Fintech революцията, или хармоничното сливане на финансите и технологиите, доведе до кардинални промени във финансовия пейзаж. През последните години секторът не само се разрасна, но и претърпя значителни трансформации. Бяха създадени множество стимули за развитие на fintech сектора, но също така наблюдавахме сериозно преливане на компании от регулаторните пясъчници към ясен фокус за последващо развитие в регулирания финансов бизнес. Един от сравнително слабо регулираните сектори на дигитални активи предстои да бъде вкаран също в нормативно русло. Разделителните линии между технологични и финансови компании предстои да се задълбочат и с навлизането на дигиталните валути на централните банки, които ще принудят fintech компаниите да се прегрупират още веднъж и да изберат в отбора на Fin или Tech да останат.

Тенденции

Регулаторните тенденции през последното десетилетие вървят от създаване на базова рамка, която отваря вратите за иновативни участници на пазара на финансови услуги, към плавно затягане на примката около обхвата на предоставяните услуги. Това често принуждава компании, поели по пътя на минималните регулаторни ограничения, да навлизат официално чрез лицензи за финансови услуги в класическия финансов бизнес. Те, разбира се, продължават да се отличава от установените участници с липсата на обременена инфраструктура и технологии и с възможността да представят същата услуга, но в пъти по-удобна и достъпна за потребителите.

PayTech

Когато директивата за платежни услуги формулира новите участници като дружества за електронни пари, платежни институции и доставчици на платежни услуги, едва ли компаниите, които стремглаво навлязоха в този бизнес сегмент, допускаха плеядата от регулаторни изисквания, които се струпаха на главите им през последните няколко години като например: оценка на рискове при нови клиенти, транзакционен риск мониторинг, все по-сложни модели за установяване на измами, разширени и задълбочени изисквания за установяване на идентичност, постоянни обучения на персонала в контекста на мерките срещу изпиране на пари, рестрикции в амортизационните политики за нематериални активи, национални и наднационални рискови оценки, все по-разширени форми за отчетност, задълбочено установяване на идентичността, отворени програмни интерфейси, интеграционни пясъчници, задължително приемане на незабавни плащания… и това са само част от нещата, видими на повърхността. Като че ли единственото непроменено за момента изискване остана изискуемият капитал… за момента.

TradeTech

Аналогична е и ситуацията в Trade tech бизнеса, където доставчиците на платформи за търговия или трябваше да останат агностични към бизнесa и крайните клиенти и да се фокусират върху развитието на технология, или да се насочат към придобиване на лиценз за инвестиционна дейност. Макар да бяха създадени „нови“ правни форми като многостранна система за търговия, организирана система за търговия, те също бяха настигнати от сериозни регулаторни изисквания като рапортуване на сделки, клиринг през централен контрагент, строго дефиниране на клиентската група, продължително съхранение на информация за поръчки и сделки, синхронизиране на часовниците и др. Струва си да отбележим, че много компании в сектора имаха сериозни сблъсъци с регулаторните органи и бързо бяха затваряни или връщани на поправителен изпит.

В този контекст се сещам за един пророчески разговор от преди близо десет години, когато на инвестиционна конференция се запознах с един частен банкер от Швейцария. Той ми сподели следното: „Преди 20 години, когато навлизах в бизнеса, бях сам. На 10 банкери имахме по един човек административен сътрудник. Преди 10 години ми се наложи да си наема човек, който да се грижи за правното съответствие на моя бизнес. А сега имам двама души, които отговарят за правно съответствие и един бек офис и не знам в края на година дали ще остане нещо за мен“.

В този контекст през последните години много fintech компании трябваше да изберат в кой отбор да продължат своето развитие – отбора на технологичните или на финансовите компании. WealthTech

Интересни примери имаше в WealthTech индустрията, където голяма част от технологичните компаниите осъзнаха, че без лиценз не могат да „притежават“ крайните клиенти инвеститори. Това наложи много от тях да се ориентират или към партньорство с инвестиционна компания, или към придобиване на лиценз. Други избраха да останат единствено технологични доставчици и добавиха изключително много успешни продуктови характеристики. Трети навлязоха в създаването на нишови продукти. Такива са например системите за управление на риска или мониторинг за пазарни манипулации, като същевременно се отказаха от това да бъдат финансови компании, за да запазят ролята си на независим доставчик на технология, стоящ еднакво далече от своите клиенти. Четвърти, установени глобални инвестиционни съветници, инвестираха огромни средства в проекти за подобряване на легаси системите си, като наблегнаха върху съвършено ново потребителско преживяване и базираха част от дейностите като ребалансиране на портфейли, анализ на поведението на инвеститорите, финансово планиране върху решения с изкуствен интелект.

