават таблиците, графиките и прогнозите.

Прилагането на методите за прогнозиране, свързани с вътрешните иновации и стратегическите процеси, позволява на организациите да си осигурят устойчиво конкурентно предимство пред съперниците си.

Конкурентите може и да могат да реагират на действията ви, но няма лесно да надникнат в тънкостите на стратегическите ви разсъждения, тоест как виждате бъдещата среда и защо.

В момента с какво се занимавате?

Активен и ангажиран член съм на общността, в която живея. Доброволец спасител съм към Lennox Head Surf Lifesaving Club, тренирам футболния отбор (до 12-годишна възраст), в който играят дъщерите ми, и съм част от треньорския екип на Byron Bay Runners Club. Обичам да плувам, боксирам се и съм състезател по триатлон.

Стив Тайе е специалист в сценарийното планиране и разработването на дългосрочни стратегии за компании, индустрии и общности. Бивш национален форсайт мениджър на световния пивоварен гигант Foster. Има магистърска степен по стратегическо прогнозиране от Технологичния университет „Суинбърн“ в Мелбърн и е възпитаник на програмата за сценарии на Оксфордския университет. Член на борда на Асоциацията на професионалните футуристи като представител на региона на Океания. Автор на книга за сценарийно планиране – „Преосмисляне на стратегията“ (Rethinking Strategy, издателство Wiley), която е носител на редица международни награди.