Откакто работи в киното, което са малко над 25 години, Кристофър Нолан се е утвърдил като един от най-мащабните, изобретателни и продуктивни режисьори в Холивуд. Оригиналните сценарии, сценографиите и великолепните актьорски състави са само част от нещата, които правят филмите му („Мементо“, „Черният рицар“, „Генезис“, „Интерстелар“, „Дюнкерк“ и др.) близки до шедьоври, те печелят множество почитатели по света както в комерсиалния свят на киноманите, така и в света на наградите. Нолан е онова, което много режисьори искат да бъдат, но не са. Неговите ленти успяват умело да смесят в себе си усещането за интелектуално кино с комерсиалната нотка, която е необходима на не толкова претенциозния зрител, за да отиде и да ги види на голям екран. Затова не е учудващо, че всички са в очакване на най-новия му проект „Опенхаймер“, с който летният кино сезон на 2023-та вече е официално открит.

Светът ще помни този ден

Още през 2021 г. се заговори за „Опенхаймер“ – проект, по който Нолан започва работа още с пускането по кината на предишния му филм „Тенет“. След изключителния „Дюнкерк“ Нолан прави своеобразно завръщане на бойното поле на Втората световна война, за да разкаже историята на физика Дж. Робърт Опенхаймер, застанал начело на проекта „Манхатън“ и създаването на първото в света ядрено оръжие – атомната бомба. Сценарият е адаптация на наградената с „Пулицър“ книга „Американският Прометей“ на Кай Бърд и Мартин Шъруин и се фокусира върху драмата на Робърт Опенхаймер (в ролята ще видим изключителния Килиън Мърфи), неговите отношения с колеги, политици и военни, обявяването му за строг международен контрол върху ядреното оръжие и превръщането му в една от най-знаковите жертви на антикомунистическата истерия в САЩ.

21 юли – точно 77 години след първата контролирана ядрена експлозия, с която „за добро и зло“ човечеството овладява силата на Слънцето, – датата на кинопремиерата не е случайна, както и реакциите на публиката след предварителните тестови прожекции. Самият Нолан предупреждава – филмът може да ви „унищожи“ емоционално. С емблематичния си стил и размах режисьорът ни пренася в повратна точка от историята и дилемата пред човека, който рискува да унищожи света, за да може да го спаси. Нолан коментира, че историята на Опенхаймер е пълна с невъзможни въпроси, невъзможни етични алтернативи и парадокси: „В неговата история няма лесни отговори. Има единствено сложни въпроси и това прави историята толкова завладяваща“. Режисьорът казва, че се е постарал да остави и един голям отворен въпрос, който да накара хората да мислят.

Преди „Опенхаймер“ Кристофър Нолан беше сред първите големи творци, които публично изразиха разочарованието си от решението на компания Warner, с която той работеше доскоро, да пускат филмите си едновременно в кината и на стрийминг платформата си. Но Нолан е един от малцината, които отказват да станат част от тази практика. Сниман с IMAX камера и произведен специално за киноекран, „Опенхаймер“ предлага преживяване, което спира дъха. Като повечето филми на Кристофър Нолан всъщност.

Една Super 8 камера

Когато човек слуша или чете историята на някои от най-популярните режисьори, които са оставили трайна следа в киното, открива едно сходство между тях – всички те снимат от малки или се запалват по киното в ранна възраст. Кристофър Нолан не прави изключение. Подобно на Стивън Спилбърг, чийто първи детски филм може да откриете онлайн, Нолан снима своя на камера Super 8, взета назаем от баща му. По онова време Кристофър е само на 7 години. Роден в Лондон, той често прекарва летата си в Чикаго. Един ден Нолан открива камерата на баща си и решава да заснеме малък филм на име Space Wars. Вдъхновен е от любимата му по онова време поредица Star Wars и от своя чичо, който работи към НАСА. В едно свое интервю Нолан разказва, че първият му мини филм е направен от екшън фигурки и декори, построени от глина, кори от яйца и тоалетна хартия, а по-малкият му брат Джонатан, с когото днес работи рамо до рамо, играе една от ролите. Чичо му пък му дава кадри от изстрелването на ракетите Аполо, които той решава да ползва. „Реших да презаснема тези кадри с камерата и да ги вкарам във филма си. Мислех си, че никой няма да забележи, че са направени така. Грешах, разбира се.“ Четири години след този случай Кристофър Нолан е сигурен, че иска да се занимава с кино или поне нещо свързано с разказване на истории и тяхното претворяване на екран. Още като тийнейджър започва да снима различни късометражни ленти с още двама свои приятели и филмът му Tarantella от 1989 г. дори е показан на филмов форум, излъчван по местната телевизия. Когато трябва да продължи образованието си, Нолан избира Лондонския университет, защото казва, че там е една от най-добрите програми за кино, които по онова време е успял да открие. И все пак той не учи кино, а записва специалност „Английска литература“. Майката на Кристофър е бивша стюардеса, която след раждането на три деца – братята Матю, Кристофър и Джонатан – се преквалифицира в учителка по английски. Любовта към писането, четенето и литературата на цялото момчешко кралство във фамилия Нолан идва от нея. „Смятам, че човек трябва да има образование и диплома по нещо, което не е директно свързано с онова, което иска да прави, защото това дава различна гледна точка към нещата и света.“ Така, учещ английска литература, в останалото си свободно време Нолан използва целия наличен инвентар на филмовия факултет към университета, за да снима и работи по филмите си. „Много от нещата, които научих от литературата през този период, ми дадоха знанията какво да правя по отношение на писането и сценариите си. Така че за мен има много силна връзка между това, което учех, и това, което се опитвах да правя при създаването на филми.“ Именно там, работейки неуморно, той се запознава със съпругата си и негов продуцент и до днес – Ема Томас.

