ТОП 20 Добивна промишленост 

Българската минерално-суровинна индустрия е сред най-развитите в Европейския съюз. Тя има значима роля както в заетостта (1%), така и в добавената стойност (2,6%), създавана в националната икономика, като по тези показатели отстъпва само на Полша. Минерално-суровинната индустрия е отрасъл със стратегическо значение и е важен фактор за икономическата стабилност и енергийната и ресурсната независимост на страната. В страната действат 543 концесии за добив на подземни богатства за общо 612 находища, където оперират 336 предприятия, като броят на наетите е 18 857 души. През последните няколко години при наетите в добивната промишленост се наблюдава тенденция към постепенно намаление, сходна с общата за икономиката. То е съпроводено от нарастване на производителността на труда и ускоряване на процесите към технологично обновление.

Общият добив на полезни изкопаеми в България през 2023 г. е в размер на 120 млн. тона, като се отчита намаление от 5% спрямо предходната година. Въпреки това добивът се задържа на ниво над средните исторически стойности. Съществен спад бележи само добивът на твърди горива (лигнитни въглища) – 41%, като обемът през 2023 г. намалява до 21 млн. т след рекордните 36 млн. т през 2022 г. 

По изчисления на Българската минно-геоложка камара (БМГК) общата нетна стойност на произведената продукция на промишлените предприятия от сектор „Добивна промишленост“ през 2023 г. е в размер на близо 4,2 млрд. лв., като бележи спад от 4% спрямо 2022 г. Дължи се основно на сериозния спад в добива на лигнитни въглища. При рудодобива също се отчита лек спад поради намаляването на добива на медни руди, както и поради лекия спад в цените на този метал. Това се компенсира от растежа при добива на злато.

Произведената продукция на един нает запазва високите си нива, като през 2023 г. тя е 220 397 лв. Производителността на труда в сектора продължава да е значително по-висока от средната за индустрията. През 2023 г. средната годишна работна заплата в добивната промишленост достига близо 33 хил. лв., което е с над 40% повече от средната за страната. В сравнение с предходната година отчетеният растеж е 15%.

През 2023 г. приходите от концесионни възнаграждения са в размер на 132,5 млн. лв., като се отчита растеж от 2% в сравнение с предходната година. Той се дължи на значително по-големите плащания, свързани с добива на неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали и строителни материали. При разпределението на концесионните приходи по подотрасли с най-голям дял и през 2023 г. си остават металните полезни изкопаеми с 53%, следвани от добива на строителни и скално-облицовъчни материали с 27%. 

В някои общини приходите от концесии допринасят за от 50 до 80% от собствените приходи на всяка от общините. Разчетите за 2024 г. показват, че делът на концесионните плащания на добивните компании спрямо собствените приходи на общините достига 80% в Челопеч, 71% в Чавдар, 68% в Мирково, 60% в Етрополе, 51% в Крумовград и около 45% в Панагюрище, която е и най-голямата община от всички изброени. Концесионните плащания в Гълъбово и Раднево носят съответно 33% и 26% от собствените приходи на двете общини, а концесионните плащания във Ветово и Каолиново носят съответно 41% и 26% от собствените приходи на двете общини. Примерите от въпросните 10 общини показват, че наличието на работещо добивно предприятие води до по-добро състояние на местните финанси и повече възможности за местните власти да инвестират и да провеждат ефективни политики.

Държавната „Мини Марица-изток“ ЕАД остава най-голямата добивна компания в България с над 6000 служители. След рекордната 2022 г., в която беше отчетен дори безпрецедентен износ на лигнитни въглища, компанията регистрира много слаба 2023 г. с много нисък добив и загуба от над 135 млн. лв. Спирането на работата на една от големите ТЕЦ в Маришкия басейн през февруари 2024 г. се отразява тежко на дейността на мините, които продължават да трупат загуби и през текущата година. Въпреки политиките за енергиен преход обаче в течение на годината електроенергийната система на страната на няколко пъти изпадна в тежка зависимост от въглищните ТЕЦ и мините се наложи да вдигнат бързо добива. В опит да гарантира безпроблемната работа на системата правителството нареди връщането на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ към оперативна дейност и мините ще трябва отново да я захранват и през януари, 2025 г.

