Една от икономическите сфери с най-голямо значение за развитието на страната до днес е българската минерално-суровинна индустрия. Основа за всички останали индустрии – металургия, машиностроене, химическа промишленост, енергетика, стъкларска и порцеланова промишленост, строителство, електротехника, електроника и много други, минерално-суровинната индустрия е сектор със стратегическо значение за икономиката на България. Освен важен за страната той е от значение за икономическата рамка и ресурсната сигурност на цяла Европа. 

Една от целите на Европа, зелената трансформация, изисква още повече и нови суровини, които именно минерално-суровинната индустрия се очаква да задоволи. Макар да има яснота, че търсенето на суровини в ЕС се очаква да се увеличи 6 пъти до 2030 г. и до 15 пъти към 2050 г. в сравнение със сегашното потребление, секторът е изправен пред сериозни предизвикателства. 

Ако днес берем плодовете на огромните инвестиции, които сме направили преди 20 години, то липсата на ясни приоритети, дългосрочна стратегия, политика за минерално-суровинния бранш и приемственост между правителствата ще ни доведе през следващите 20 години до загуби от близо 5% от БВП.

Дълги години Европа и България изоставаха по отношение на геоложкото търсене и проучване. Липсата на тези основополагащи дейности води до безперспективност за нови минни проекти, а липсата на стабилна бизнес среда е пагубна за инвестициите в дългосрочен план. 

Време е да се улеснят и ускорят разрешителните режими за проучвателни дейности, за да може държавата да има информация какви суровини се намират на нейната територия. Органите на изпълнителната власт и администрацията трябва да способстват за реализацията на проектите, да работят в синхрон. Изграждането на експертен капацитет както в общините, така и в държавната администрация е от ключово значение, за да не буксува системата. В противен случай перспективата за минния бранш в България, а и за Европа придобива песимистичен облик със загуба на стратегическа ресурсна обезпеченост.