Специални издания СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ /// Creative Bulgaria 2024

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

Културно в бара

Галин Попов развива ТаМ от място за среща на шепа приятели до притегателен център за съвременно изкуство. Разговаряхме с него за съдбата на съвременната българска култура, за силните ѝ страни и дефицитите, за различните инициативи и за всичко, което предс

Автор:

Николета Илиева

Снимки:

Fabio Toppazzini

Културно в бара

Галин Попов развива ТаМ от място за среща на шепа приятели до притегателен център за съвременно изкуство. Разговаряхме с него за съдбата на съвременната българска култура, за силните ѝ страни и дефицитите, за различните инициативи и за всичко, което предс

Културно в бара
ТаМ Interior
quotes

Какво стои зад създаването на пространството ТаМ и защо се спряхте точно на Велико Търново? Обмисляте ли отварянето на подобни пространства и в други градове?

Роден съм във Велико Търново. Като малък прекарах голяма част от времето си по гористите хълмове над града. Едно от любимите ми занимания беше да изследвам обемите на сградите от високо и да си представям потенциала им. В тези красиви, но сравнително скучни тийнейджърски времена, си фантазирах къщи за различни забавления - музикални клубове, кино салони, ателиета за артисти, галерии. През 2010 г. открих Берлин. Място, което тотално ми завъртя главата със своето културно разнообразие и всевъзможни частни пространства за представяне на култура. Така комбинирайки мечтите и добрите примери с група приятели отворихме ТаМ. Стъпвайки на нашите ценности: изкуство, общност, устойчивост, успяхме да развием ТаМ от място за среща на шепа приятели до място, посещавано от хора от всякаква възраст, професионални сфери и социални групи. Нашият екип е винаги на разположение да споделя опита си с други артисти, културни мениджъри и предприемачи. Така се надяваме да насърчим и спомогнем за отварянето на нови, сходни на ТаМ пространства на други места в страната. Всеки който има идея и има нужда да я обсъди с някого, е добре дошъл да се свърже с нас.  

В годините пространството претърпява множество метаморфози. Кои са най-големите сред тях?

Най-знаковата промяна се случи с преместването през 2021 г. Тогава напуснахме централната част на града и се установихме в кв. Варуша юг. В къщата, в която се помещаваме днес, някога е живяла Блага Димитрова, 40 години там е бил Клубът на дейците на културата (КДК), там е било последното четене на Емилиян Станев и още много значими за културния живот на града събития, за които намерихме внушителен архив. 

Най-интересното от самия процес по преместването ни е, че той се случи чрез обединение на множество доброволци, които ни помогнаха финансово и с труд. Те застанаха зад нас заради историческия контекст, каузата за спасяване на красивата архитектура на къщата, осъзнатата нужда от достъп до съвременна култура. Събрахме 70 хил. лв. в рамките на година. Те ни бяха необходими, за да върнем функцията на сградата. Всъщност цялата тази активност от страна на хората беше ключова, за да получим договор от община Велико Търново за използването на пространството.

Имат ли хората в България навика да посещават културни събития? Какви са Вашите наблюдения и успешни практики, за да провокирате интереса им?

Прави ми впечатление, че все по-успешни стават формати, които не поставят посетителя в ролята на наблюдател, а му дават възможност да се включи активно. В Търново най-успешен пример за това е фестивалът 48 часа Варуша юг, който ние, наравно с десетки съмишленици, организираме ежегодно. Тази година в дните между 16-18 август предстои третото поредно издание, в което отново ще има над 90 събития в рамките на един уикенд - за спорт, занимания за цялото семейство, игри, връзка с природата, образователни инициативи, култура и развлечение. Готвим да посрещнем около 15 хил. посетители. 

Снимка: Иван Дончев

В предишните издания от поредица неформални срещи на хора в квартала се отключи енергия, която за няколко години превърна историческата част на града отново в предпочитано място за бизнеса. Вече има много добри примери за развитието на креативните индустрии - частни галерии, студиа на артисти, хибридни културни пространства, арт резиденции. Освен силен икономически аспект, културното събитие се утвърждава като инструменти за комуникация между граждани и институции.  

Какви са основните трудности пред културното предприемачество в България? Има ли нещо, което все още липсва на културната сцена у нас?

Културният сектор, както всеки друг, е изправен пред предизвикателства поради оскъдния брой професионалисти, работещи в страната. Има все повече интересни артисти, но всички те се нуждаят от мениджъри, продуценти, пиари, технически екипи, които да се грижат за тях и да им помагат да създават завършени културни продукти за българския и международен пазар. 

По време на пандемията българската държава, чрез програмите на Национален Фонд „Култура“, направи няколко важни стъпки в посока подкрепа на сектора. Засили се изведнъж и после обаче намали темпа. Моето лично усещане, за жалост, е, че тук на изкуството все още се гледа като на нещо декоративно, а не като на реален сегмент на икономиката, в който си заслужава да се правят добре планирани дългосрочни инвестиции. 

