Г-н Петров, след поредна поликризисна година как оценявате съпротивителните сили на икономиката ни към непредвидени предизвикателства и сътресения?

България показа солидна устойчивост на външните и вътрешните шокове, включително преминатия продължителен период на политическа нестабилност, както и кризата с цените на енергийните суровини. Членството на България в НАТО и ЕС има решаваща роля не само за бизнес доверието и чуждестранните инвестиции, но и за по-лесното преодоляване на кризите. Потребителското поведение също реагира конструктивно и процесът на приспособяване на икономическите агенти протече гладко и без големи сътресения. Фискалната политика също бе достатъчно проактивна и навременна, за да смекчи шоковете.

На макроикономическо ниво какви са вашите предвиждания за динамиката на ключови показатели като ръст на БВП, инфлация, равнище на безработица?

В глобален и регионален план за разлика от 2022 и 2023 г. не очаквам инфлацията да е макроикономическата тема през 2024 г.

Блицпрогноза

Средният темп на инфлация у нас ще спадне съществено и ще се доближи до средния за държавите от еврозоната. В развитите държави темповете на икономически растеж ще се забавят в резултат на влиянието на високите лихвени проценти и процеса на структурни предизвикателства за държави като Германия и Великобритания, както и поради пренасочване на инвестиции от далечна Азия към развитите страни. Китай ще се възстановява бавно след колапса на строителния сектор.

У нас очаквам сходна тенденция на по-нисък темп на икономически растеж, предизвикан от по-нисък ръст на потреблението и на инвестициите в частния сектор. Само темповете на растеж на инвестициите в публичния сектор може да се ускорят, но като цяло това няма да компенсира напълно забавянето на частния сектор. Впрочем ранен сигнал за това е и забавянето на темпа на растеж на бизнес кредитирането за нефинансовия сектор, който отчитаме за 2023 г.

Какви са спасителните ходове, които трябва да се приемат на ниво държавни политики, за стабилизиране на икономическия и бизнес климат?

На първо място, бих подчертал необходимостта от ускоряване на процеса на въвеждане на еврото. Както неведнъж съм казвал, присъединяването ни към еврозоната е гаранция за необратимостта на нашата геополитическа ориентация, а оттам и гаранция за постъпленията от чуждестранни инвестиции от развитите държави към българската икономика.

На второ място, засилване на процеса на интеграцията към единния енергиен пазар в ЕС, с акцент на инвестиции в умна електропреносна мрежа и инфраструктура за съхранение и балансиране на енергия. Средствата ги има в Плана за възстановяване и устойчивост и трябва да се инвестират час по-скоро. Това ще гарантира безпроблемното и бързо преминаване към възстановяеми енергийни източници и ще ни отдалечи от зависимостта ни от фосилни горива.

На трето място, интензивното дигитализиране на публичните услуги и премахването на излишната бюрокрация в публичния сектор са важна предпоставка за повишаване на ефективността на администрацията.

На четвърто място, инвестиции във възобновяеми източници на енергия с интензивно използване на средствата, предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост, за да се отдалечим от енергийните зависимости от външни доставчици.

Как според вас ще се развива фискалната политика и какво ще е нейното въздействие върху финансовата среда, лихвените проценти, инфлационните очаквания?

Очаквам фискалната политика да се запази консервативна и ориентирана към спазване на дългосрочна неутралност. Не очаквам влизането ни в еврозоната да доведе до охлабване на фискалната политика. След 2012 г. в ЕС уроците са научени и вече са изградени достатъчно ефективни институционални механизми за удържане на фискалното късогледство и опитите за неустойчива експанзия са обречени на неуспех. Смятам, че фискалната политика може да стане още по-ефективна с прилагане на тотална дигитализация и в приходната и разходната част, което съществено ще подобри събираемостта и отчетността, което ще повиши данъчната база.

Време е да се престане с еднократни мерки за печелене на данъчни облекчения, създаващи комфорт само на определени сектори на икономиката и групи за натиск. Приоритет в инвестиционната политика на бюджета за периода 2024 – 2026 г. трябва да са отбраната и инфраструктурата (транспортна и електропреносна). Субсидиите от бюджета за жп транспорта и съобщенията трябва да се обвържат с постигане на минимални стандарти за качество на услугите и да не се простират само в областта на публичния сектор. Съществен потенциал за повишаване на разходите ще се реализира, ако се обвържат концесионните такси с паричната стойност и количествата добити суровини.

А виждате ли сигнали за задаващи се важни промени във финансовия сектор, включително по отношение на банковата стабилност, условията за кредитиране, инвестиционни тенденции?

За банковия сектор в ЕС изминалата година бе белязана от рекордни резултати. У нас консолидацията в сектора ще продължи, но с бавни темпове. Готовността за въвеждане на еврото при банките е висока. Очакваният силен благоприятен тласък за развитие от въвеждането на еврото мотивира сектора да е най-добре позициониран, за да подкрепи и ускори процеса и по този начин по-бързо да обхване и да сподели ползите от него с вложителите и кредитополучателите. Очаквам също така да видим меко приземяване на цените на жилищата в отговор на постепенното покачване на лихвените проценти по жилищните кредити, което се очертава през 2024 г. и напред. Ерата на евтините пари свърши миналата година, но в областта на жилищното кредитиране нивата у нас временно изостанаха.

Борис Петров е икономист и финансист. Завършва специалност „Финанси“ в УНСС и специализира икономика в университета „Джорджтаун“, САЩ. През периода 1998 – 2013 г. заема последователно различни позиции в Българската народна банка (БНБ). Участвал е в дейността на Комитета по пазарни операции, Комитета по финансова стабилност на Европейската централна банка и в Комитета на техническите съветници към Европейския съвет за системен риск.