Развитието на пътната ни инфраструктура продължава да среща трудности въпреки дългогодишните амбиции за довършването на големите проекти в сектора. Забавяния, променени трасета и технически предизвикателства постоянно възпрепятстват процеса. Въпреки че някои проекти като АМ „Европа“ са близо до завършване, други, като спорния лот 3.2 на АМ „Струма“, се точат с години заради сложни екологични и технически спорове.

Реалността е, че дори с огромните инвестиции по линия на европейските програми за сближаване на регионите и по-конкретно по програма „Транспортна свързаност“ темповете на строителство остават по-бавни от очакваното, а някои ключови участъци все още търсят своето решение.

• • „Европа“: близо до финала

Автомагистрала „Европа“ е на финалната права. До средата на септември 2025 г. цялата ще бъде пусната в експлоатация, обяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов. Това е значителен напредък за проекта, който има за цел да свърже София с границата със Сърбия при ГКПП Калотина.

В момента се извършват довършителни работи по последния участък с дължина 16.5 км от Сливница до връзката със Софийския околовръстен път.

• • „Хемус“: строеж безкрай

Автомагистрала „Хемус“ остава един от най-амбициозните и недовършени инфраструктурни проекти в България. Предвидената дължина е около 420 км, като към момента са завършени 191 км.

Очакванията са високи за тази година. На 4 февруари 2025 г. от МРРБ беше издадено разрешение за строеж № РС-6 за частта на АМ „Хемус“ от км 152+500 до км 167+572 между пътните възли „Дренов“ и „Лозница“.

Тази година ще бъдат пуснати 17 км от автомагистрала „Хемус“ от пътен възел „Дерманци“ до пътен възел „Боаза“. Очаква се да се завърши отсечката след Боаза в посока Варна, а следващите два участъка от 36 км да бъдат готови чак през 2026 г. Закъснението в завършването на участък 1 Боаза – Дерманци е заради необходимостта от реконструкция на път III-305.

• • „Транспортна свързаност“: ключов финансов инструмент

По Програма „Транспортна свързаност“ 2021 – 2027 г. са одобрени за финансиране и се изпълняват три договора в пътния сектор на обща стойност 1 999 809 409 лв., от които безвъзмездната финансова помощ е в размер на 1 034 570 867 лв.

Основният инвестиционен проект е изграждането на Автомагистрала „Русе – Велико Търново“. Цялата автомагистрала е разделена на три участъка, като в обхвата на одобрения проект попадат първите два участъка.

• • • „Русе – Велико Търново“: нов хоризонт

На 18 юни 2025 г. е подписан договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за участъка от гр. Русе до обходния път на гр. Бяла.

Проектът е разделен на два участъка:

• Участък 1: от Русе до Бяла с дължина 40.24 км
• Участък 2: обходен път на гр. Бяла с дължина 35.4 км

В момента се изпълняват строителни дейности в 7.9 км от участък 2, като е получено разрешение за строеж за останалата част от участъка. Очаква се през септември 2025 г. да бъде издадено и разрешение за строеж за участък 1.

• • „Струма“ лот 3.2: кресненският възел се разплита

След години на съдебни битки и екологични спорове за трасето на лот 3.2 на АМ „Струма“ от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) съобщиха, че магистралата няма да минава през Кресненското дефиле.

До решението се стигна след споразумение между правителството и група от природозащитни организации. То сложи край на продължил години спор, който блокираше изграждането на магистралата. Строежът ѝ продължава вече повече от десетилетие, като недовършен остава само един участък – лот 3.2 от Крупник до Кресна.

Предстои АПИ да обяви конкурс за изпълнител на проучване, което да определи ново трасе за „Струма“ в участъка между Симитли и Кресна. Ще бъде заложено условие трасето да е извън Кресненското дефиле и да не уврежда в значителна степен видовете и местообитанията, които се опазват в двете защитени зони в региона.

Споразумението предвижда и че главен път Е-79 ще се запази като локален път, което решава част от притесненията на местните жители за достъпността. Това е резултат от препоръката на Постоянния комитет на Конвенцията на Съвета на Европа за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернската конвенция), който призова българските власти да намерят алтернативно трасе.

Този компромис слага край на десетилетен спор, но поставя и нови предизвикателства – намирането на алтернативно трасе ще изисква нови проучвания, проектиране и вероятно по-високи разходи.

• • значение и перспективи

Тези проекти имат изключително значение за транспортната свързаност на България. Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ ще подобри трансграничната връзка между България и Румъния и ще допринесе за изграждането на магистралната мрежа по направлението север – юг на българска територия.

Успоредно с инфраструктурните проекти се реализират и административни инициативи. По Програма „Транспортна свързаност“ са одобрени проекти за „Повишаване квалификацията на служители от АПИ“ и „Подобряване ефективността на пътния сектор в България“, който се осъществява със съдействието на експерти на Световната банка.

Въпреки напредъка по отделни проекти общата картина показва, че България все още се бори с хроничните проблеми при реализацията на мащабни инфраструктурни проекти – забавяния при разрешителни, екологични оспорвания, технически предизвикателства и координация между различни институции.

Осъществяването на тези проекти е от критично значение не само за транспортната свързаност, но и за икономическото развитие на регионите. Завършването им ще означава значително подобряване на логистиката, намаляване на времето за пътуване и повишаване на безопасността. Въпросът е дали България ще успее да ускори темповете и да преодолее корупцията в сектора, традиционните бюрократични и технически пречки, които забавят инфраструктурните проекти с години.