Икономическият растеж в Европа плахо се завърна през 2024 г. Докато в края на 2023 г. икономиката на ЕС беше на ръба на рецесия и поне 10 страни отчитаха спад, във втората половина на 2024 г. растежът в ЕС се отлепи от дъното и достига 1% през третото тримесечие на годината. Въпреки това в края на 2024 г. отново поне 7 страни в ЕС са на негативна територия, в т.ч. и Германия – най-голямата икономика на континента и основен търговски партньор на България. Германската икономика отбеляза пет поредни тримесечия на спад. Слабата икономическа активност в еврозоната доведе до по-слабо външно търсене и спад на реалния износ на български стоки през по-голямата част от 2024 г. 

Растежът на глобалната икономика се стабилизира на нива над 3% годишно през последните две години. В развитите страни растежът остава под 2% на година, като по-силен растеж се наблюдава в САЩ. Световната търговия се върна към позитивна траектория след тежък период през втората половина на 2022 и почти цялата 2023 г. Всички основни региони в света допринасят за растежа на глобалната търговия, с изключение на еврозоната, чийто принос остава отрицателен от края на 2022 г. насам. По-слабата икономическа динамика в Европа спрямо основните региони в света, както и сигналите за забавяне на производството и новите поръчки в промишлеността в глобален план подсказват, че е много вероятно европейската икономика да навлезе в продължителен период на слаб растеж.  

Въпреки дългия период на политическа несигурност официалните прогнози за България остават сравнително оптимистични. Икономическият растеж в страната се очаква да достигне близо 3% през 2025 и 2026 г. Растежът ще продължи да бъде воден от частното потребление, подкрепено от високите нива на заетост и увеличаването на възнагражденията, както и от нарастването на износа и очаквания растеж на инвестициите в основен капитал. Поддържането на по-висок икономически растеж в страната би следвало да доведе до допълнително подобрение на показателите за сближаване, като в следващите 2 – 3 години БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност може да прескочи границата от 70% от средното за ЕС. Това би означавало и максимално приближение до групата страни от региона на Централна и Източна Европа. 

Два фактора имат значително въздействие върху динамиката на вътрешното търсене в средносрочен план. На първо място, ускоряващата се експанзия на кредита към домакинствата стимулира както потреблението на определен кръг стоки, така и в много по-голяма степен подхранва пазара на жилища и строителството с всички свързани производства и услуги. Охлаждането на кредитирането, включително при повишаване на лихвените проценти от сегашните исторически ниски нива, както и вследствие на наложени ограничения от централната банка, може да има отчетлив макроикономически ефект. Същевременно фискалната политика се движи на прага на допустимите 3% от БВП бюджетен дефицит, при това в условия на ниска безработица и икономически растеж. При нужда от консолидация държавните финанси неизбежно ще потиснат вътрешното търсене както по линия на текущи и инвестиционни разходи, така и чрез евентуално ограничаване на растежа на социални плащания и заплати в обществения сектор.

Рамката на макропрогнозата е изправена пред сериозни външни и вътрешни рискове, свързани както с опасността от трайно по-нисък растеж в еврозоната и съответно по-слабо търсене на български стоки, така и от политическата несигурност в страната, която има директно отношение към провежданата фискална политика и изпълнението на публичната инвестиционна програма. Несигурната икономическа среда продължава да е и основният фактор, затрудняващ дейността на предприятията в промишлеността, строителството, търговията и услугите. 

Есенна икономическа прогноза на ЕК за икономиката на ЕС-27 (2024 г.)

Есенна икономическа прогноза на ЕК за икономиката на България (2024 г.)

Икономически растеж и сближаване

Икономическият растеж в България е устойчиво по-висок от средния за ЕС през последните две десетилетия. Въпреки епизодите на икономическа криза – общо три за периода, България успява сравнително бързо да се върне на пътя на изпреварващия растеж. Това се наблюдава и след пандемията, когато Европа постепенно изгуби скорост и достигна до на практика нулев растеж в края на 2023 г. В този период въпреки осемте поредни тримесечия на забавяне българската икономика остана твърдо на положителна територия. В началото на 2024 г. икономическият растеж в ЕС се отблъсна от дъното. Българската икономика също пречупи кривата на забавянето, като през цялата година се наблюдава ускоряване на стопанската активност. 

Въпреки всички рискове и високите нива на несигурност официалните прогнози за 2025 и 2026 г. предполагат връщане към нива на растеж на българската икономика от близо 3% на година. Прогнозата на Българска народна банка (БНБ) също е за усилване на растежа, като БНБ дава растеж на БВП от 2,7% през 2025 г. и 3,4% през 2026 г. Отново тази прогноза е водена от очакването за силно частно потребление, повече публични инвестиции и засилено външно търсене на български стоки. Прогнозата на БНБ отчита и множеството рискови фактори, в т.ч. е направено допускане за непълно усвояване на средствата по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). 

