Днес беше един прекрасен пролетен ден. Събудих се рано от жаждата ми да съм част от всеки един прекрасен миг, който ме очаква. Слънцето бавно пълзеше върху завесите и връщаше в мен детски спомени. Отворих прозореца и свежият въздух изпълни дробовете ми. Ароматът от цъфналите липи ме потопи в сладко блаженство, а песента на птиците и полъхът на вятъра се заиграваха в клоните на вековните дървета. Ароматът на сутрешното кафе се бореше за сетивата ми. Пролетта изпълни цялото ми същество и аз бавно се разтворих в нея. Колко красив е този свят!

Възможно ли е да сме част от тази приказка, или тя ще остане в миналото и в книгите? Трябва ли като родители да обясним на децата си, че ще живеят в градове, в които слънцето няма да ги буди сутрин? Че песента на птиците и шумоленето на дърветата няма да бъдат част живота им, но може да ги чуят в YouTube. Или е по-правилно да положим усилия и разум, за да направим нашия град по-добро място за живеене? Не е ли важно как ще изживеем единствения си живот?

Кварталите – зоологически градини за хора без естествена среда

Ние, хората, сме социален биологичен вид, продукт на естествена еволюция. За да можем да съществуваме пълноценно, трябва да обитаваме нашия естествен хабитат. Десетки години индустриално развитие не могат да променят нашите гени. Затова наша основна екзистенциална потребност е да живеем в непосредствена близост до естествената ни природна среда, сформирайки социални групи. Това е толкова изначално важно за нас, че всеки опит да се изолираме от естествения ни начин на живот води до сериозни здравословни проблеми. Повечето автоимунни заболявания и депресивни състояния са вследствие на тази постепенна изолация. В момента градовете ни до голяма степен приличат на огромни зоологически градини за хора, лишени от естествена среда. Това явление не е само български патент, проблемът е глобален.

В средата на 80-те години Дейвид Гън като директор на Транспортното управление на Ню Йорк под напътствията на криминолога Джордж Келинг извършва цялостна реконструкция на метрото за милиарди долари. Станциите се ремонтират основно, мотрисите се почистват от графити, купуват се и нови. Действията на Дейвид Гън озадачават мнозина, като в тях те виждат омаловажаване на големите проблеми, свързани с високата престъпност и състоянието на инфраструктурата. С реконструкцията на метрото Гън постига силна мотивация на служителите за извършване на последващи реформи, както и повишаване на доверието на гражданите в системата. Какъв е резултатът? В края на 90-те години углавните престъпления в нюйоркското метро са намалели със 70%. Приложена е Теорията за счупените прозорци на криминолозите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг, които смятат, че престъпността е неизбежна последица от общото безредие. Теория, популяризирана с книгата „Повратна точка“ на световноизвестния изследовател на социалните пандемии Малкълм Гладуел.

Всеки от нас в ежедневието си се е сблъсквал с този феномен. Много по-вероятно е да изхвърлим боклук на земята, когато има хиляди такива, отколкото ако всичко е чисто и подредено. Това е силата на контекста на средата. Но кой всъщност изгражда нашата среда и отговорен ли е той за състоянието, в което е тя? Нека да разгледаме ролята на инвеститора и строителя.

Тяхната основна отговорност е да строят съгласно одобрените инвестиционни проекти при стриктно спазване на закона. Дотук стигат техните задължения. В тяхната компетентност и отговорност не влиза начинът, по който ще бъдат застроени нашите градове. Следва естествената роля на архитекта.

Архитектурата като наука и изкуство далеч не е проектирането на красиви сгради. Задачата на архитектите е да създадат среда, в която хората могат да водят пълноценен живот, както и да са достатъчно далновидни, за да съобразят и нуждите на бъдещите поколения. Но архитектите наред с желанието да създадат поредния шедьовър, са длъжни да спазват нормативната уредба и предвижданията на устройствените планове. Те проектират така, както повелява законът. Всеки проект започва от известната на всички ни „виза за проектиране“, която представлява „извадка от подробния устройствен план“. И тук идва огромната роля на общината.

