„Преди изгрева е най-тъмно“, гласи една пословица и ако трябва да я перифразираме с обратен знак, за да резюмираме състоянието на най-големите български компании през 2023 г., то тя ще звучи като „След икономическия бум е тихо“.

Нека хвърлим поглед назад към рязкото възстановяване през 2022 г. на глобалната икономика от усложненията, които пандемията създаде. Те наистина доведоха до невиждан бум за българския бизнес на международните пазари. Тогава местните компании доказаха, че могат бързо да се адаптират към рязко повишеното търсене, и реализираха износ на стоки и услуги на обща стойност от рекордните и до момента 93 млрд. лв. Това е с 36% повече в сравнение с предишната година, значително повече от отчетената инфлация, т.е. не може да се обясни само с ценовите изменения. След толкова силна година напълно очаквано е, че подобна висока база е трудна за поддържане, поради което понижаването на износа през 2023 г. с 6,5% е логично събитие.

Приблизително същия спад отчитат и приходите на най-големите 200 компании, регистрирани у нас. През 2023 г. те са генерирали 155,3 млрд. лв. приходи, което е с 6,7% по-малко в сравнение с година по-рано. За сметка на това осчетоводената им печалба се свива по-осезаемо – до 8,1 млрд. лв., или 20% по-малко в сравнение с предходната година. Броят на служителите, които са заети в най-големите 200 компании, се запазва непроменен, което е сигурен сигнал, че 

дружествата нямат очаквания за продължително свиване на приходите и поръчките.

„Лукойл Нефтохим Бургас“ отново е най-голямата компания. Тя започна по различен начин да отчита дейността си през 2020 г., като изнесе основната част от приходите си в дружество, регистрирано в Швейцария. Тази политика се поддържаше в продължение на две години, в които дейността на бургаската рафинерия отчете приходи от 2,9 млрд. лв. за 2020 г., 1,35 млрд. лв. за 2021 г. и 2,2 млрд. лв. за 2022 г., значително по-малко, отколкото през годините преди това. През 2023 г. обаче „Лукойл“ върна стария режим на работа, поради което приходите се изстреляха с 297% растеж на годишна база до рекордните 8,64 млрд. лв. Тази промяна в отчитането на приходите дойде малко преди упорито да се заговори, че рафинерията ще има нов собственик. От няколко източника пък се появи информация, че тя вече успешно работи изцяло без да използва руски петрол за суровина. Освен това „Лукойл Нефтохим“ вече три години отчита печалба – за 2023 г. в размер на 203 млн. лв., което значи, че – по изключение в сравнение с предходните години – плаща корпоративен данък на държавната хазна. Втората компания „Лукойл България“, през която минават основно търговските операции, също отбелязва значителен растеж на приходите си – 69% на годишна база до 6,3 млрд. лв. Така целият бизнес на „Лукойл“ у нас отчита приход от около 15 млрд. лв. в рамките на 2023 г. и печалба над 300 млн. лв.

На втора позиция по приходи остава миналогодишният първенец „Аурубис България“, чиито приходи се понижават с 10% от рекордните 7,8 млрд. лв. до 7,1 млрд. лв. През 2023 г. средната цена на медта на международните пазари регистрира известно понижение, което обаче не беше трайно и не се пренесе и през 2024 г. След тях е русенският производител на биодизел и масла „Астра Биоплант“, който отчита значително понижение от 45% на приходите си. През 2023 г. зърнопроизводителите блокираха вноса и настояваха за повишение на цените на слънчогледа, което доведе до това производители като „Астра Биоплант“ да затворят част от капацитета си. След тях с 33% спад на приходите, възлизащ на над 1 млрд. лв., е Националната електрическа компания, като основната причина за понижаването е значително по-ниската цена на електричеството.

Освен двете компании на „Лукойл“ други 8 дружества сред най-големите 20 са отчели растеж на приходите си през 2023 г. въпреки общия момент на леко охлаждане на европейската икономика. Първата е производителят на стъкло „БиЕй Глас България“, собственост на португалска компания, която е отчела над 3 млрд. лв. приход. След това съответно с 10% и 14% растеж на приходите са търговските вериги „Кауфланд България“ и „Лидл България“. Дистрибуторската компания „Мартанкшип“, която управлява морски доставки и има съоръжения в Гърция, Хърватия, Италия и Испания се придвижва от 51-во място миналата година до 12-о място със значителен растеж на приходите си от 116% – до 1,9 млрд. лв. Мобилните оператори „А1“ и „Виваком“ също намират място в топ 20 с растеж на приходите съответно от 11% и 10% на годишна база. Третият телеком у нас „Йетел“ също има 10% растеж на приходите и се нарежда на 40-а позиция в класацията. Останалите две компании с положителна промяна в отчетените приходи в топ 20 са „Топлофикация София“ и „Софарма трейдинг“.

