Разговаряме с тях три години по-късно, за да видим дали очакванията им за бъдещето се сбъднаха и каква оценка биха дали на образователната система у нас от позицията на своя опит. Това са част от децата, които през 2023 г. ви представихме, след като взеха впечатляващите 90 медала на международни олимпиади по природни науки в конкуренция с най-добрите ученици в света.

Българската образователна система има ценни качества, но в програмата са необходими фундаментални промени

Виктор Лилов, студент в University of Cambridge, носител на златни и сребърни медали от международни олимпиади по химия и биология

В момента уча химия в университета в Кеймбридж. Доволен съм от избора си, тъй като при нас е позволено да посещаваме колкото и каквито лекции пожелаем, макар и да не получаваме кредити от тях. По този начин, ако вече добре разбираме материала по предмета, който учим, можем да запълним времето, посещавайки лекции за по-горни курсове или от различни специалности. Това е ценно, тъй като науката цялостно е интердисциплинарна, така че добри познания по някои свързани области (като биология, физика, математика) винаги са полезни. Много ценно нещо тук е средата – (повечето) преподавателите ни са изследователи на световно ниво, всяка седмица имаме гост-лекции от Нобелови лауреати, шефове на отдели във фармацевтични или IT компании, а (част от) състудентите ни са особено интелигентни.

Цялостно българската система (и конкретно това, което се преподава в СМГ) има едно много ценно качество – набляга на концепции и изграждане на логически начин на мислене, а не на зубрене (макар някои от МОН явно да не мислят така). Това се постига чрез повече часове по математика и много задачи, които изискват размисъл, а не „хамалене“ на формули.

От друга страна, образователната ни система има и много недостатъци – пропорцията български език: литература в часовете по БЕЛ не се променя драстично с нарастване на класовете. Според мен от ключова важност е да има огромен превес на българския език поне до 7. – 8. клас, за да може учениците да се научат да пишат грамотно, и после да има почти изцяло литература, а грамотността да се поддържа чрез упражнения, тестове и писане на текстове (напр. тези и ЛИС-ове по литература). Матурата след 7. клас също не е особено добре измислена – вместо преразказ можеше да се дават няколко тези, за да тества повече мислене, като не се губи от способността за систематизиране на мисъл. В момента главното нещо, което се тества, е способността да се запамети едностраничен текст.

По природни науки също има голям проблем – макар химията и (особено) физиката да са много математически дисциплини, програмите са писани, сякаш са разказвателни предмети. Това ги прави объркващи и досадни, тъй като трябва да се помнят множество закони, които всъщност са следствие на по-фундаментално правило. По биология пък има друг проблем – материалът е остарял и не отразява откритията, направени през последните 50 години. Например все още се преподава бактериалният органел „мезозома“, който е бил доказан като артефакт „грешка“ на методите за наблюдение още през 1981 г. и до ден днешен се преподава като съществуващо нещо в бактериалните клетки. Освен това в 7. клас се преподава система за класификация (и голяма част от материалът е центриран върху това), която не се използва (и е показана като грешна) от 1990 г. насам. Според мен трябва да има коренно преобразуване на материала по природни науки, като 1) материалът по физика (и отчасти химия) да се направи по-свързан с математиката и по-малко разказвателен и 2) абсолютна промяна за материала по биология, за предпочитане по модела на Campbell biology, който е международно признат учебник, ползван от практически всички добри биолози като начало.

От известно време (половин-една година) на сайта на МОН има обявени концепции за „промяна на учебните програми“, които са очевидно недомислени (също така и вървят срещу всичко, написано по-горе, и противоречат освен на здравия разум и сами на себе си), и ако бъдат приложени, ще осакатят образователната ни система, така че предстои да видим какво ще се случи с тях при новото ни правителство. Освен това според мен човекът и природата трябва да спре да бъде предмет още след 4. клас и директно да се изучават трите природни науки отделно в 5. клас, или още по-добре, вместо това да се преподава математика, за да може да се мине материал, който е нужен за разбирането на природните науки. Материалът по информационни технологии и информатика също трябва да се преработи, но не се чувствам компетентен да коментирам въпроса.

