Икономическата трансформация през пос ледното десетилетие и двигателите на растежа могат лесно да се пречупят през призмата на човешкия капитал и иконо-- мическите центрове в България. Въпреки че всички области в страната губят население между последните две преброявания, погледът към икономическите центрове показва, че силните регионални икономики могат успешно да привличат млади и активни хора и да се развиват. Въпреки демографските предизвикателства силните региони се отличават с добра образователна структура, приток на таланти, висока заетост – все фактори, които дават тласък за оживление.

НА РАЗЛИЧНИ СКОРОСТИ

Актуалното изследване на ИПИ на икономическите центрове поставя темата за регионалното развитие на една различна основа. На преден план се извеждат не толкова регионалните различния, колкото потенциалът на районите да се развиват. ИПИ откроява 16 големи икономически центъра в България, които обхващат общо 132 общини. На територията на 16-те икономически центъра живеят близо 3/4 от населението на страната и се концентрират повече от 80% от стопанската активност в България. На първо място очаквано е столицата.

Икономическият център на София има две вторични ядра (Перник и Ботевград) и включва 30 общини, в които живеят близо 1,7 млн. души. През последните 10 години столицата разширява своята периферия, оказвайки много силно влияние върху трудовите пазари на общините, които са разположени непосредствено до големия град – повече от 1/3 от всички наети в общините Своге, Божурище, Костинброд, Горна Малина, Перник и Елин Пелин пътуват всеки ден до столицата за работа. Силните икономически центрове след София обаче заслужават специално внимание. Изследването откроява пет големи центъра, които имат солидна периферия и значителна тежест на регионалната карта. Това са центровете около Пловдив (Пловдив – Марица – Раковски), Варна (Варна – Девня), Стара Загора (Стара Загора – Казанлък – Раднево – Гълъбово), Русе (Русе – Търговище – Разград) и Бургас (Бургас – Несебър). В тях живеят между 330 – 550 хил. души, а броят на заетите е в рамките на 110 – 230 хил. души.

Динамиката на икономическите центрове поставя основата за отключване на допълнителен потенциал за регионално развитие. Водещите центрове успяват да спечелят от комбинацията между привлекателност и разнообразие на големия град и развитие на индустрия и логистика в широката периферия, включително и чрез формиране на вторични ядра. Подобен тип взаимодействие – независимо дали между голямо ядро и индустриална периферия, или между две близки по население и мащаб на стопанската активност икономически ядра – в крайна сметка има усилващ ефект, който преобразява регионалната карта.

ПЪТ БЕЗ ПРЕДИМСТВО

В края на 2023 г. въпреки множеството предизвикателства пред европейската и местната икономика кредитният рейтинг на България беше потвърден, при това с повишена перспектива. Обосновката зад това решение на кредитната агенция „Стандарт енд Пуърс“ дава много ясна рамка на един външен и трезв поглед към българската икономика. Водещите моменти в оценката са формирането на правителство, приемането на държавен бюджет с дефицит до 3%, както и поддържането на курс към еврозоната. Въпреки че инфлацията продължава да е сравнително висока и страната най-вероятно няма да успее да покрие инфлационния критерий в предстоящия доклад за конвергенцията, стабилността на валутния борд и политическата подкрепа за приемането на еврото са достатъчен повод за външните наблюдатели да дават положителна оценка на българската икономика.

В средносрочен план оценката на кредитната агенция, сходна с прогнозата на Министерството на финансите, е за растеж на икономиката средно с 3% в периода 2024 – 2026 г., подкрепен от силно вътрешно търсене. Всъщност това е голямата разлика с по-консервативната прогноза на Европейската комисия, която очаква по-слабо вътрешно търсене в началото на 2024 г. и съответно по-нисък растеж за периода. Инфлацията се очаква да продължи да спада и да е на нива от 3 – 4% през 2024 и 2025 г. Прогнозите не се различават драматично в средносрочен план, като в общия случай дават траектория на растеж, която изпреварва тази в Европа, както и нормализация в темпа на инфлация. Дори и да избегнем по-негативния икономически сценарий в началото на 2024 г. и да видим по-рано оживление в икономическия растеж, предизвикателство пред страната ще останат политическата стабилност и пътят към еврото, който не е гарантиран.

Източник: ИПИ, на база данни от НСИ