На теория технологичният, научният и социалният прогрес би трябвало да е довел до това днес да живеем най-дълго и най-пълноценно спрямо предците си. Истината обаче е, че България губи прекалено много хора преждевременно – било то отчасти и временно като пълноценни граждани или пък завинаги – и то често по причини, които можем да избегнем. Някои прибързват да обвиняват за тази криза качеството на системата на здравеопазването и може би имат причина. В България има дори областни градове, които не могат да предоставят качествено здравно обслужване по всички ключови направления. Докато в много развити страни се говори за ефективността на методите за спасяване на хора при сърдечносъдови и мозъчносъдови инциденти с фокус намаляване на последствията от тях, България тепърва ще оборудва своите шест „строук“ центъра по Плана за възстановяване и устойчивост. От тези шест три ще са в София. Тоест милиони български граждани ще живеят на разстояние от центровете, което не предполага да успяват лесно и бързи да получат лечение в рамките на първите няколко часа, които са ключови при съдови инциденти. И не е само това. Докато в САЩ 5-годишната преживяемост от болест като рак на простатата е над 97%, �...