По отношение на олимпиади международните олимпиади са на ниво много над училищното, така че всички състезатели учат и знаят значително над него. От друга страна, националните олимпиади по някои науки още се правят на училищно ниво (по заповед от МОН), което според мен е вредно, защото не мотивира участниците да учат извън учебниците, което е и оригиналната идея на олимпиадите по природни науки. От друга страна, положително нещо в българската образователна система е, че дава свобода на учениците да се занимават с това, което ги интересува, тъй като повечето учители са склонни да оставят ученик на мира, ако показва афинитет към определена област и се справя добре в училище.

Учебното съдържание трябва да се осъвремени

Денис Урумов, студент в University of Vienna, носител на златни и сребърни медали от международни олимпиади по география

Обучението ми продължава във Виенския университет, Австрия, където тази година предстои да завърша бакалавърската програма по география с фокус върху геоинформатика и картография. Част от учебния план включва и избираеми дисциплини от други факултети, като в моя случай това са европейска интеграция и глобално управление, както и основи на изкуствения интелект. Оставам доволен от избора си поради ред причини. На първо място, разполагах с известна гъвкавост при структурирането на програмата си. Освен това престоят ми тук непременно допринесе както за чуждоезиковите ми умения, така и за развитието на повече самостоятелност. Следването тук ми даде много нови знания, практически и меки умения. Радвам се и за това, че се обръща сериозно внимание върху академичната почтеност и социалната ангажираност.

Разбира се, имаше и обстоятелства, от които не бях доволен, но винаги съм срещал подкрепа и разбиране от страна на колеги, преподаватели и университета. Важно за мен остава и това, че успях да запазя активен контакт с академичната среда в България.

Българското образование предоставя солидна основа за академични успехи. Нашите ученици продължават да се справят изключително достойно на международни олимпиади и състезания. Когато пристигнах в Австрия, бях изненадан, че значителна част от материала вече ми е била преподавана в гимназията. Разбира се, това натоварване може да бъде тълкувано и като нещо отрицателно, особено ако не се обръща достатъчно внимание на практическата реализация на придобитите знания. Дефицити има, като тук бих откроил необходимостта от редовно актуализиране на учебното съдържание, за да отговаря на съвременните международни стандарти и практики.

Виенският университет е може би известен с това, че представлява най-старият немскоезичен университет. Тази дълга история е комбинирана с непрекъснат стремеж към новото, както гласи мотото му: „Unermüdlich neugierig seit 1365“ („Неуморно любопитен от 1365 г.“). Всеки семестър се организират лекции и голяма обществена дискусия, посветени на актуална тема, представена чрез т.нар. въпрос на семестъра. Освен това в момента се развива собствена платформа за изкуствен интелект, чрез която се насърчава етичното му използване в образованието.

Остарялата апаратура в университетските лаборатории е проблем

Крум Александров, студент в СУ „Св. Климент Охридски“, носител на златни и сребърни медали от международни олимпиади по химия

В момента съм в трети курс специалност „Химия“ във Факултета по химия и фармация към Софийския университет. Обучението в университета продължава да обогатява знанията ми по химия, като в момента изучаваме различни спектроскопски техники за анализиране на вещества, органични химични технологии, физикохимия на дисперсни системи, както и полимерна химия. Учебните дисциплини са добре структурирани и стъпват на основите, поставени от курсовете през първите две години в университета.

Смятам, че образованието в България не трябва да се подценява и през изминалите три години от започването на пътя ми във висше учебно заведение съм научил много от преподавателите и всички около мен, но има определени проблеми, които изискват решения. Един от главните проблеми, които забелязах по време на обучението, е остарялата апаратура в голяма част от лабораториите във ФХФ. Немалка част от лабораториите в университета не са ремонтирани през ХХI век, което контрастира с условията на Запад. Поради това разгледах възможностите си за експериментална работа към БАН и от началото на следването до ден днешен съм изследовател към Института по полимери, който разполага с много модерна база и големи възможности за развитие.

Друг често срещан проблем е припокриването на материала, изучаван в различните предмети, поради несъгласуваност между катедрите във ФХФ. Най-неочакваният проблем бе липсата на диференциални уравнения в конспекта и необходимостта от записване на избираем курс за тяхното изучаване. За сметка на това предметите са много обширни и дават добър, балансиран поглед върху цялостната наука химия, което позволява на всеки да открие каквото му харесва и да се насочи към съответната част от химията с избираеми курсове.

