Расте цяло поколение, което няма представа от дълбокия смисъл зад тази реплика. Проекция на почти едноличната власт на преподавателя над студента, знак за една почти феодална санкция от първия към втория. И  , която в зависимост от тона, с който е изречена, може да изразява цяла плеяда от значения – браво, поздравления, ужас, махай ми се от главата, как смееш да се държиш така, ще се видим наесен и още куп други. Сега преподавателите са различни, студентите са различни, а книжките на много места са дигитализирани, а вече и опционални. И да не са, никой не ги носи на изпит, стоят като реликва за пред баба и дядо, които пред вида и съдържанието ѝ да сложат още едни 10 евро към джобните на внучето. Така че заповедното „дай си книжката“ би останало да виси във въздуха като тъп виц, който никой не разбира. От всичко обаче най-различни са самите студенти. Накратко, те вече не са поклонници в храма на науката, а потребители на академично съдържание. Разликата е дълбока и изключително съществена. Поклонниците се опитват да получат просветление, потребителите са си платили и чакат своето. Платили в най-широкия смисъл на думата – с пари, с време или с нещо друго. И това е фундаментална промяна в аудиторн�...