Начинът, по който ще бъде урбанизирана една градска среда, се определя от общия и подробните устройствени планове, изработени и одобрени под ръководството на компетентните общински структури. Устройствените планове определят границите и предназначението на имотите, трасетата за комуналната инфраструктура, устройството на пътните артерии и много други параметри на селищата. Ако в централните територии на града съществуващото застрояване до голяма степен ни ограничава във вземането на добри проектантски решения, то в районите, които доскоро са били обширни незастроени полета, градостроителите на база заданието от техния възложител – общината, могат да покажат най-доброто, на което са способни.

„Малинова долина“ като емблематичен казус

Да разгледаме подробния устройствен план София – местност „Малинова долина“. Той обхваща приблизителна територия от 1200 декара. На тази територия могат да се застроят около 2,2 млн. кв.м жилищна площ, в която могат да се заселят прогнозно 70 хил. обитатели. Територията се застроява усилено и съвсем скоро този квартал ще функционира на пълни обороти. За това значително население съгласно подробния устройствен план са предвидени един имот за детско заведение и един имот за спорт и училище. Впоследствие обаче един от тези два имота е с променено предназначение за жилищно строителство, а вторият е със значително намалена площ. Към днешна дата в кв. Малинова долина ще се изгради една детска градина, за която вече има издадено разрешение за строеж. Отново по приблизителен разчет тази детска градина би поела около 0,5% от прогнозния брой жители в разглежданата територия. Тоест само 2% от семействата в квартала могат да си позволят дете до шестгодишна възраст в рамките на 6 години.

Нека да обърнем внимание и на зелените площи. Предвижданията на плана е реализирането на около 70 декара зелени площи, съсредоточени в няколко имота и около коритото на р. Сухата река, което съответства на около 6% от общата площ, и то главно благодарение на съществуването на реката. Искрено се надяваме в най-скоро време те да бъдат озеленени и облагородени, въпреки че практиката показва друго. Длъжни сме да споменем, че в имотите, предназначени за жилищно строителство, се предвижда осигуряване на озеленяване с площ средно 35%. Много е важно да изясним следното обстоятелство: застрояването в тези имоти се реализира в повечето случаи в близост до уличната регулация с цел осигуряване на тих и защитен вътрешен двор, както и поради нормативно изискуеми отстояния между сградите. Поради това зелените площи в тези имоти до голяма степен няма да участват в обемно-пространственото решение на общодостъпните улици и площади.

Да разгледаме и уличната мрежа в този план. В тази нова жилищна структура са предвидени тротоари с широчина 2 и 3 м. По норми, за да се разминат двама души с багаж, е необходимо разстояние от минимум 1,5 м. Имайки предвид, че хората често се движат с придружител, смятам, че ще е много разумно в този случай тротоарите да се направят… еднопосочни. В това предложение може да има доза хумор, но е и сериозен повод за притеснение. Разбира се, по тези тротоари е почти невъзможно да се изпълни улично озеленяване, без това да засегне тяхната функция. Така отново се оказваме в бетонов град, непригоден за сутрешна разходка.

Съвсем естествено идва и следният въпрос: след като задължителното озеленяване в имотите със застрояване няма голямо влияние в общата градска структура, защо нямаме задължителен минимален процент озеленяване на общодостъпната градска среда – улични и площадни пространства? В повечето случаи озеленяването по площади и улици е наследство и рядко и в много малък мащаб се предвижда такова в новоизграждащите се общодостъпни пространства. Невъзможно е тук да засегнем всички проблеми дори в конкретния случай с кв. Малинова долина.

