Специални издания СПЕЦИАЛНО ИЗДАНИЕ /// Жената е

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

Жени, живот, свобода

Иранската правозащитничка Наргес Мохамади получи Нобеловата награда за мир за 2023 г.

Жени, живот, свобода

Жени, живот, свобода

Иранската правозащитничка Наргес Мохамади получи Нобеловата награда за мир за 2023 г.

Жени, живот, свобода
quotes

"Зан. Зендеги. Азади.“ С лозунга на протестите в Иран започна речта на Берит Райс-Андерсен, директора на норвежкия комитет по Нобеловите награди. Има и защо – наградата отиде в 51-годишната Наргес Мохамади, която я получи като признание за борбата ѝ срещу потисничеството, в което живеят иранските жени. Както и за борбата ѝ в защита на човешките права и свободи. Лозунгът беше използван още в началото на протестите, обхванали Иран през септември 2022 г. Тогава полицията уби 22-годишната Махса Амини заради това, че е носела хиджаба си твърде свободно. Борбата на Мохамади има висока цена. Тя е арестувана 13 пъти от режима, осъдена е по пет обвинения на общо 31 години затвор и 154 удара с камшик. Наргес и в момента е в затвора. Тя стана петият носител на приза в 122-годишната му история, който е в затвор или под домашен арест.

Един от миналогодишните носители на наградата – Алес Биалицки, все още е в затвора. В „Ню Йорк Таймс“ излезе кратко съобщение от Мохамади. Приготвено предварително, защото жените в затвора нямат право на телефон в четвъртък и петък, а церемонията по обявяването на наградата беше именно в петък. „Глобалната подкрепа и признание за дейността ми ме правят по-упорита и по-отговорна. Изпълнена с още повече страст към доброто и с повече надежда. Надявам се, че това признание ще направи по-силни и по-организирани иранците, които искат промяна.

Победата е близо“, се казва в нейното изявление. Райс-Андерсен обяви, че е писала на режима в Иран с молба да пусне Мохамади преди 10 декември. Тогава ще има специална церемония по връчване на наградата. Тази година списъкът с номинациите включва 351 кандидати – 259 личности и 92 организации. Имената на всички обаче ще бъдат разкрити след 50 години. Коя е Наргес Мохамади? Тя е инженер, като специалността ѝ е „Приложна физика“. Започва дейността си като реформатор със статии в местни медии, но е най-известна с участието си в Центъра за защитници на човешките права. Той е основан от носителката на Нобелова награда за мир през 2003 г. Ширин Ебади. Преди да бъде арестувана, Наргес е била вицепрезидент на организацията.

Първият ѝ престой в затвора е в края на миналия век, когато изкарва година зад решетките. През 2011 г. е обвинена в „действия срещу националната сигурност и пропаганда срещу държавата“. Въпреки това през 2013 г. започва кампания за премахване на смъртното наказание в Иран. Иран е нацията с най-много потвърдени екзекуции през 2022 г. – 576, според доклад на Amnesty International. В момента Мохамади излежава множество присъди с общ размер 12 години в прословутия затвор „Евин“ в Техеран. „След завръщането си в затвора тя започна да се противопоставя на систематичното използване от режима на изтезания и сексуализирано насилие срещу политически затворници и особено жени, което се практикува в иранските затвори“, каза Рейс-Андерсен. Преди две години хакери пробиха защитата на затвора „Евин“ и извадиха на бял свят кадри с редовни побои над затворници. В него се изпращат осъдените по политически причини, както и такива с двойно гражданство.

Мохамади изигра своята роля в масовото протестно движение в Иран след смъртта на Амини, като организира прояви на солидарност с други политически затворници. Тя също така успя да изпрати статия, публикувана в „Ню Йорк Таймс“ през септември, в която обяснява средата в затвора, когато новините за протестите стигнаха до тях. „Това, което режимът не разбира, е, че колкото повече от нас затварят, толкова по-силни ставаме“, написа тя тогава. През същия месец тя организира и протест в затвора, в който затворничките изгориха хиджабите си, които те са длъжни да носят дори и там. Семейството ѝ живее в Париж. Съпругът на Наргес – Тагхи Рахмани, живее в изгнание в Париж с 15-годишните близнаци Мир Първата иранска нобелистка Ширин Ебади получи Нобеловата награда за мир през 2003 г. заради неуморната си работа в защита на демокрацията, правата на жените, децата и бежанците. Тя е първата мюсюлманка с наградата. Ебади живее в Лондон от 2009 г., за да се спаси от пипалата на режима.

„Интерпретация на исляма, която е в хармония с равенството и демокрацията, е автентичен израз на вяра. Не религията е това, което отнема правата на жените, а избирателният диктат на тези, които искат да ги държат затворени. Вярвам в това колкото съм убедена, че промяната в Иран трябва да дойде по мирен път и отвътре“, пише тя в една от книгите си от началото на века. През 2018 г. обаче Ебади заяви, че ислямската република вече е стигнала точката, в която не може да се реформира. на семейството. Рахмани не е виждал половинката си от 11 години, а децата не са виждали майка си от 7 години. Наргес и Тагхи сключват брак през 1999 г. „Когато отидох да говоря с майка ѝ, за да поискам ръката ѝ, тя ми каза: „Няма да ти я дам. Ти си политичеси активист. Ти ще направиш живота на дъщеря ми мизерен“. Но въпреки това сключихме брак“, разказва той. „Наградата не е само за майка ми. Тя е за борбата. За цялото население. За всички, които се борят срещу ислямското управление още от идването му на власт“, казва 15-годишният Али. „Много пъти съм ѝ казвал да дойде при нас в Париж. Но тя казваше, че е активист и като такъв не може да работи в чужбина. Говорих с майка ѝ, тя също се опита да я накара да напусне Иран. Но не стана“, разказва Тагхи. „Не съм я виждал, но знам, че наградата означава много за нея. Едва ли обаче това ще доведе до някаква промяна в Иран. Режимът ще натисне още по-силно опозицията и ще продължи да мачка хората“, казва братът на Наргес Хамидреза. „Наградата ще донесе едновременно възможности и ограничения. Надявам се, че това няма да доведе до още проблеми за Наргес“, коментира политическият анализатор Ахмад Зейдабади. „Дали си струва? Да, защо не? Животът е борба, борба за свобода. Тя не е нещастна, аз – също. Тя не се интересува от присъдите срещу нея, защото не вярва, че съдът е безпристрастен“, твърди Тагхи.

Първата иранска нобелистка Ширин Ебади получи Нобеловата награда за мир през 2003 г. заради неуморната си работа в защита на демокрацията, правата на жените, децата и бежанците. Тя е първата мюсюлманка с наградата. Ебади живее в Лондон от 2009 г., за да се спаси от пипалата на режима. „Интерпретация на исляма, която е в хармония с равенството и демокрацията, е автентичен израз на вяра. Не религията е това, което отнема правата на жените, а избирателният диктат на тези, които искат да ги държат затворени. Вярвам в това колкото съм убедена, че промяната в Иран трябва да дойде по мирен път и отвътре“, пише тя в една от книгите си от началото на века. През 2018 г. обаче Ебади заяви, че ислямската република вече е стигнала точката, в която не може да се реформира.