Мартин Скорсезе е един от най-великите живи режисьори на нашето време. За своите 80 години този дребен американец от италиански произход е променил основните правила на седмото изкуство повече пъти, отколкото всеки друг режисьор.

С над 60 заглавия във филмовата си кариера, един спечелен „Оскар“ и близо 70 и отгоре продуцентски проекта Мартин Скорсезе превръща киното в онова, заради което хората го наричат „изкуство“. Остри кадри, близки планове, тишината в сцените, динамичният разказ, неконвенционалните персонажи и прочее и прочее...

Скорсезе прави кино в чист вид. Епични шедьоври, удоволствие за сетивата за всеки киноман, които ще останат в историята.

Епос и истинска история

В модерното кино едва ли има друг режисьор, който да снима със същия размах, страст и брутален реализъм, както живата легенда на киното Мартин Скорсезе. Филмите на този неуморим гений, чиято кариера се простира вече седем десетилетия, се редят сред най-големите шедьоври и Скорсезе отново ще докаже недостижимото си величие с може би най-амбициозния си и безкомпромисен проект до момента – епичната криминална драма „Убийците на цветната луна“. Тя разказва обляната в кръв история на движеното от чиста алчност системно унищожение на един народ. Филмът изправи на крака публиката на 76-ото издание на фестивала в Кан и още тогава се заговори, че новият проект на Скорсезе, както и двете му големи звезди – Леонардо ди Каприо и Лили Гладстоун, ще са едни от основните претенденти в надпреварите за „Оскар“ тази година. А после Vogue Britain ги сложи на октомврийската си корица. С две думи – „Убийците на цветната луна“ пише филмова история, докато ние гледаме.

Леонардо ди Каприо и Лили Галдстоун в "Убийците на цветната луна"

Филмът адаптира базирания на действителни събития бестселър на Дейвид Гран „Убийците от Оклахома и раждането на ФБР“, преиздаден у нас отново с името „Убийците на цветната луна“ (изд. „Сиела“). Действието се развива в едноименния американски щат през 20-те години на ХХ век, период, станал известен като „Големият терор“, и проследява историята на племето осейдж, на което петролът носи огромно богатство, като само за една нощ превръща хората му в едни от най-богатите в света. Благополучието им привлича бели пришълци, които не щадят средства, за да се домогнат до всичко до което могат, преди да прибягнат и до хладнокръвни серийни убийства. Ди Каприо и Гладстоун влизат в ролите на реално съществувалите съпрузи Ърнест Бъркхарт и Моли Кайл, която е индианка от племето осейдж. Двамата са една от малкото междурасови двойки, които живеят в резервата през 1920 г. във времена на бурна промяна, което повлиява и на отношенията им. Ди Каприо е забележителен като ветеран от Първата световна война, надяващ се – като толкова много бедни, амбициозни мъже от онези времена – да намери своето богатство в петролния бум. Но именно Лили Гладстоун, самата тя горда индианка, израснала в резервата Блекфит, който пресича северна Монтана и границата с Канада, е звездата на този филм и прави големия си пробив. За нея Ди Каприо казва, че е „абсолютно удивителна и носи целия филм и историята на плещите си“.

Но ние се обръщаме към Мартин Скорсезе и аплодираме неговото величие на голям екран. Защото този дребен мъж с проблемен, странен и динамичен живот е създал повече кино, отколкото някои хора ще успеят да видят в живота си.

Малката Италия, Робърт де Ниро и киното

Израснал в квартал, наречен Малката Италия в Ню Йорк, Мартин Скорсезе е закърмен с гангстери и банди. Той чете езика им и разбира живота им. Преди много години дори е бил част от тях. Именно там се заражда любовта му към темите за насилието и социопатията и пак там той се среща с мъжа, с който в наши дни ще са най-добри приятели и ще снимат десети филм заедно. Това е Робърт де Ниро. Преди двамата да се съберат отново заедно – единият в кадър, а другият като диригент в сянката, те работят по късометражния филм The Audioton от 2015-а, поръчан като реклама за казина в Макао, Китай и Манила, Филипините. А последният пълнометражен филм, в който може да ги проследите, е „Ирландецът“, но преди това е пищният „Казино“ от 1995 г. Приятелството им датира от времена, толкова различни от тези днес и далечно забравени.