Ръст на БВП спрямо съответно тримесечие на предходната година (%, 2004 – 2024 г.)

Източник: Евростат

България подобрява показателите за сближаване през последните две десетилетия. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателна способност се увеличава от 35% от средното ниво за ЕС през 2004 г. до 64% през 2023 г. България е единствената от новите страни членки от региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ), която остава под границата от 70% от средното за ЕС. Въпреки това догонването е факт, в т.ч. през годините след пандемията, като България доближава значително групата на страните от ЦИЕ. Почти всички икономики в региона отчитат изпреварващ растеж в дългосрочен план, като към 2023 г. цялата група попада в интервала 70 – 90% от средното за ЕС. 

Графика: БВП на човек от населението в стандарти на покупателна способност (%, ЕС 27=100) 

Източник: Евростат

* Оценката включва страните Чехия, Полша, Унгария, Словения, Словакия, Естония, Литва и Латвия.

Най-добри показатели традиционно отчитат Чехия и Словения, които в някои години успяват да преминат границата от 90% от средното за ЕС. В дъното на интервала са Латвия, Словакия и Унгария, които все още са в рамките на 70 – 76% от средното за ЕС. Румъния, която се присъедини заедно с България към ЕС през 2007 г., отчита много добри показатели за сближаване в последните години и вече е 80% от средното за ЕС. Процесът на икономическо сближаване е следствие от поддържането на макроикономическа стабилност и устойчиво по-високия икономически растеж за продължителен период от време спрямо средния за ЕС. Разликата между показателите за сближаване на България и тези на другите страни от ЦИЕ постепенно се свива.

Фундаменталните котви на българската икономика през последните две десетилетия са валутният борд и стабилните пари, разумните държавни финанси и ниският публичен дълг, ниските преки данъци върху труда и печалбите, както и отвореният достъп до единния пазар на ЕС. Тези котви позволяват страната да преминава сравнително успешно през кризи и да има изпреварващ растеж, но те не ни правят автоматично икономически тигър в региона. Симптом за това е изключително ниското ниво на инвестиционна активност – през последните пет години бруто капиталообразуването в България е на ниво от около 18% от БВП, докато за региона на Централна и Източна Европа то достига средно 22%, а във водещите икономики дори до 25 – 26% от БВП. Продължителна политическа нестабилност, устойчиво ниски нива на инвестиции в основен капитал и липса на напредък по отношение на върховенството на правото продължават да отличават България от успешните примери в ЦИЕ. 

Нормализация при потребителските цени 

През 2024 г. инфлацията средно за ЕС се стабилизира на нива 2 – 3%. След като в края на 2022 г. потребителските цени бяха изпуснати извън контрол – за пръв път беше премината границата от 10% годишна инфлация от създаването на еврозоната, през 2023 г. започна процес на нормализация. ЕЦБ предприе 10 поредни стъпки на увеличение на лихвените проценти в периода юли 2022 – септември 2023 г., съчетани с постепенно обръщане на политиката на количествени улеснения, и към края на 2023 г. инфлацията в еврозоната слезе под 3%. През 2024 г. посоката на провежданата парична политика се обърна, като в три последователни решения от юни, септември и октомври ЕЦБ намали основните лихви – този път изпреварвайки Федералния резерв в САЩ. 

Най-ниската точка на инфлацията беше постигната през септември 2024 г., когато индексът на потребителските цени в еврозоната отчете 1,7% на годишна база, слизайки под границата от 2% за пръв път от юни 2021 г. В края на 2024 г. обаче трендът се обърна отново, като инфлацията в еврозоната тръгна леко нагоре и достигна 2,3% през ноември. Официалните прогнози са този показател да остане на нива около или малко над 2% през 2025 и 2026 г. Оценките на ЕК са, че страните от района на ЦИЕ ще имат по-висока кумулативна инфлация в периода 2024 – 2026 г., което е обусловено и от по-високият ръст на разходите за труд в региона. 

Годишната инфлация в България, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, достигна пик от 15,6% през септември 2022 г., след което тръгна стремглаво надолу. Към края на 2023 г. годишната инфлация в страната падна до 5%, а към края на 2024 г. вече е на нива около 2%. Това движение на потребителските цени ни приближава до критерия за еврозоната. Средногодишната инфлация за последните 12 месеца ще слезе под 3% в края на 2024 г., което отваря възможността в началото на 2025 г. да се отправи искане за извънреден конвергентен доклад и да се направи решителна стъпка за приемането на еврото.