Нашият опит в комуникация с институциите е предимно на местно ниво. Смятам, че когато има активни граждани и ясно изведени приоритети на общността, да активираш институциите става по-лесно.

Към какво искате да насочите вниманието на обществото?

Ние по-скоро се опитваме да изследваме процесите в общността, да се ориентираме накъде е насочен нейният фокус и чак тогава чрез изкуството задаваме публично допълнителни въпроси, свързани с потенциала и предизвикателствата на града. 

Кои са най-запомнящите се събития, които сте организирали? Разкажете ни за някои от тях?

Ще обърна внимание на тези, на които сме били продуценти.

Започвам с проекта „ТаМ от октомври до октомври“. В него имахме едногодишна визуална програма, в която представихме петима творци. Организирахме няколко концерта на нови музиканти у нас. Изпълненията им бяха записани и издадени в лимитирана серия от грамофонни плочи. Също така създадохме театрален маршрут, който нарекохме „ТАМ ТУР“. Той премина през непопулярни локации в старата част на града, където посетителите чуха разкази на местни жители и видяха интерпретации, вдъхновени от исторически документи.

Вече разказах за новото място, в което се намираме. Имаме и специална програма „Бъдеще за КДК“. Нейната цел е съхраняване наследството на КДК и социализиране на архивните документи със съвременната публика. В програмата участваха млади и утвърдени творци от сферата на визуалните изкуства, съвременния танц и театър. Те изследваха архивите на КДК, които проследяват неговата история от основаването му през 1967 г. до преустановяване на функциите му през 1993 г.

Реализирахме и проекта „ТаМ в квартала“. В него се фокусирахме върху различните творци от квартала, които представихме чрез интервюта.

През 2018 г. стартирате инициативата 1m² Art. Каква е нейната идея и поддържа ли се още?

Мартина Йорданова е куратор и двигател на 1m² изкуство. Тя се завърна в  България през 2016 г. след 15 години във Виена През 2018 г. с нея решихме да създадем галерия, която да представя автори, свързани с града. Все още в България визуалното изкуството често се разглежда на килограм. Не е рядкост  да попаднеш на отворена покана, в които артистите се приканват да вземат участие, като занесат за целите на изложбата “две картини”. Често журналисти питат “колко броя картини има в изложбата“, студенти се притесняват да организират изложби, защото нямали с какво да “напълнят“ предоставената им галерия. 

Снимка: Цветелина Максимова 

Проектът ни има ясна концепция за подбор на художници, представяне на творбите им в добре видима локация и извеждане на качеството пред количеството. Много стойностни художници от Велико Търново през годините се установиха и творят в други държави. През 1m² изкуство успяхме да върнем тяхното изкуство и да покажем на местната публика съвремието таланти като Марио Радев, Михаил Михайлов, Нестор Ковачев, Валентин Йорданов и много други.   

Имате и инициатива, която помага на завръщането на хора във Велико Търново и спасяване на старата част на града. Какво включва тя?

Какво се случва с паметниците на културата е дълга и тъжна тема. Голям процент от пустеещите сгради в старата част на Велико Търново са частна собственост. Нито държавните, нито местните институции имат волята да задължат собствениците да бъдат добри стопани и да поддържат имотите си. С годините членовете на нашия екип, както и наши приятели, избраха да спасят някоя от старите къщи на Търново. Има хора, които се завърнаха, други се преместиха, без да имат предишна връзка с града. Ние можем да съдействаме с търсене на подходящ имот, като и да ги свържем с добри архитекти, с майстори. Така те превръщат старите къщи в свой нов красив дом.

Откъде черпите Вашето вдъхновение за работа? Има ли подобни пространства, които са източник на добри примери?

Всяко едно предизвикателство отключва в мен рационалност и ентусиазъм за намиране на решения. Обичам динамиката, постоянно променящата се ситуация, рефлекцията по време на целия работен процес и, разбира се, добрите резултати. 

Във Велико Търново примери са пространствата ГАРАЖ, Солидария, галерия Наратива, галерия Heerz Tooya, Iatrus Residency Program и още куп малки бизнеси, които все повече интегрират изкуството в своите дейности. 

Какво предстои да се случи ТаМ?

Равносметката за 2023 е 137 събития, реализирани само в пространството на ТаМ.  Към това може да добавим и активната работа по фестивал „48 часа Варуша юг 2023“, в който се включиха 200 артисти на 32 локации  в 85 събития и генерираха над 12 хил. посетители. Планираме 2024 г. да бъде още по-вълнуваща.

Галин Попов е културен мениджър и съосновател на културния център ТаМ - пространство за култура и социални инициативи във Велико Търново, основано през 2012 г. Мястото предоставя сцена за съвременни форми на изкуство и представя изгряващи и утвърдени артисти от цял свят. Програмата на центъра включва и събития, насърчаващи участие в социалните процеси на града.