В крайна сметка повече от половината от компаниите в класацията – 119 – отчитат увеличаване на приходите си. 

Значителна част от големите, които имат спад в приходите, са в сферите на търговията, производството на електроенергия или енергийни източници.

Компанията, която отчита най-голяма печалба, е „АЕЦ Козлодуй“ с над 500 млн. лв., въпреки че тя се понижава с 26% на годишна база. На втора позиция е „Амюзнет Интерактив“ с 357 млн. лв. печалба и 28% увеличение на годишна база. Дружеството разработва софтуер за хазартната индустрия и има клиенти в 20 различни юрисдикции по света. На трета позиция е „А1“, които са успели да повишат печалбата си с 41% през 2023 г. до 331,8 млн. лв., а след тях са „БиЕй Глас България“ също със значително увеличение – 46% на печалбата. „Виваком“ отчитат 233 млн. лв. печалба, което е колкото и миналата година. След това са 

„Солвей Соди“ с цели 363% растеж на печалбата

на годишна база

и „Арсенал“ с 34% увеличение на печалбата. Четири компании от добивния бранш са подредени след това в класацията по размер на печалбата – „Геотехмин“ 3% растеж на печалбата, „Аурубис“ с понижение от 56% на печалбата, „Дънди прешъс металс Крумовград“ с цели 107% растеж на печалбата и „Асарел-Медет“ с 92%.

Най-голяма по размер на личния състав обаче остава държавната Национална компания „Пътна железопътна инфраструктура“, въпреки че там се запазва дългогодишната тенденция на плавно свиване на щата. В нея са били заети средно 10 452 души, което е с 1% по-малко от 2022 г. След тях с над 8900 души персонал е казанлъшкото предприятие за боеприпаси и оръжия „Арсенал“, което увеличи с 10% служителите си през 2023 г., а и запази тази тенденция и през тази година. „Кауфланд“ и „Билла“ следват в класацията по брой наети. Вазовските машиностроителни заводи също следват тенденцията при „Арсенал“, като са имали през 2023 г. средно с 12% повече персонал, отколкото през 2022 г. При работодателите с над 1000 души персонал най-голямо увеличение в броя служители имат магазините за козметика „ДМ България“ с 16% до 1552 работници.

Най-голям спад в работната сила има при

технологичната компания „Виемуеър България“,

където през 2023 г. са работили 1276 души, което е с 27% по-малко в сравнение с година по-рано. И в тази класация повече от половината – 114 от топ 200 компании, увеличават персонала си, 21 запазват броя му непроменен, а останалите 65 правят оптимизация на трудовия си състав.

Що се отнася до оптимизирането на персонала, абсолютен шампион е „Ойроконсулт“, които отчитат над 626 млн. лв. приходи и 43 млн. лв. печалба при само един-единствен служител. Компанията се занимава с търговия на семена и фуражи. Подобни резултати има и търговецът на електрическа енергия „Хидро пауър ютилитис“, който отчита над 1 млрд. лв. приходи и 7,5 млн. лв. печалба при наети 5 души. Дистрибуторът „Мартанкшип“ има близо 1,9 млрд. лв. приходи и 10 служители, търговската компания „Табако венчърс“ над 500 млн. лв. приходи и 4 служители, а търговецът на продукти за военна отбрана „Ви ти ай си интернешънъл“ 1,15 млрд. лв. приходи и 11 души персонал. На другия край на тази класация е Националната компания „Железопътна инфраструктура“, при която на всеки служител отговарят 57 000 лв. годишно. Интересно е, че това е близо до резултатът на „Ди Екс Си България“, които отчитат 67 000 лв. приходи средно на служител.

Сигналите за охлаждане на икономиката са видни, най-вече от ситуацията в диригента на европейските пазари Германия, с която и много голяма част от българския бизнес е свързан. За най-голямата икономика в ЕС изнасяме 14% от общия ни експорт. Но както през 2022 г. е видно, българският бизнес има способността бързо и успешно да се адаптира към новите условия и да отговаря на изискванията на пазарите.

* При съставянето на общите и секторните класации в списанието използвахме изчерпателен и прозрачен подход за събиране и анализ на информацията. Данните за компаниите са събрани от Търговския регистър, Националния статистически институт (НСИ), Сиела Инфо, индивидуалните годишни финансови отчети и докладите за дейността на компаниите, публични регистри. 

Всички данни са базирани на индивидуалните финансови отчети на компаниите към 31 декември 2023 г., като информацията е актуализирана и обработена до 10 октомври 2024 г.

Класациите по приходи са направени на база приходи от оперативна дейност, което осигурява съпоставимост между участващите компании.