Днес беше един прекрасен пролетен ден. Събудих се рано от жаждата ми да съм част от всеки един прекрасен миг, който ме очаква. Слънцето бавно пълзеше върху завесите и връщаше в мен детски спомени. Отворих прозореца и свежият въздух изпълни дробовете ми. Ароматът от цъфналите липи ме потопи в сладко блаженство, а песента на птиците и полъхът на вятъра се заиграваха в клоните на вековните дървета. Ароматът на сутрешното кафе се бореше за сетивата ми. Пролетта изпълни цялото ми същество и аз бавно се разтворих в нея. Колко красив е този свят! Възможно ли е да сме част от тази приказка, или тя ще остане в миналото и в книгите? Трябва ли като родители да обясним на децата си, че ще живеят в градове, в които слънцето няма да ги буди сутрин? Че песента на птиците и шумоленето на дърветата няма да бъдат част живота им, но може да ги чуят в YouTube. Или е по-правилно да положим усилия и разум, за да направим нашия град по-добро място за живеене? Не е ли важно как ще изживеем единствения си живот? Кварталите – зоологически градини за хора без естествена среда Ние, хората, сме социален биологичен вид, продукт на естествена еволюция. За да можем да съществуваме пълноценно, трябва да обитаваме нашия естествен х...