Към Fin или към Tech? Много fintech компании трябва да изберат в кой отбор да продължат своето развитие – отбора на технологичните или на финансовите компании

Екстензивни иновации

Интересен е случаят с големите картови схеми, които бързо усетиха плаващите пясъци под краката си и хватката на европейските нормотворци, които определено не са щастливи от техния монопол и ценова политика. Водещите картови оператори успяха изключително бързо и агресивно да навлязат във fintech сектора, като придобиха директно стотици технологични компании ведно с технологичните им решения, на които сега търсят и подходящата интеграция в техните бизнес модели. Не е тайна, че те имат и огромен фундамент в лицето на колосалната си клиентска база, познават клиентските нужди, а след придобиванията на технологични компании могат да предложат редица подобрения в предлаганите услуги както на своите бизнес клиенти, така и на крайните потребители.

Когато преди 4–5 години предложих да платя за първи път в голям магазин с виртуална карта от моя дигитален портфейл, служителите на касата ме изгледаха изключително подозрително и се чудеха къде точно съм скрил пластиката на платежната си карта. Днес плащане с виртуални и дигитални карти е стандартна практика в цяла Европа.

Не по-малко интересна е обратната тенденция. Установени технологични компании да навлизат смело в лицензирания финансов бизнес, като предлагат на милиардните си клиенти достъпни решения на един клик разстояние. Ако днес наблюдавах от кулата от слонова кост на банков стратег, това е тенденцията, за която бих търсил най-бързо конкурентно или партньорско решение. To Fin or to Tech, this is the question!

В железопътния транспорт има едно интересно устройство – железопътна стрелка. Тя е механизъм, който служи за свързване на два и повече коловоза или за разклоняване на един коловоз без прекъсване на движението.

Последната стрелка, която правителствата с глобално влияние залагат върху коловозите на финансовите компании, е тази на дигиталните валутите на централните банки. Въпреки неяснотите за това какво ще се реализира като решение за крайните потребители и финансовите компании е ясно, че домейнът на дигиталните активи бе придърпан по-близо до нормотворците и централните правителства както в рамките на ЕС, така и отвъд Атлантика. На финтех компаниите на този етап е оставено да изберат дали искат да доставят технология, или да бъдат част от финансовия свят, като отговорят на стриктните и безкрайни регулаторни изисквания. През призмата на дискусиите за регулациите в ЕС в сферата на криптоактивите почти нищо от сега нерегулираната дейност няма да остане незасегнато след влизането в сила на MiCA. Тази промяна обаче носи и своите позитиви, като доближава DLT (distributed ledger technology) до сърцевината на трансакционните бизнеси. Рано или късно всички те (плащания, сетълмент и др.) ще имат пряк допир с DLT.

В обобщение

„Чуждата кокошка, патка се вижда“, казва българският народ. Подобна е ситуацията с желанията на различните участници във финансовия и технологичния сектор. Установените играчи на финансовия пазар – банките, искат да имат страхотни, потребителски ориентирани апликации. Сходно по сила, но обратно по-посока е желанието на финтех компаниите да се сдобият с банков лиценз.

Това е задълбочаващата се разделителна линия без оглед на ръста в регулаторните изисквания. Банките имате наследен проблем на тромава, остаряла, скъпа, технологична инфраструктура и най-вече манталитета, който трудно се променя. Тепърва се правят опити за промяна на начина на работа по технологични проекти, скалируема инфраструктура, хора, екипи, методологии. Това ще е един дълъг и труден път, защото чипът на поколението, което все още управлява банковата система, е аналогов. През времето, в което банките наваксват с технологиите, цените на услугите на установените банкови играчи ще продължава да нараства.

Подобна е ситуацията със свободомислещите финтех компании, които искат да станат банка, да ползват всички предимства, които регулациите дават на банките, но трудно преглъщат ограниченията на банковите регулации: капиталови, ликвидни, оперативни, рискови, маркетингови, образователни и други. През времето, в което технологичните компании наваксват с банковите регулации, техните нетни резултати и капиталовата им база ще са все така неубедителни за инвеститорите, а и за регулаторите.