Силна концентрация, неспирен растеж и смяна на лидера в сектора – така може да се обобщи развитието на фармацевтичния пазар на база годишните неконсолидирани данни за 2024 г. Секторът на търговията на едро и дребно с лекарства в България заема над 2% от БВП. Зад двуцифрения скок на приходите на двайсетте най-големи компании стоят както икономически, така и технологични, регулаторни и демографски фактори. В топ 5 се нареждат „Фьоникс Фарма“, „Софарма Трейдинг“, „Стинг“, „Фармнет“ и „Хювефарма“.

Четирите най-големи компании в сектора реализират общо 4.96 млрд. лв. приходи през миналата година, което е над половината от оборота на топ 20. А спрямо 2019 г. растежът в оборота на тези компании е със 74%. В челните позиции обаче има разместване и „Фьоникс“ измества дългогодишния лидер „Софарма Трейдинг“ от първото място, като го изпреварва по приходи от оперативна дейност за 2024 г. с близо 22 млн. лв. до 1.42 млрд. лв. По отношение на печалбата обаче запазва второто си място – с 19.2 млн. лв.

„Фьоникс“ е единствената чуждестранна компания сред големите търговци на лекарства у нас, като германското дружество е представено в 29 държави. „Фьоникс Фарма“ обслужва над 3000 аптеки и 250 болници в България, а в портфолиото си има над 20 000 продукта и специализиран здравен софтуер.

„За фискалната 2025/26 г. групата „Фьоникс“ очаква по-нататъшно разширяване на пазарните си позиции в Европа чрез органичен растеж и придобивания, което ще доведе до леко увеличаване на приходите. Групата от дружества очаква растеж на приходите на почти всички пазари, на които присъства“, посочват от компанията на сайта си.

Към момента Комисията за защита на конкуренцията проучва задълбочено намерението на търговеца да придобие правото да наеме 47 аптеки „Медея“, както и правото на собственост върху част от материалните и нематериалните активи, използвани в дейността им.

Другият голям играч на пазара – „Софарма Трейдинг“, повишава приходите си от оперативна дейност през 2024 г. с 9% на годишна неконсолидирана база до 1.4 млрд. лв. Групата осигурява 100% национално покритие в България и Сърбия чрез 3 регионални дистрибуционни центъра. Ритейл мрежата в Беларус покрива 33 града, а в Сърбия – 15 обекта.

На общия фармацевтичен пазар „Софарма Трейдинг“ постига пазарен дял от 19.43% по данни на IQVIA за дванайсетте месеца на 2024 г., обясняват от компанията в доклада си за дейността за четвъртото тримесечие на миналата година. В рамките на двата пазарни сегмента делът на компанията в стойност е 17.38% за аптечен и 24.09% за болничен пазар. Че стратегията на дружеството е печеливша, се доказва и от данните за 5-годишен период – нетната печалба набъбва два пъти до малко над 42 млн. лв., а оборотът нараства със 77%.

„Стинг“ е друга компания от фармацевтичния сектор с над 1 млрд. приходи от оперативна дейност за 2024 г., които скачат с 14% спрямо 2023 г. до 1.14 млрд. лв. Дружеството е едно от водещите в доставките на фармацевтични продукти в България чрез 5 складови бази в страната, обслужвайки аптеки и здравни заведения. Това е и единственият дистрибутор на лекарства, който не притежава аптеки. „Стинг“ се справя забележително с повишаването на рентабилността си, като отчита скок в нетната си печалба с 62% на годишна база през 2024 г.

„Фармнет“, която е основен доставчик на аптеки „Марешки“ (и двете свързани с бизнес групата на Веселин Марешки), е друг голям търговец на едро с лекарства в страната, който също расте с двуцифрени проценти. Оборотът на компанията нараства с 14% за година до 981.8 млн. лв., а нетната печалба с 27% – до 6.79 млн. лв.

От друга страна, единственият представител в топ 5, който е едновременно производител и търговец на лекарства – „Хювефарма“, отчита скок в приходите си от оперативна дейност с 10% на годишна база до 811.5 млн. лв. при двоен растеж на печалбата до 106 млн. лв. за 2024 г.

Като цяло 20-те най-големи компании във фармацевтичния сектор достигат 11% растеж в приходите си от оперативна дейност до 9.45 млрд. лв. през 2024 г. Печалбата им се повишава с 14% до 711.2 млн. лв. При това тези резултати са постигнати при увеличаване на наетите служители в тези дружества с едва 1%.

Данните за 2024 г. потвърждават, че фармацевтичният сектор остава един от най-динамичните двигатели на българската икономика. Двуцифреният растеж и подобряващата се рентабилност открехват вратата към предстоящото развитие на брашна. Темпът на растеж в следващите години ще зависи от инвестициите в разширяване на пазара, дигитализацията и технологиите, които могат значително да повишат ефективността и конкурентоспособността.

Веселин Кунев, директор Продажби и член на Управителния съвет на „ФЬОНИКС Фарма“

Фармацевтичният пазар и през 2026 г. ще продължи да расте с темповете от последните години. Основните двигатели на растежа са планираното увеличение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за лекарства през 2026 г. и навлизането на нови и иновативни терапии.
Предизвикателствата в индустрията са свързани с общата рамка на икономическата среда в България и в частност с прозрачността и предсказуемостта на регулаторната среда в сферата на здравеопазването.

Николай Матеев, ръководител „Фармацевтични продукти“ и управител на „Байер България“

През 2026 г. фармацевтичната индустрия в България ще се развива в условия на икономическа и политическа непредвидимост. Със забавянето на Бюджет 2026 се увеличава вероятността от забавяне на реимбурсацията на приетите нови технологии и отлагане на иновативното лечение на големи групи пациенти. Предизвикателствата остават в областите на застаряващо население, натиск върху бюджетите и нужда от устойчиви решения с фокус върху пациентите. Успехът зависи от предвидима регулаторна рамка и диалог между индустрия, институции и общество. Възможностите са в иновациите, дигитализацията и персонализираната медицина.