Един перфектен тандем

„Крис... двамата се запознахме, когато аз бях на 18, а той на 19 години. Още по онова време вече знаеше какво иска да прави. Беше ми казал, че от близо 10 години знае, че иска да режисира филми. Той винаги е бил много ясен в амбициите и желанията си.“

Жена му Ема и до днес казва, че Кристофър Нолан не се е променил много спрямо мъжа, когото тя среща още в първата си година в Лондонския колеж. Двамата се запознават още през втория си семестър като студенти, тъй като учат една и съща специалност. Откриват, че освен всичко друго са филмови маниаци и това бързо става причина за близкото им приятелство. На по-късен етап то прераства в партньорство и брак, което днес се радва на близо 20 филма заедно, една продуцентска компания – Syncopy, и четири деца. Двамата са толкова запалени по киното, че започват да снимат заедно късометражни филми. Правят мини филмово общество, като им хрумва идеята да пуснат прожекции на класически филми, а после да продават на колегите си в университета и на други зрители билети. Така, след като завършват образованието си, благодарение на тази тяхна предприемчивост двамата успяват да съберат достатъчно пари, за да направят първия си пълнометражен проект заедно – ноар трилъра „Преследването“. Малко след това Нолан започва да търси студио и финансиране за следващата си идея – филма, който го прави звезда в модерното кино – „Мементо“. Ема и Кристофър се женят през 1997 г. малко преди да направят „Преследването“ и „Мементо“, а през 2001-ва основават и собствената си продуцентска компания, за да правят филмите, които искат. От този момент нататък работят неразделно, Ема се оттегля от цялостната филмова индустрия, за да работи само и ексклузивно за съпруга си. Двойката Кристофър Нолан – Ема Томас са неразрушим тандем в Холивуд, който се появява винаги заедно, създава мащабни модерни шедьоври и никога не говори за личния си живот.

Жанрове и филми – в плен на времето

Кристофър Нолан има богата филмова жанрова история и нищо в неговите филми няма да учуди зрителя, освен ако се окаже, че не са добри. Досега това не се е случвало или поне не напълно. Можем да кажем, че предишният му филм „Тенет“ не беше точно това, което зрителите си представяха. „Тенет“ е проект, за който самият Нолан казва, че е мислил близо 20 години, а в последните шест преди премиерата му през 2020-а е работил само върху сценария, който пише с помощта на брат си Джонатан. Конструкцията на сюжета е толкова сложна, тъй като времевият континуум е преплетен директно в сюжетния контекст. Кенет Брана, който играе една от главните роли, разказва, че му се е налагало да чете сценария отново и отново, за да разбере как и кога се случва всичко. За „Тенет“ Нолан казва: „Да разработиш всички аспекти от пътуването във времето и да ги визуализираш означава да излезеш извън онова, което в крайна сметка е написано в сценария. Да успееш да прелееш успешно и да трансформираш думите в реална визия и действия, това е най-трудното“. „Тенет“ не се нарежда сред бижутата във филмографията на британеца, но определено има своите почитатели, а Нолан продължава да е едно от имената в киното, чиито проекти са очаквани със засилен интерес. Той е режисьорът, който реабилитира филмите за супергерои и съвсем нормално днес е сред най-важните фигури в Холивуд. Той ни подари изживяването „Интерстелар“. Нолан постепенно си проправя пътя в лигата на големите имена в модерното кино и днес прави едни от най-чудовищно добрите визуални спектакли за широката публика. В творчеството си поставя акцент на променящите се представи за времето и как емоционалният хаос може да доведе обществото до крах. Верен на принципите си, Нолан има пристрастия към теми, които винаги присъстват във филмите му независимо от мащаба им, като самотата, смъртта, страха и семейството. Най-малкият му син дори има мъничка роля в „Генезис“. Темите за втория шанс и момента, от който няма връщане назад, са широко засегнати в проектите му, а сюрреалистичните идеи за потенциала на мозъка, времето и пространството, които не се подчиняват на закона на физиката, правят филмите му удоволствие, от което човек рядко би се лишил.