ТОП 20 Животновъдство и преработка 

ТОП 20 Земеделие 

Делът на аграрния сектор в брутната добавена стойност (БДС) на българската икономика за миналата година е близо 3%. В сравнение с предходната година той намалява с 1,3 пр.п., сочат данните на Министерството на земеделието и храните. БДС възлиза на 162,4 млрд. лв., като приносът на земеделието се изчислява на 4,6 млрд. лв. по текущи цени. В реално изражение той се свива с 15,3% на годишна база. 

Почти половината от територията на страната (5,2 млн. ха) се използва за селскостопански цели, като 3,5 млн. ха от нея са обработваеми земи, върху която доминиращи култури са пшеница (1,3 млн. ха), слънчоглед (892 956 ха) и ечемик (151 880).

Данните сочат, че през 2023 г. общият размер на брутната продукция в селското стопанство се свива и това се дължи основно на понижението с 27,1% на резултата на растениевъдството спрямо 2022 г. вследствие успокояването на цените при зърнените и маслодайните култури. Те запазват доминиращата си роля и формират 53,9% от стойността на продукцията от отрасъл „Селско стопанство”. 

Ако погледнем структурата на българския аграрен експорт през 2023 г., ще установим, че лидер са житните растения с дял от 26,9% от общата стойност на реализираните извън страната селскостопански стоки, следвани от растителните мазнини (11,1%) и маслодайните семена (10,6%). По данни на Министерството износът на житни растения се увеличава с 13,6% през 2023 спрямо 2022 г. Водещи дестинации на българския износ на селскостопански стоки през миналата година са традиционни пазари като съседните Гърция и Румъния, които заедно формират близо една пета от общия аграрен износ за годината. Следват ги Испания, Турция, Китай, Германия, Алжир и др. Неколкократен растеж отбелязва износът за трети страни – слънчогледово масло за Мароко и пшеница за Южна Корея, Индонезия и Тайланд. 

На този фон не е изненада, че класацията в земеделието отново е доминирана от основните играчи на зърнения пазар. През 2023 г. при всички основни зърнени култури (с изключение на ръжта и царевицата) се наблюдава увеличение на производството спрямо предходната година. За това допринасят както по-големият размер рекултивирани площи, така и повишената продуктивност от единица площ при повечето култури, уточняват от Аграрното министерство.

Начело в класацията е „Каргил България“ – мултинационален производител и търговец на хранителни, селскостопански, финансови и индустриални продукти и услуги, който оперира в 67 страни по света. В България компанията стъпва през 2006 г. с отварянето на офис за търговия със зърнени и маслодайни култури в София. През 2013 г. отваря втори офис във Варна, чийто основен приоритет е океанският транспорт и глобалната търговия. Преди 10 г. е създаден и Център за споделени бизнес услуги в София (Cargill Business Services Sofia-CBS Sofia), който обслужва дейността на „Каргил“ в сферата на финансите, транспорта и логистиката, стратегическото снабдяване и доставки, както и управлението на човешки ресурси в Европа, Средния изток и Африка. 

Дружеството се изкачва една позиция нагоре в сравнение с 2022 г. с 1,2 млрд. лв. приходи от основна дейност. „Каргил“ е най-големият работодател в сектора с 1622 осигурени лица.

Веднага след него се нарежда зърненият търговец „Билдком“, който е на пазара от 20 г. Дружеството на Ангел Георгиев е и мажоритарен собственик на най-големия преработвател на маслодайни култури „Олива“.

„Билдком“ се изкачва три позиции нагоре спрямо подреждането през 2022 г. с приходи от основна дейност за 902,7 млн. лв. Компанията отчита най-висока нетна печалба сред 20-те лидери на пазара, която възлиза на 104,8 млн. лв. Експанзията на „Билдком“ през последните години нищо чудно да отведе дружеството начело на класацията догодина.

Третата позиция в класацията заема миналогодишният лидер „Севан“ – търговец на зърнени, фуражни и маслодайни култури. Приходите от основна дейност на дружеството на братята Артур и Армен Акопян се свиват със 17,87% до 779,9 млн. лв., а нетната печалба – със 78 на сто през 2023 спрямо 2022 г.

Четвъртото място е трайно заето от „Ойроконсулт“ с 626 млн. лв. оборот и едно осигурено лице. Дружеството на Васил Василев търгува основно със зърно, семена и фуражи. 

В Топ 5 е „Кофко Интернешънъл България“, която слиза с две позиции по-надолу спрямо миналогодишната класация с резултат от 559,4 млн. лв. и спад на приходите с около 30% в сравнение с 2022 г. Компанията подобрява финансовия си резултат със 77% и отчита 10,5 млн. лв. нетна печалба.

* При съставянето на общите и секторните класации в списанието използвахме изчерпателен и прозрачен подход за събиране и анализ на информацията. Данните за компаниите са събрани от Търговския регистър, Националния статистически институт (НСИ), Сиела Инфо, индивидуалните годишни финансови отчети и докладите за дейността на компаниите, публични регистри. 

Всички данни са базирани на индивидуалните финансови отчети на компаниите към 31 декември 2023 г., като информацията е актуализирана и обработена до 10 октомври 2024 г.

Класациите по приходи са направени на база приходи от оперативна дейност, което осигурява съпоставимост между участващите компании.