Двамата се срещнат в началото на 70-те години на миналия век из улиците на Малката Италия, където са израсли сред микс от артистични вдъхновители и истински гангстери. По това време, както си спомня Скорсезе, двамата с Де Ниро били във враждуващи компании и разменяли лоши погледи, но само до там. За официалното запознанство на Де Ниро и Скорсезе е отговорен режисьорът Браян де Палма. Той, Скорсезе, изключително младият тогава Стивън Спилбърг, Франсис Форд Копола и Джордж Лукас са част от клика млади мъже, амбицирани да правят кино. Съветват се един друг, подкрепят се и когато е необходимо, се критикуват.

Във времето, в което двамата се запознават, Скорсезе има няколко късометражни филма, а Де Ниро вече е дебютирал в игрален филм именно под режисурата на Де Палма. Трябва да минат само няколко години, за да се срещнат и на снимачната площадка. Годината е 1973-та, а двамата работят за пръв път заедно в „Опасни улици“ – филмът е със силни автобиографични елементи, защото това, което се случва на екран, са все неща, преживени от Мартин като част от прохождаща гангстерска банда.

В Малката Италия Скорсезе среща Робърт де Ниро, с когото в наши дни ще са най-добри приятели и ще снимат десети филм заедно

След „Опасни улици“ двамата се събират със сценариста Пол Шрейдър за един филм, който завинаги ще промени както техните кариери, така и американското кино – „Шофьор на такси“. Творбата се превръща в културен феномен. Развълнувани от успеха, само година по-късно двамата правят и трети проект заедно – нещо тотално различно и прието хладно от публиката. Това е джаз драмата „Ню Йорк, Ню Йорк“ с участието на Лайза Минели. Амбициозният мюзикъл не успява да разчувства публиката (за разлика от основната песен) и се превръща в провал. Един от малкото в кариерата на Скорсезе, но като първи такъв неуспехът нанася сериозни щети по самочувствието на режисьора. Разочарованието от реакцията към филма само ускорява пътеката, по която той вече е тръгнал. Това е периодът в живота на Скорсезе, в който той се опитва да живее като рок звезда. Злоупотребява с наркотици, пие, превръща се в зависим – нещо почти задължително за арт средите по онова време… както и финалът в болница. Скорсезе си спомня добре дъното. Казва, че е очаквал да умре, когато при него идва Де Ниро. Приятелят му е убеден, че само той може да режисира истинската история на боксовия шампион Джейк ла Мота, измъква го от бедата и се ражда „Разяреният бик“.

Саморазрушителната история за бокс звездата идва в перфектен момент. Темата отива и на двамата, но най-вече на Скорсезе, който обича да вкарва биографични моменти във филмите си. Филмът се превръща в небивал хит, а по-късно е определен като модерен шедьовър. Две години след триумфа, през 1982-ра, легендарното дуо прави криминалния трилър с елементи на сюрреалистична сатира „Кралят на комедията“. История, маскирана като смях през кръв и сълзи, днес е определяна като дисекция на връзката между едно психопатично съзнание с проблемно общество.

90-те бележат и новата ера за Скорсезе. Той отново се събира с Де Ниро на голям екран, този път в компанията и на Джо Пеши, с когото работят в „Разяреният бик“, за да направят „Добри момчета“. Отново мафиотски филм, отново по действителни събития, който още тогава се нарежда до най-великите заглавия на американското кино. Успехът, а по-късно и влиянието на „Добри момчета“ са всеобхватни. Пет години по-късно тримата повтарят онова, което тогава са създали, а филмът е „Казино“. Малко след този филм Джо Пеши се отказва от киното и се оттегля. И единствената причина да се завърне на екран е именно Мартин Скорсезе, който го кани с роля в „Ирландецът“.

Препускаме непростимо и пропускаме заглавия. Но тази година, във времена, в които седмото изкуство не е онова, което помним, няколко титана се съюзяват за пореден път, за да произведат поредния исторически епос. „Убийците на цветната луна“ е продължение на цикъла, започнат от Скорсезе с „Вълкът от Уолстрийт“ и разгърнат от „Ирландецът“. Днес, почти на 81, Скорсезе продължава да преподава уроци по кино.