На теория технологичният, научният и социалният прогрес би трябвало да е довел до това днес да живеем най-дълго и най-пълноценно спрямо предците си. Истината обаче е, че България губи прекалено много хора преждевременно – било то отчасти и временно като пълноценни граждани или пък завинаги – и то често по причини, които можем да избегнем.

Някои прибързват да обвиняват за тази криза качеството на системата на здравеопазването и може би имат причина. В България има дори областни градове, които не могат да предоставят качествено здравно обслужване по всички ключови направления. Докато в много развити страни се говори за ефективността на методите за спасяване на хора при сърдечносъдови и мозъчносъдови инциденти с фокус намаляване на последствията от тях, България тепърва ще оборудва своите шест „строук“ центъра по Плана за възстановяване и устойчивост. От тези шест три ще са в София. Тоест милиони български граждани ще живеят на разстояние от центровете, което не предполага да успяват лесно и бързи да получат лечение в рамките на първите няколко часа, които са ключови при съдови инциденти. И не е само това. Докато в САЩ 5-годишната преживяемост от болест като рак на простатата е над 97%, а от рак на гърдата – 91%, много хора в България смятат злокачествените заболявания за смъртоносни. Или най-малкото търсят надеждата в чужбина.  

Доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2023 г. показва недвусмислено ситуацията: сред изследваните държави България е на трето място от всички по смъртност от лечими заболявания, както и на първо място в Европа.

Същият доклад обаче открехва и една друга тема, която е още по-неудобна. Страната ни е в челните позиции и на второ място сред европейските държави и по смъртност от предотвратими заболявания. Данните в, общи линии, се потвърждават и от Евростат, които отново поставят България на второ място в ЕС през 2021 г. по предотвратима смъртност.

Основната причина за тази незавидна ситуация според специалистите е липсата на качествена превенция в страната. В България разноските за болнична помощ са три пъти по-високи от тези за извънболнична помощ. В Германия например съотношението е почти 1:1.

Отговорността обаче е и лична. От социологическо проучване на „Тренд“ от миналата година се разбира, че само около 1/3 от българите преминават през годишен профилактичен преглед всяка година, а над 10% въобще не посещават такива. Особено изразен е проблемът при мъжете и при най-младите, които са склонни да неглижират ролята на профилактиката. Данните на Евростат показват, че почти 2 пъти повече мъже умират от предотвратими заболявания у нас спрямо жените.

Това се отразява не само на личните съдби, но и на цялата икономика. Особено в държава, която е известна като една от най-бързо намаляващите в световен мащаб и изпитваща затруднения да намери достатъчно качествени хора във все повече сфери.

Преместването на фокуса към превенцията е глобална тенденция, от която изоставаме, а не би трябвало.

Превантивното здравеопазване се развива и вече е подпомогнато от редица технологии. Сред тях са носими устройства за проследяване на здравния статус, като започнем от най-простите фитнес гривни, преминем през смарт часовниците, които могат да измерват кръвно или проследяват съня ни, до най-модерните носими устройства със строго медицинска цел, които стават все по-малки. Приложенията на изкуствения интелект се очаква да включват и откриване на нови модели на предвиждане на развитие на заболяване още преди то да се е развило. Телемедицината вече дава по-лесен и бърз достъп на хората до специализирана помощ, включително психологическа, така че да може да се действа, преди ситуацията със здравето да се е влошила.

Безпрецедентният по мащаб достъп до информация също не трябва да се подценява. Налице са дигитални помощници и приложения, които могат да се ползват за спазване на по-здравословен режим, по-правилно хранене и подходящи за отделни човек упражнения. Промяната в начина на живот обаче зависи основно от нас. Петте стълба на по-добрия живот: правилна диета, базирана повече на растения, физическа активност, ограничаване на стреса, избягване на токсични субстанции и достатъчно и редовен сън са ключови за адресирането на основните причини за много хронични заболявания, особено сърдечносъдовите и метаболитните. Това е основният начин да се намалят значително свързаните с тях нива на заболеваемост и смъртност, както и финансовата тежест от управлението на хроничните заболявания. Текущите оценки показват, че близо 80% от хроничните медицински състояния могат да бъдат предотвратени чрез промени в начина на живот, като около 63% от смъртните случаи вероятно са причинени от хронични заболявания, произхождащи от нездравословното ни ежедневие.

Проблемът е системен, културен, но в крайна сметка е и част от социалната ни отговорност и умното управление като работодатели. Във времена, в които все по-често се говори за включване на по-възрастните поколения до по-късно в работната сила, не можем да позволим грижата за здравето да не бъде интегрална част от собствения ни живот.