Обещаващите индустрии са субективна концепция, базирана на някакви основания за оптимизъм. Това обикновено има смисъл в дългосрочен план, но тук се опитвам да направя по-предизвикателното: да говоря за перспективни сектори още през следващата година. Затова ви призовавам да бъдете максимално критични към моите лични оценки и хипотезите, които споделям тук. Различни модели дават основата за този оптимизъм, но най-общо те попадат в някоя от следните динамики: растеж на пазара, изявена устойчивост при кризи или способност за адаптиране към нови условия. В много краткосрочен план критичните фактори за растежа на пазара са: разгръщане на потенциала за растеж в т.нар. path-dependent процеси (напр. интегриране на AI, усилия за екологична устойчивост); инвестиционни потоци, привличане на рисков капитал, правителствено финансиране или корпоративни инвестиции – като цяло сигнали са краткосрочната мащабируемост; търсене, предизвикано от кризи или регулаторни сътресения.

Тъй като възможните кризи на 2025 г. са отвъд капацитета на нашето въображение, има смисъл да изследваме два от моделите:

Модел #1 – Растящи индустрии: това са секторите, които се разширяват бързо, създават нови пазари и увеличават заетостта. В България това са ИТ и аутсорсинг в сферата на услугите и мехатроника и аутомотив в сферата на производството.

Модел #2 – Трансформиращи се индустрии: тук попадат традиционни сектори като тежката индустрия, които се свиват на макрониво, но в тях оперират компании, които постигат по-висока ефективност, излизат на нови пазари и/или разкриват нови ниши и като цяло се адаптират добре към глобалните промени.

Разликата, максимално практично, между двата модела е следната: в модела на растящата индустрия на макрониво свиването на една компания най-вероятно е индикатор за загуба на конкурентност; в модела на трансформациите свиването може и твърде често е индикатор за по-висока ефективност, производителност и печалба.

Растеж или трансформация

Да вземем за пример енергетиката. Докато на макрониво секторът на въглищните централи в България е в агония, отделни компании, които инвестират в улавяне на въглерод или възобновяеми енергийни източници, могат да демонстрират стабилен растеж и печалби. С други думи, дори в свиващи се индустрии могат да се раждат „звезди“.

Същото важи за някои от традиционните производства като химическата индустрия. Докато общият дял на този сектор в икономиката намалява и заетостта се свива, някои компании, които интегрират автоматизация, постигат по-висока рентабилност, често свързана и с нови пазари. С лекото уточнение, че тук дори „звездите“ може да се свиват – просто стават по-ефективни.

Растящи индустрии с потенциал

1. ИТ и дигитални услуги

Секторът на информационните технологии вече се наложи като единия от двата основни двигателя на българската икономика. Макар, циклично погледнато, секторът да минава през труден период, потенциалът остава значим, като някои от новите горещи сфери са 

приложения на изкуствен интелект (AI), машинно обучение, блокчейн технологии и финтех решения.

2. Възобновяема енергия

Този сектор е един от най-динамично развиващите се в глобален мащаб, а за България той е и стратегически важен. Страната ни има потенциал да привлече инвестиции в соларни и вятърни проекти. Енергийната независимост е вече спешна за Европа и в частност за България. Това би следвало да стимулира разширяването на възобновяемите източници.

3. Биотехнологии и здравни технологии

Глобалната пандемия показа значението на здравните технологии. България въпреки малкия си размер има специфична комбинация на висококвалифицирани специалисти, които могат да развиват софтуер за диагностика, биотехнологични иновации или фармацевтични продукти. Част от инвеститорите вече гледат към създаване на R&D хъбове, а не само изнасяне на производство.

Да не забравяме възможностите в свиващите се индустрии

4. Традиционна енергетика и добивна индустрия

Макар тези сектори да се свиват поради глобалния натиск към декарбонизация, компаниите, които инвестират в модерни технологии и устойчиви решения, могат да бъдат успешни.

5. Традиционни процесни производства

Автоматизацията е ключова за трансформацията на производството, особено на процесни индустрии като химическата. Българските компании, които инвестират в автоматизация, IoT технологии и интелигентни вериги за доставки, могат да повишат както производителността си, така и рентабилността си. И отново, няма да видите това задължително по обема на персонала.

6. Традиционни дискретни производства

При дискретните производства като мехатроника и аутомотив при макроикономически ръст свиването на заетостта на ниво компания, съчетана с по-голяма ефективност, е по-скоро изключение. Но има и свиване на компании или на цели подсектори, като например някои Tier 2 доставчици за автомобилния сектор. Трябва да се подхожда с особено внимание към детайлите на индустрията при инвестиционни решения.

Все повече глобално интегрирани

Ако ви направи впечатление, индустриите с перспектива в България до голяма степен съвпадат с тези в глобален план. Това не е случайно. България все повече прилича ако не на развита икономика сама по себе си, то на силно интегрирана част от пъзела на глобалните пазари. Това е принципно добра новина и заслужава да се отбележи. Вече няма причина да мислим за местния бизнес като за „задния двор“ на Европа, а съвсем уверено може да прилагаме анализа на тенденциите тук към тези по света и обратно. В този стил може да продължим и да мечтаем за индустриите, които тепърва ще изгряват. Космическите изследвания са все още в ранен етап на развитие с типичната дългосрочна несигурност, но пък са с необятен потенциал. Образователните технологии забавиха растежа си след пандемията, но AI приложенията дават нов силен тласък на нишовите компании. Ползите от агритех (технологии в земеделието) започва да имат много ясен образ в т.нар. прецизно земеделие. Основното послание остава същото, което сме повтаряли многократно, но все така далечно за мнозина: България има потенциала да бъде не само последовател, но и глобален лидер в някои ниши.

Георги Стоев е макроикономист и председател на Trakia Tech – стратегически консултант на Тракия икономическа зона и на Индустриален парк Сливен. Автор на подкаста за икономическо мислене Ex Ante.