Живеем е несигурни и объркващи времена. Не само че се борим с пандемии, климатични промени, застаряване на обществата във водещите икономики, както и с нарастващо геополитическо напрежение, но и изкуственият интелект е готов да промени света, както го познаваме. Остава да видим колко бързо ще се случи това и в чия полза.

Ако слушате технологични експерти или журналисти, може да си помислите, че общият изкуствен интелект (AGI), тоест AI технологии, които могат да изпълняват всяка една човешка когнитивна задача – е съвсем близо. Това съответно води до множество дебати – дали тези невероятни възможности ще ни направят процъфтяващи извън най-смелите ни мечти (като някои по-малко склонни към хиперболаризация наблюдатели прогнозират ръст на БВП с повече от 1–2% годишно), или вместо това ще доведат до края на човешката цивилизация, когато супер интелигентни AI модели станат нашите господари.

Но когато погледнете какво се случва в реалната икономика, няма да откриете драматична промяна. Все още няма доказателства, че AI носи революционни ползи за производителността. Противно на казаното от много експерти, все още имаме нужда от радиолози (дори повече, отколкото преди), журналисти, асистенти в правните отдели, счетоводители, офис служители и шофьори. Както вече съм отбелязвал, не трябва да очакваме много повече от около 5% от това, което хората правят, да бъде заменено от AI през следващото десетилетие. Значително повече време ще отнеме на AI моделите, за да придобият преценка, многомерни способности за разсъждение и социални умения, необходими за повечето професии, както и за това AI и компютърните технологии да напреднат до точката, в която могат да бъдат комбинирани с роботи за изпълнението на прецизни физически задачи (като производство и строителство).

Прогнози и рискове

Разбира се, това са прогнози, а прогнозите винаги могат да бъдат грешни. Някои изказвания на водещи експерти от индустрията относно темпото на напредък подсказват, че революционни пробиви в AI могат да дойдат по-скоро, отколкото се очакваше. Историята на AI обаче е богата с амбициозни прогнози. През средата на 50-те години на миналия век Марвин Мински, безспорно един от бащите на AI, предсказва, че машините ще надминат хората само за няколко години. Той държи на своето и през 1970 г., въпреки че това не се е случило:

„След от три до осем години ще имаме машина с общ интелект на средностатистически човек. Имам предвид машина, която ще може да чете Шекспир, да смазва кола, да ръководи офис, да разказва шеги и да се скара. В този момент машината ще започне да се образова със страхотна скорост. След няколко месеца тя ще е на гениално ниво и с неограничени възможности“.

Подобни оптимистични прогнози са се появявали и по-късно само за да бъдат забравяни в периодични „AI зими“. Може ли този път да е различно?

Разбира се, възможностите на генеративния AI далеч надхвърлят всичко, произведено от индустрията досега, което не означава, че времевите рамки на очакванията ѝ са верни. Разработчиците на AI имат интерес да създават впечатление за близки революционни пробиви, за да стимулират търсенето и да привлекат инвеститори.

Въпреки това дори по-бавното темпо на напредък е повод за безпокойство, като се имат предвид щетите, които AI вече е в състояние да нанесе: deepfake технологиите, манипулирането на избиратели и потребители и масовото наблюдение са само върхът на айсберга. AI може да бъде използван за широкомащабна автоматизация дори когато няма логично обяснение за това. Вече имаме примери за цифрови технологии, които се въвеждат на работните места без ясна представа как ще увеличат производителността, камо ли да подобрят производителността на съществуващите работници. С целия шум около AI много компании изпитват натиск да се присъединят към тенденцията, преди да знаят как точно AI може да им помогне.

Подобен тип следване на тенденциите има своята цена. В съвместната ни статия с Паскуал Рестрепо от 2018-а показваме как посредствената автоматизация представлява най-лошото от двата свята. Ако една технология все още не е в състояние значително да увеличи производителността, нейното широко внедряване в замяна на човешкия труд в различни задачи води само до болка и никаква полза. В прогнозата ми – според която AI ще замени около 5% от работните места през следващото десетилетие – последиците за неравенството са доста ограничени. Но ако хайпът и свръхочакванията надделеят и компаниите въведат AI за задачи, които все още не могат да бъдат изпълнени добре от машини, резултатът ще бъде по-голямо неравенство без значителен компенсаторен ръст в производителността.

Затова не можем да изключим най-лошия възможен сценарий: без трансформиращ потенциал на AI, но с всички негативни ефекти от заместването на труда, дезинформацията и манипулацията. Това би било трагично не само заради негативните ефекти върху работниците, социалния и политическия живот, но и защото би представлявало огромна пропусната възможност.

Прогрес за кого?

Технически е възможно и социално желателно да имаме различен тип AI – такъв с приложения, които допълват работниците, защитават нашите данни и лична информация, подобряват нашата информационна екосистема и укрепват демокрацията.