Миналото ми като олимпиец и златен медалист на Международната олимпиада по химия със сигурност ми даде преднина и основните дисциплини, изучавани през последните две години, преминах с лекота. През третата година всички студенти в специалността си избират направление, което представлява интерес за тях, и аз си избрах „Физикохимия и молекулно моделиране“. В това направление се набляга на теоретичните модели, които описват химията, и чрез клъстери се стимулират поведението, структурата и свойствата на молекулите. Предметите предоставят много нова за мен информация и са едни от най-модерните във ФХФ. Удовлетворен съм от нивото на курсовете и ги изучавам с много интерес и мотивация.

Моят университет, и по-точно моят факултет, се отличава с чувството за принадлежност към общността. Заобиколен съм от млади мотивирани и умни хора, с част от които се познавам още от времената на олимпиадите, и средата се усеща изключително сплотена и подпомагаща развитието ни. Винаги когато имам нужда от помощ, мога да намеря подкрепа от хората около мен. Човешките взаимоотношения са изключително важни, защото често в научните среди взаимопомощта бива заменена от остра конкуренция и делене на групи. Във ФХФ обаче средата е различна. Мога да кажа, че образователната институция не е просто името, влиянието или престижът, а съвкупността от хора, които участват в учебния и научния процес. Изключително много ценя всеки от тях и съм благодарен за всичко.

Амбициозните хора се концентрират в 5 – 6 училища в цялата страна

Петър Жотев, студент в University of Cambridge, носител на златни медали от международни олимпиади по биология

В момента уча биохимия в Кеймбридж, в трети курс съм и скоро ще завърша като бакалавър. Изключително много съм доволен и бих казал, че университетът наистина отваря вратите към света. Вече съм работил в няколко различни лаборатории и планирам, след като завърша, да продължа с докторантура. Тук определено възможностите за наука са огромни и човек може да постигне много, стига да знае какво търси и да е достатъчно упорит. Хората са мотивирани и повечето от тях имат искрен интерес към това, което учат.

В България съм завършил СМГ, където учих от 5. до 12. клас. Това училище наистина ми даде много. На двайсетина години човек също се променя и се развива, но все пак в училище прекарва основните години, през които се формира като личност. Моят опит с българската образователна система и в частност СМГ е, че възпитава голям състезателен дух и схващането, че трябва винаги да се стремиш да си най-добрият в това, което правиш.

Акцентът на моето време в училище беше участието в научни олимпиади. Олимпиадите не само ме научиха да уча и да се трудя, но и покрай тях завързах най-добрите си приятелства. С някои от хората, с които едно време съм участвал на олимпиади, сега учим заедно в университета, а един ден може и да пишем научни публикации заедно.

От гледна точна на дефицити мисля, че има огромни разлики между отделните училища в България. Амбициозните хора се концентрират в 5 – 6 училища в цялата страна, което е много хубаво за развитието им, но мисля, че трябва да се обръща повече внимание и на не толкова „елитните“ институции. Все пак средното ниво на нашите ученици е доста ниско в сравнение с останалата част от Европа. А подобряването на образователната система категорично започва с набирането на мотивирани и способни учители. Един учител, който наистина има страст към това, което прави, може да запали интереса в изключително много хора. Както и обратното – ако учителите не са добри, то всякакво количество пари, изхарчени за нова техника, СТЕМ центрове и тем подобни в училище, няма да покаже възвръщаемост.

Преподаването е на много високо ниво и повечето лектори са експерти в научната си област, което си проличава и в това, което учим. Няма толкова зубрене наизуст, по-скоро се окуражават критичното мислене и уменията за обсъждане и аргументация. Едно специфично нещо за университета са т.нар. супервизии – няколко пъти в седмицата се срещаме с преподавател в малки групи (2 – 5 студенти) и обсъждаме теми, свързани с науката.

Най-отличителната черта на университета са големите му връзки с индустрията и със световните научни среди. С достатъчно мотивация е много лесно човек да се намери позиция, в която компания или лаборатория иска, след като завърши. Също така предприемачеството е доста популярно тук и много хора основават собствени компании. Бих казал, че университетът ти дава поле, на което да се изявиш и да следваш мечтите си, а това докъде ще стигнеш, си зависи изцяло от теб.