От друга страна, големите медодобивни компании – „Асарел-Медет“ и „Елаците-Мед“ – продължават устойчивия си растеж на гребена на политиките за електрификация и относително високите и стабилни цени на медта от последните години. Двете компании имат сигурен и стабилен пазар за продукцията си, захранвайки най-вече „Аурубис България“, най-големия износител на страната. И двете ежегодно инвестират десетки милиони левове в подобряване на ефективността и намаляване на екологичните въздействия на производството си.

През 2023 г. рекордни стойности отчита добивът на златосъдържащи руди, като водеща позиция там заемат двете мини на „Дънди Прешъс Металс“ в Челопеч и Крумовград. Техните резултати бяха силно подкрепени от значимия растеж в средната цена на златото – от 1800 $/унция до 1942 $/унция. Като се има предвид, че цената през последните месеци надхвърли 2700 $/унция, скокът през 2024 г. ще бъде още по-значим. 

След пълното придобиване от групата на КЦМ оловно-цинковите рудници в Родопите се развиват все по-стабилно. За съжаление, спадът на цените на двата метала се отразява на възможностите на компаниите да инвестират и през 2023 г. те отчитат лек спад на приходите.

Сред производителите на технически суровини, инертни и скално-облицовъчни материали няма съществено пазарно развитие. Там водеща си остава „Каолин“ АД, която е много по-голяма от останалите компании в сектора.

Законът за критичните суровини на ЕК е шанс за българската добивна индустрия да заеме стратегически важно място в Европейския съюз. Остава само да се възползваме по умен начин. Най-общо трябва условията за правене на бизнес в съответните сектори – рудодобив, металургия и тежка химия – бързо да се подобрят. Така родните компании ще могат бързо да инвестират печалбите си тук, а и ще привлечем и големите международни играчи в сектора. Основните пречки пред това са ужасяващото наследство от комунизма в тези сектори, страховете и предразсъдъците на хората, бюрокрацията и най-вече - липсата на държавност. Минералните богатства са държавна собственост и държавата трябва да иска да се възползва от добива им, като осигурява добри условия за частните добивни компании. В момента уж има ясна стратегия за развитие на минния бранш на национално ниво, но тя не се прилага на практика. Няма обществено разбиране на ползите от бранша, което показва, от една страна, недостатъчна работа на компаниите с обществеността, но от друга, показва липсата на подкрепа за индустрията от държавата. Сроковете за издаване на разрешителни не са задължителни за администрацията, а оттам са и непредвидими за бизнеса, което пречи на планирането. Преминаването през всички изискуеми процедури отнема много дълго време, дори и без да са обжалвани. Има нужда от еднозначно тълкуване и прилагане на законодателните изисквания от всички институции. Невинаги има яснота относно вътрешноведомствените процедури в институциите. Има противоречия в актове на европейско ниво – например Законът за критичните суровини ще влезе в директен сблъсък с природозащитните регулации.

Всичко това обаче не трябва да ни отчайва, защото минерално-суровинната ни индустрия многократно е доказвала, че може да се пребори с трудностите и продължава да осигурява стабилен фундамент на българската икономика. 

* При съставянето на общите и секторните класации в списанието използвахме изчерпателен и прозрачен подход за събиране и анализ на информацията. Данните за компаниите са събрани от Търговския регистър, Националния статистически институт (НСИ), Сиела Инфо, индивидуалните годишни финансови отчети и докладите за дейността на компаниите, публични регистри. 

Всички данни са базирани на индивидуалните финансови отчети на компаниите към 31 декември 2023 г., като информацията е актуализирана и обработена до 10 октомври 2024 г.

Класациите по приходи са направени на база приходи от оперативна дейност, което осигурява съпоставимост между участващите компании.