В обобщение

Разгледахме подробен устройствен план за изцяло нова територия. Проблемите на градската среда са заложени още с изготвянето и одобряването му. Архитекти и инвеститори са длъжни да съблюдават изискванията на плана, които изначало са грешни, въпреки че са законни. Такива устройствени планове продължават да се изготвят и одобряват и тук идва

Държавата

В рамките на тази статия е невъзможно да се опишат всички аспекти на отговорността на държавата за решаване на засегнатите проблеми. Две са най-важните насоки, в които единствено тя има правото и силата да направи необходимите реформи. А именно: преразглеждане на нормативната уредба с цел осигуряване на здравословна среда за обитаване, както и провеждане на правилни политики, стимулиращи икономиката на обезлюдяващите се райони. Проблемът с пренаселването на градовете, които осигуряват препитанието на по-голямата част от населението, може да се реши по естествен път чрез осигуряване на необходимите условия за живот извън тях. Нека да разгледаме някои възможни промени, които значително биха подобрили начина ни на живот.

Зелените площи

Основен фактор на една здравословна среда за обитаване е зелената ѝ система. Високата дървесна растителност намалява съдържанието на фините прахови частици в атмосферата, нормализира температурата и влажността на града, поради което тя трябва да присъства по направлението на всички градски пътни артерии и свободни площадни пространства. Минималният процент на озеленяване трябва да е изискуем както за застрояваните имоти, така и за уличните и площадните пространства. При планирането на всяка територия е необходимо да се заложи, впоследствие изпълни и поддържа цялостна зелена мрежа, покриваща всички зони за обществен достъп.

Чистотата

Отново с чувство за хумор и доза притеснение можем да отбележим, че разбираме за наближаването на местните избори по водоноските, и то само ако минаваме по главните пътни артерии. Наслоената мръсотия по улици, тротоари и подлези се издига в атмосферата от ежедневния трафик и попада в нас. Заболеваемостта, физическият и емоционалният дискомфорт растат, което има пряко отражение върху поведението на обществото и икономиката.

Паркоместата

Броят на автомобилите на глава от населението продължава да расте. Наред с оптимизиране и подобряване на условията в градския транспорт има и спешна нужда от изграждане на общински подземни паркинги. Най-засегнати са централните райони и зоните на бившите жилищни комплекси, там, където по времето на тяхното застрояване паркинги в необходимите за днешно време мащаби не са били предвиждани. Подземни паркинги могат да бъдат изградени под всички паркови и площадни пространства, а улиците да служат само за краткосрочно паркиране с цел изчакване.

Социалната среда

За емоционалното здраве на хората основен фактор е осигуряване на здравословна социална среда. В града е необходимо да се осигурят места и съоръжения за различни активности, които да помогнат за поддържане на социалните връзки.

Разумното застрояване

Съществува дисбаланс в застрояването на нашата столица. Максималното застрояване на южните части е за сметка на огромни свободни зони в северните райони. Това е закономерност от наличието или липсата на изградена инфраструктура. В южните части на столицата имотите са урегулирани и готови за строителство, но съвсем не е така в северните. Урегулирането на имоти, уреждането на сметки по регулация, проектирането и изпълнението на външната инфраструктура са непосилна задача за отделния инвеститор или архитект, и то не толкова поради финансови причини, а поради огромната административна тежест. Правилното урегулиране на тези територии, транспортната им обезпеченост и осигуряването на административния комфорт на проектанти и инвеститори автоматично ще насочат инвестиционните интереси към незастроените територии на столицата.

Нормативната уредба

Всички ние искаме да спазваме закона, но не знаем какъв е той. Това твърдение звучи толкова абсурдно, колкото и е. Законът и нормативната уредба, касаеща проектните и строителните книжа, се ползва с различно тълкование от административните структури на различните градове и различните райони на столицата. Това оказва сериозен натиск върху проектанти и строители, отнемайки им до голяма степен творческия потенциал. Административната тежест и неясните правила за одобряване на проектната документация имат толкова голямо негативно влияние върху архитекта, че основните усилия за изготвянето на един проект падат не върху неговата концепция и характер, а върху непрестанните му преработки, породени от различното тълкуване на нормативната уредба. Голям друг проблем е и нестабилността и непрекъснатата промяна на нормативната база, което е основната причина за големия отлив на чуждите инвестиции.

Всички проблеми на нашите градове, които пречат да живеем пълноценен живот, имат своето решение, необходими са малко желание и разум.