AI е информационна технология. Независимо дали в предсказателната си форма (като системите за препоръки в социалните медии) или в генериращата си форма (големи езикови модели), функцията му е да преглежда огромни количества информация и да идентифицира релевантни модели. Тази способност е перфектното средство за лечение на проблемите, от които боледуваме. Живеем в епоха, в която информацията е изобилна, но полезната информация е оскъдна. Всичко, което бихте могли да искате като информация, е в интернет (заедно с много неща, които не искате) – но успех в намирането точно на онова, което ви е нужно за конкретна работа или цел.

Полезната информация е двигател на растежа на производителността и както аз, Дейвид Аутор и Саймън Джонсън твърдим, тя е по-важна от всякога в съвременната икономика. Много професии – от медицински сестри и преподаватели до електротехници, водопроводчици, офис служители и др. – са затруднени от липсата на специфична информация и обучение за справяне с все по-сложни проблеми. Защо някои ученици изостават? Кое оборудване и кои превозни средства се нуждаят от превантивна поддръжка? Как можем да открием неизправности в сложни продукти като самолет? Точно това е вид информация, която AI може да даде.

Когато се прилага за такива проблеми, AI може да продуцира много по-голям ръст в производителността от предвидения в моята скромна прогноза. Ако AI се използва за автоматизация, той ще замени работещите; но ако се използва за предоставяне на по-добра информация на работниците, ще увеличи търсенето на техните услуги и по този начин на техните доходи.

Фиксацията върху AGI

За съжаление, три сериозни прегради ни пречат да поемем по този път. Първата е фиксацията върху AGI. Мечтите за свръхинтелигентни машини подтикват индустрията да игнорира реалния потенциал на AI като информационна технология, която може да помогне на работещите. Точните знания в съответната област са важни, но това не е нещото, в което индустрията е инвестирала. Чатботове, които могат да пишат Шекспирови сонети, няма да дадат на електротехниците възможност да извършват сложни нови задачи. А и ако наистина вярваш, че AGI е близо, защо да се тревожиш за електротехниците?

Проблемът не е само в обсесията с AGI. Общото правило е, че инструментите трябва да вършат нещата, в които хората не са достатъчно добри. Това правят чуковете и калкулаторите и това можеше да прави интернет, ако не беше изкривен от социалните медии. Но технологичната индустрия е възприела противоположната перспектива, като предпочита цифрови инструменти, които могат да заместят хората, вместо да ги допълват. Отчасти е така, защото много технологични лидери недооценяват човешкия талант и преувеличават човешките ограничения и грешки. Очевидно хората правят грешки; но те също така носят уникална смес от перспективи, таланти и когнитивни инструменти за всяка задача. Нуждаем се от индустриални парадигми, които, вместо да празнуват превъзходството на машините, усилват и разширяват човешките възможности.

Инвестиции в хората

Втората преграда са недостатъчните инвестиции в хората. AI може да бъде инструмент за овластяване на хората, но само ако инвестираме достатъчно в обучение и умения. Инструментите на AI, които допълват работещите, ще са безполезни, ако повечето хора не могат да ги използват или не могат да усвояват и обработват информацията, която те предоставят. Доста време отне на хората да разберат как да управляват информацията от нови източници като печата, радиото, телевизията и интернет, но времевата линия за AI ще бъде ускорена (дори ако сценарият за „непосредствено AGI“ остава само празни приказки).

Единственият начин да сме сигурни, че хората ще се възползват от AI и няма да бъдат измамени от него, е да инвестираме в обучение и образование на всички нива. Това означава да отидем отвъд баналните съвети за инвестиции в допълнителни умения за работа с AI. Те са необходими, но крайно недостатъчни. Това, от което наистина се нуждаем, е да научим учениците и работниците да съжителстват с AI инструментите и да ги използват по правилния начин.

Технологичната индустрия

Третата преграда са бизнес моделите на технологичната индустрия. Няма да получим по-добър AI, ако технологичните компании не инвестират в него. Секторът обаче е по-концентриран от всякога в търсенето на AGI и приложения, които заменят и манипулират хората. Огромна част от приходите на индустрията идват от дигитални реклами (основани на събиране на обширни данни от потребителите и привързването им към платформите и техните предложения) и от продажба на инструменти и услуги за автоматизация.

Но нови бизнес модели едва ли ще се появят от само себе си. Настоящите играчи са изградили големи империи и са монополизирали ключови ресурси – капитал, данни, таланти, – оставяйки нарастваща неравнопоставеност на амбициозните новодошли. Дори ако някой нов играч успее да пробие, по-вероятно е да бъде придобит от някой от технологичните гиганти, отколкото да оспори техния бизнес модел.

Основният извод е, че имаме нужда от анти-AGI, прочовешка програма за AI. Работещите и гражданите трябва да бъдат овластени да насочват AI в посока, която може да изпълни обещанията си като информационна технология. За да се случи това, ще ни трябва ново повествование в медиите, кръговете на вземане на решения и в гражданското общество, както и много по-добри регулации и политически действия. Правителствата могат да помогнат за промяна в посоката на развитие на AI, вместо постфактум да реагират на възникващите проблеми. Но най-напред политиците трябва да разпознаят проблема.