ТОП 20 Енергетика 

Изминалата година е белязана от различни и неочаквания развития на пазарите, които започнаха още през лятото, но вероятно достигнаха своята кулминация през есента, когато различни политици и специалисти обявиха, че без допълнителни мерки страната е изправена пред прекъсвания на снабдяването с електрическа енергия през тази зима. В резултат на това се взема безпрецедентното решение да се задължи ТЕЦ „Марица изток 3“ да възобнови работа, след като тя е прекратена в края на февруари 2024 г. с изтичане на дългосрочния ѝ договор. Какво се случи през последните девет месеца и можеше ли да бъде предвидено подобно развитие?

След високите енергийни цени през 2021 – 2022 г. следва успокояване на пазарите в резултат на осигуряване на сигурността на доставките, нови инвестиции във ВЕИ, меки зими и др. По-ниското потребление в комплект с растежа на ВЕИ мощностите доведе не само до засилване на ниските и отрицателни цени през пролетта и есента, но прави и голяма част от производството на електрическа енергия от въглища неконкурентно. Тази електроенергийна картина води и до това да не се потърси механизъм за запазване на част от излизащата от експлоатация мощност под формата на стратегически резерв.

В резултат от развитието на пазарите, инвестиции в технологии с непостоянна генерация, повишаване на междусистемната свързаност и редица други фактори ролята на базовите мощности, особено тези, които използват въглища, се променя. Те разполагат с все по-малко часове работа през годината, в които цените са достатъчно високи за покриване на оперативните им разходи. Въпреки това все още не разполагаме с технологии, с които производството да се откъсне от изкопаемите горива, и са необходими преходен период и правилната финансова рамка, които да позволят и насърчат едновременно енергийния преход и гарантирането на сигурността на доставките на електрическа енергия. 

Това е ситуацията, в която се намира ТЕЦ „Марица изток 2“ от години и заобикаляйки логиката на закона, всяка година се включва в регулирания пазар със заповед на министъра на енергетиката с минимална мощност. Това е ситуацията, в която вече е ТЕЦ „Марица изток 3“, и това е ситуацията, в която ще бъде ТЕЦ „Марица изток 1“ след изтичане на нейния дългосрочен договор много скоро. Те ще имат все по-малка роля в предоставянето на базова мощност и все по-голяма в предоставяне на маневреност и допълнителни системни услуги. Все още обаче липсва финансов механизъм за това. С други думи, нищо не се е променило за последните девет месеца освен политическата нестабилност.

Ситуацията е сходна с пълното либерализиране на пазарите на едро и дребно – имаме ангажимент, имаме дати и крайни срокове, но очевидно липсва достатъчна политическа воля. При обсъждането на законодателните промени през миналата есен обърнахме внимание, че нито е ясно как ще изглежда новитя модел на либерализиран пазар, нито механизмите за подпомагане на потребителите, нито е предвиден преходен период или достатъчно време за изпълнението на промените. Тогава народните представители бързаха заради второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, въведоха един куп промени в нормативната рамка, която е координирана между министерство, регулатор и заинтересовани страни, а няколко месеца по-късно отложиха либерализацията с една година. Е, защо бързахме тогава?!

И в момента все още знаем точно толкова за процеса, колкото и миналата есен. Борсовите цени се движат както и накъдето си искат (включително и заради горния проблем с ТЕЦ), няма изяснени механизми за подпомагане на потребителите, не е ясно как ще се оправят крайните снабдители, които едновременно ще продават на домакинствата по фиксирани цени, но ще купуват електрическата енергия по свободни цени. А дори и да се постигне някакво разбирателство, не е ясно какво ще се случи с него, след като влезе за обсъждане в Народното събрание. Да, цената на това решение е забавени реформи и блокиране на плащания по ПВУ, по всичко изглежда, че скоро няма да имаме освободен пазар за домакинствата. Решението със сигурност не е добро, но изглежда като по-малко лошото от две възможни и отново зависи от политическата нестабилност.

Следващият голям проблем е свързан с усвояване на европейски средства за развитие на електроенергийната инфраструктура – ПВУ е само един от механизмите, но има още няколко, които също са блокирани. Два от най-очевидните са Фондът за справедлив преход – той може да помогне за прехода на ТЕЦ на въглища към генерация/съхранение на електрическа енергия, които са устойчиви и с по-ниски емисии и Модернизационният фонд, който уж трябваше да финансира развитието на разпределителната мрежа, но повече пари са предвидени за преносната мрежа. 

Електроенергийните системи не само в Европа, но и в цял свят са изправени пред нови предизвикателства, за които са необходими нови решения. Абсурдно е да си мислим, че финансирането ще дойде само от регулираните мрежови цени, като знаем опита с регулираните цени за снабдяване с електрическа енергия и топлофикационни услуги, както и социалната поносимост на цената на ВиК услугите. Отново – решенията се коренят в политическата нестабилност.

Липсата на стабилно управление и мнозинство в Народното събрание води до блокиране на дългосрочните решения на редица проблеми. Защо да се приема финансов механизъм за стратегически резерв от ТЕЦ, като министърът може да вземе целия сектор на ръчно управление (горе-долу така работеше системата, докато НЕК беше вертикално интегрирана компания). Защо да се либерализира пазарът, като не знаем какви ще са цените утре? Защо да даваме европейски пари за частни компании, като могат да се пренасочат към други разходни пера? Защо да правим каквото и да било, като можем да въведем таван на цените за когото си поискаме?

С две думи – компаниите в сектора губят дългосрочната си визия и все повече се концентрират върху краткосрочни цели, защото всичко се променя от днес за утре. Политиката в този сектор вече е лишена от принципи, постоянство и стратегическа визия, които са заместени от „решения“, които да закърпят положението и обикновено създават още няколко проблема след себе си. Настоящите инвеститори не смеят да вземат инвестиционни решения, защото липсва предвидимост; новите инвеститори са предпазливи, защото държавата им определя таван на печалбите; а потребителите нямат никакъв стимул да се адаптират към променящата се пазарна средата. За две десетилетия направихме пълен кръг от първата сделка по свободно договорени цени през септември 2004 г. до ефективно връщане на регулираните цени за всички потребители на едро и дребно.

* При съставянето на общите и секторните класации в списанието използвахме изчерпателен и прозрачен подход за събиране и анализ на информацията. Данните за компаниите са събрани от Търговския регистър, Националния статистически институт (НСИ), Сиела Инфо, индивидуалните годишни финансови отчети и докладите за дейността на компаниите, публични регистри. 

Всички данни са базирани на индивидуалните финансови отчети на компаниите към 31 декември 2023 г., като информацията е актуализирана и обработена до 10 октомври 2024 г.

Класациите по приходи са направени на база приходи от оперативна дейност, което осигурява съпоставимост между участващите компании.