Ленд артът е течение в съвременното изкуство, при което художниците създават произведенията си изцяло от природни материали (камъни, чакъл, пясък, клони, листа, вода и пр.) или ги вписват в природната среда. Повечето от творбите се реализират в открити и отдалечени райони и се представят пред публиката единствено чрез фотографии или видеофилми.

Идеята, че изкуството трябва да излезе от градската среда и да потърси ново и адекватно общуване с природата, не е нова. Тя може да се наблюдава през всичките години на развитие на импресионизма и постимпресионизма, които въздействат върху зрителите именно чрез пресъздаването на красиви и колоритни природни пейзажи – поля с цветя, водни повърхности, гори, планини.

Ленд артът надгражда този пиетет към естествената среда с желанието си непосредствено да се интервенира в нея.

През 1954 г. Хърбърт Байер изгражда своето произведение Earth Mound в Аспен, Колорадо, като смесва неподправеността на конусовидния кратер, чиито стени са покрити с трева, и противоречивостта на разположената в центъра му каменна колона.

Възниква през 60-те и 70-те години на ХХ век като продължение на зараждащото се екологично движение, част от стремежа на различни природозащитници да запазят дивата природа, застрашена от унищожаване от индустриалното производство и разрастващите се градски пространства. Ленд артът е част и от концептуалните изкуства, които отхвърлят съществуващия модел на създаване, разпространение и притежаване на художествените произведения, противопоставят се на виждането, че музеите са основните институции за съхранение на арт колекциите и се опитват по-активно да ангажират публиката в общуване с творците и техните творби.

Ленд арт произведенията често са големи, понякога даже огромни като мащаб – простират се на няколко десетки декара или са вкопани в няколко десетки метра в дълбочина в земята. Повечето от тях третират социални и политически проблеми – урбанизацията, разширяването на градските пространства за сметка на природните, презастрояването. Някои изразяват културни представи – подмяна на познатите ритуали, нуждата от преосмисляне на мястото и ролята на жените, загубата на персонална идентичност или групова принадлежност. Много от художниците са екоактивисти, ангажирани в различни протестни акции – срещу замърсяването на почвите и водите, незаконното строителство, провеждането на ядрени опити, опазването на хабитата на животните.

Double negative на Майкъл Хейзър е създадена през 1969 г. и представлява два огромни изкуствени разреза с дълбочина 15 метра, вписани в ръбовете на скалите на планините на Невада, направени чрез премахване на 240 хил. тона пясъчник.

Сред родоначалниците на ленд арта са американските художници Харви Файт и Хърбърт Байер, които още през 40-те и 50-те години създават оригинални и магнетични произведения. Но безспорен пример е творчеството на тримата големи американски художници Майкъл Хейзър, Робърт Смитсън и Уолтър де Мария. В емблематичните си произведения Хейзър изследва връзката между видимото осезаемо пространство и имагинерните невидими обекти. Неговите мащабни, често фантазни и провокативни работи въздействат чрез различните си форми и обеми, противопоставянето на усещанията за присъствие и естественост и тези за възвишеност и креативност.

City на Майкъл Хейзър е  започната през 1972 г. сред пустинята на Невада и е завършена цели 50 години по-късно. С дължина от близо 2 км и ширина от над 1 км тя е определена за най-дългото произведение на съвременно изкуство, създавано някога. Изградена е от значително количество пръст, глина, пясък, чакъл и бетон, които са натъпкани в криволичещи линии от пътища, могили, извити повърхности, празни басейни, а в двата края са поставени причудливи бутафорни сгради. Вдъхновена е от индианските традиции за изграждане на могили и предколумбийските ритуални градове в Централна и Южна Америка. Произведението е обявено за местна забележителност. То е притежание на специално създадена фондация, която се грижи за опазването му. Целият процес по неговото построяване е на цена от 40 млн. долара, която е платена от множество американски арт музеи, културни институции и частни дарители.

Естетиката в малкото на брой легендарни работи на Робърт Смитсън, който загива едва 35-годишен при самолетна катастрофа, загатва за ефимерността, непрестанната променливост на природата – в контраст на човешкото желание за трайност, монументалност, вечност. Като разчита на играта на отражението, на калейдоскопичното пречупване между естествеността на средата и механичното вмешателство на човека, художникът пресъздава представата за извечния кръговрат, в който всички природни или социални системи, макар и перфектно поддържани от човека, могат да изпаднат в безпорядък.

The Lightning Field на Уолтър де Мария от 1977 г. е магнетична инсталация от 400 стоманени стълба, поставени прави на разстояние от 1 км един от друг в пустинята на Ню Мексико. Всеки от тях е висок от 5 до 9 метра и гледани отстрани, върховете им образуват идеално подравнена хоризонтална линия. Въпреки заглавието на творбата (и интерпретациите на фотографите) стълбовете рядко са удряни от мълнии.

Например скалите, отломките, ронещата се почва са показатели, че земята се захабява. Изоставените жилищни сгради и търговски центрове, разрушените паметници, разбитите улици маркират изчезването на човешката цивилизация, промените в културата и навиците на живот.

Наблюдават се различни варианти на ленд арта. Класическите творби от втората половина на ХХ век са по-мащабни, по-скоро вплетени в природната среда и донякъде изключващи взаимодействието с хората. Новите произведения са по-камерни, пространствено адаптивни, нетрайни и в някаква степен по-интимни – подобно на работите на художничките Ана Мендиета и Мег Уебстър. Отличават се и работи, които силно привличат вниманието на обществото поради своята оригиналност и комуникативност, търсят съучастието на аудиторията в процеса на своята публична реализация – пример за това е художественият тандем Кристо и Жан Клод.

Spiral Jetty на Робърт Смитсън от 1970 г. отразява интереса на твореца към живописното начало и мащаба на времето. Кеят се състои от дългата близо 460 метра рамка, която спираловидно се извива в цветните води на Голямото солено езеро в Юта. Тя е изградена от близо 6700 тона кал, солни кристали и базалт и носи представата за ентропията (втория закон на термодинамиката), която предсказва евентуалното изчерпване и колапс на всяка дадена система.

За съжаление, много от ленд арт произведенията остават недовършени, а други изискват дългогодишна поддръжка, за да бъдат запазени в първоначалния си вид. Това е трудоемко и скъпо изкуство, което разчита на значимата финансова подкрепа на различни организации и спонсори.

Ленд артът е твърде зависим и от съдействието на медиите, доколкото медийните репрезентации (фотографии и филми) могат да покажат (даже да докажат) съществуването на една или друга творба. Макар работите да изглеждат като продукт единствено на творческите търсения на художниците, в много отношения те включват и остра социална и културна критика, оценка на определени политически действия, реакция на очакванията и нагласите на аудиторията. Но това странно, не толкова популярно изкуство все пак доказва, че човешката амбиция, креативност и житейска осъзнатост могат да допълват очарованието и непосредствеността на природата.